Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.
И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, загадъчни и поставящи по-големи интелектуални предизвикателства. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат като подкожната инжекция, промъквайки своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо,  колкото и малко да е, за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.
Той бе надарен с красноречие, интелигентен, любопитен, но на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката.
Беше станало така, че  преди науката да успее да стигне до него беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване, всички те бяха заблудили този човек. Всичко, което обществото беше позволило да се промъкне до мозъка му, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация.

Администрацията на Барселона не за първи път се опитва да събере и преработи мазнината, която хората използват за пържене. От една страна това помага по-малко да се замърсява местната вода, тъй като обикновено мазнината се излива от тигана в мивката. От друга това са алтернативни съставки за правенето на сапун, биодизел или бои.

През 2010г. чрез специално организирани „Зелени пунктове“ са събрани около 195 000 литра мазнина. Това е 2,5% от обема, който градът употребява ежегодно. През 2011г. се очаква значително увеличаване на събирането на тази суровина.

Сега маслото трябва просто да се налее в специален съд с вграден филтър и да се отнесе до съответния „Зелен пункт“. Такива има много открити вече в града.

Днес в Япония един от основните рискове за здравето, породени от ядрения инцидент, е радиоактивния йодит, който се разлага в питейната вода. Натрупването му в щитовидната жлеза води до рак.

Разработен е нов материал, който е комбинация от хемицеулоза, страничен продукт от горски материали и хитозан, извлечен от ракообразни черупки, Този материал представлява трайна пяна.

Учените са забелязали, че тя има способност да отстранява тежките метали от питейната вода. Новооткрития материал  във вид на гъба  се пуска във водата, а за по големи количества може да се преобразува във филтър, през който да  преминава  водата.