Офисът бе изцяло компютризиран. Охраната почти бездействаше, а това пагубно ѝ въздействаше. Затова пазачите понякога, за да се развлекат сядаха на компютрите и играеха.
Една вечер, когато в офиса нямаше никой и охраната играеше на компютрите, само на Quake, защото друга игра не бе инсталирана, позвъниха от централния офис и попитаха:
– Всичко наред ли е при вас?
Пазачът, който държеше слушалката между ухото и рамото си, отговаряше едносрично, защото в това време се опитваше, в играта на компютъра, да убие едно чудовище.
Разговорът разсея охраняващия и чудовището всеки момент щеше да го надвие. И то наистина триумфира накрая над човешката бързина на ръцете му.
В това време, тези, които се бяха обадили по телефона, притеснявайки се, че нещо не е, както трябва, щом пазача, така отговаря, попитаха:
– А вие как сте? Добре ли се чувствате?
Охранителят, ядосан от загубата си в играта, изкрещя в слушалката и започна да хрипти от вълнение:
– По дяволите….. убиха ме! Ясно ли е? – и веднага затвори.
Реакцията на системата за сигурност и полиция беше почти мигновена.
След пет минути група от полицаи вече избутваше вратата на офиса, очаквайки да се сблъскат с грабителите, които убиваха пазача.
А пазачът като видя непознати мъже, застана с оръжие в ръка зад стоманената врата.
Инцидентът бързо приключи, но никой от охраната повече не играеше на компютрите.
