Веднъж малкият Томас Едисон се върнал в къщи и заварил майка си обляна в сълзи. Тя бързо изтрила лицето си с кърпа и казала, че плаче от радост.

Показала му писмо, което бил изпратил учителят на Томас и го прочела на глас.

Там било написано: „Вашият син е гений. Това училище е твърде малко за него и тук няма учители, способни да го научат на нещо. Моля ви, учете го сами“.

Минали години, майката на Едисон умряла, а Томас станал велик изобретател, инженер и учен. Неговото име било записано в историята на науката и техниката.

Веднъж, преглеждайки стари писма от семейния архив, той намерил същото писмо, което бяха изпратили на майка му от училище.

Там било написано: „Вашият син е умствено изостанал. Ние не можем повече да го учим в училище заедно със другите деца. Затова ви препоръчвам да го обучавате самостоятелно в къщи“.

Едисон ридал няколко часа без да спира.

На този ден той написал в дневника си: „Томас Алва Едисон е бил умствено изостанало дете. Благодарение на героичната си майка той е станал един от най-големите гении на своя век“.

Появата на историята като отделна наука е свързана с името на великия древногръцкия философ Херодот. През 5 век пр.н.е. той е написал едно от най-великите произведения, описващи  гръцко-персийска война 480-479 г. до н. е.

Ръкописът, наречен „История“ се смята за най-ранния опит за отразяване на исторически-значими събития.

Малко по-късно древногръцкият учен Фукицид е написал 8-томно съчинение за Пелопонеската война.

За най-старият исторически документ се смята създадените от китайския хронолог Сима Цян записки „Ши Цзи“. В обемният труд се обединяват летописите от различните години на императорските династии, управители на различни области на Китай и важни събития започвайки от II в. до н.е.

Гадопелагиалю, в чест на гръцкия Хадес и царството със същото име или ултраабисална наука, която се занимава с най-трудонодостъпните бездни на океана, разположени на дълбочина 6-7 километра.

Болшинството на такива дълбочини са разположени на места където се сблъскват пластове на земната кора, така наречените дълбоководни падини.

До днес за изучени около петдесет участъци на океански падини, където има живот. Това е 41 процент от всички дълбочини на океана, но само  0,2%  от площта на дъното.

Учените от XXI век, малко знаят за тази загадъчни области, които не е лесно да се изучат.

Многовековното изучаване на светлочувствителността на някои материали и вещества довело до това, че през 1822 г. с помощта на камера обскура се появила първата снимка.

След 4 години френският учен Жозеф Ниепс успял да повтори предишния опит и в резултат на 8 часово снимане в света се появила още една снимка „Изглед от прозореца“.

Тъй като първата снимка не се запазила, за първа снимка е отбелязана направената през 1826 г.

Много учени се опитвали да усъвършенстват вече съществуващата технология и създали свой уникален метод, за това наред с опита на Ниепс са практикували дагеротипия и калотипия.

Терминът „фотография“ е започнал да се използва много по-късно.

За първи път цветни снимки са направени през 1861 г.

Светодиодното осветление толкова отрицателно влияе върху света около нас, че може да унищожи всичко живо. Това са заявили британски учени след направените експерименти  с паяци.

Изследователите събрали представители на няколко вида паяци и включили за тях през нощта светодиодно осветление. В резултат на това станало ясно, че тази светлина е довело до затормозяването на паяците, поради което те са станали по-лоши ловци. Това естествено води до тяхната неспособност да оцелеят.

Когато пространството с паяците било осветено с естествена дневна светлина, тяхната жизнеспособност се е възстановила.

Според биолозите, светодиодното осветление се отразява отрицателно и на растенията.

Сега учените работят по създаването на светодиодно осветление, което да не отстъпва по ниска цена, но да бъде много по-благоприятно за живите организми.