В стаята беше толкова тъмно, че мракът можеше с нож да го режеш. Светльо седеше на края на леглото, подпрял главата си с длани.
Той не можеше да изчисти спомена, който постоянно го тревожеше.
Завари баща си пред тоалетката на майка си.
„Сигурно му е свършил одеколона за след бръснене – помисли си Светльо – и търси нещо подходящо за да го замести“.
Тогава баща му стреснато се обърна, а той се шокира.
Мъжът срещу него, човек на средна възраст, имаше подчертано ярко червило на устните си. Забелязваха се бледо изписани зелени сенки, а очите му бяха подчертани с черен молив.
Светльо веднага избяга от стаята. Това, което видя, умът му не можеше да го възприеме.
– Защо е пред тоалетката на мама? На жена ли се прави? – уплашено си каза той.
Баща му го настигна в коридора, хвана го за рамото и каза:
– Не споменавай нищо за това пред майка си.
По-късно Светльо заварваше баща си да се кипри и конти там. Дори веднъж забеляза на краката му обувки на високи токчета, а пред огледалото мереше върху себе си някои от роклите на майка му.
За Светльо това бе истински ад. Той не смееше да сподели с никого това. Ако кажеше в училище на някой от приятелите, щеше да му се присмее, а майка си не смееше да погледне в очите.
Минаха няколко месеца и майка му узна. Тогава родителите му започнаха да се карат и един ден баща му каза:
– Аз си тръгвам.
Светльо трепна, но нищо не отговори. Външната врата хлопна и настана тишина.
Скоро се прибра и майка му:
– Отиде ли си?
Светльо само кимна с глава.
Тя седна на дивана и каза:
– Отвори прозореца, да се от мирише.
– Добре….
Майка му се разплака. Светльо дойде и я прегърна. Хлипайки тя започна да говори:
– В началото не се досещах, че той …. има нещо общо с пазача при училището. Виждах ги заедно, но за мен това ….. бе нормално. Мъже се срещат, ….. пият заедно, ходят на риба или мачове ….
Болката ѝ изригна в нестихващ плач. След като се успокои продължи:
– Щях да му простя. Човек се обърква. Но той нямаше намерение да се отказва……. И с кого тръгнал? С този тъмнокож човек, не е негър, но кожата му е такава …..
– Мамо, как не си го усетила? – смутено попита Светльо.
– Мислех си, че хората си омръзват ….. Толкова години сме заедно, няма да си лягаме всяка вечер все едно за първи път го правим.
– Аз го заварих пред тоалетката ти, а ти как разбра?
– Защо не ми каза? От колегите си научих, че когато ме нямало в къщи отивал при Наско пазача и там се бавел дълго. Никой не подозирал нищо лошо в това. Но един ден човек от квартала потърсил пазача и ги заварил, вратата не била заключена
Светльо бе отвратен. В живота му всичко се обърка.
„От сега нататък, как ще живея? – идваше му и на него да се разреве. – Майка имам, но кой е баща ми? Или имам две майки? Тогава какво съм аз?“
