Веднъж един журналист интервюирал учен, който бил направил няколко важни открития в областта на медицината:

– Защо мислите, че можете да постигнете много повече от един средностатистически човек? Какво ви отличава от другите хора?

– Всичко започва от един урок, който ми даде майка ми, когато бях на две години, – казал учения.

А ето какво се случило тогава.

Той бил много малък, но се опитал да измъкне от хладилника бутилка с мляко, но тя се изплъзнала от ръцете му и съдържанието ѝ се разляло върху целия под в кухнята. Получило се истинско млечно море.

Когато майка му влязла в кухнята, не му креснала, не му чела нотации, нито го наказала, а му казала:

– Какъв чудесен безпорядък си направил. Никога до сега не съм виждала такава голяма локва от мляко. Каквото е станало, станало е. Ако искаш можеш да поиграеш в млякото, а после всичко ще почистим.

Той поиграл малко. След няколко минути майка му казала:

– Достатъчно си пръскал мръсотия наоколо, време е вече да се очисти всичко. Как искаш да го направиш? С помощта на гъба, кърпа или четка? Какво предпочиташ?

Той избрал гъбата и двамата почистили разлятото мляко.

След това майка му казала:

– Това, което стана днес може да се нарече неудачен експеримент за пренасяне на голяма бутилка с две малки ръце. Хайде да отидем на улицата, да налеем бутилката с вода и да видим дали, ще можеш да я носиш, без да я изтървеш.

Тогава момчето разбрало, че може да държи бутилката здраво, ако я хване с двете ръце за гърлото, близо до капачката. Това бил един прекрасен урок.

Ученият се обърнал към журналиста и казал:
– В този момент аз разбрах, че не трябва да се страхувам да правя грешки. Грешките са възможност да се научи нещо ново, а в това се и състои научния експеримент. Даже експеримента да не стане, с негова помощ обикновено се научава нещо ценно.

Когато има пауза, музиката не се чува, но в паузата се раждат нови звуци.

В мелодиите на нашия живот често музиката е прекъсната от „пауза“. И ние неразумно предполагаме, че мотивът на Бог е завършен.

Понякога Бог насила спира работата ни, като ни изпраща болести, провали на планове, усещане за напразни усилия и създава неочаквана пауза в химна на живота ни.

Тогава ние започваме да тъгуваме, че нашите гласове са принудени да замлъкнат и нашата партия неволно отсъства от универсалния припев, който се възнася към Твореца.

Как се отнася истинският музикант към „паузите“?

Обърнете внимание, той продължава да поддържа ритъма и вярно подхваща следващата нота все едно, че в мелодията няма никакво нарушение.

Точно с определен план Бог пише нотите на нашия живот. Ние само трябва да научим мелодията, без да се смущаваме от „паузите“.

Не бива да ги пренебрегваме, да ги губим от погледа си, за да не се измени мелодията и да се наруши ритъма.

Ако ние не сваляме очи от Бога, Той Сам ще следи за ритъма. Взирайки се в него, звънко ще подхванем следващата нота.

Ако обезсърчени си казваме: „Няма музика в паузата“, ние забравяме, че именно в паузата се ражда музиката.

Създаването на музика понякога е бавен и болезнен процес в живота ни. Но с какво дълготърпение ни обучава Бог! Колко дълго Той чака, за да усвоим поредния урок и добре да го научим.

Това е един много красив район на Буенос Айрес в Аржентина.

Туристи от цял свят се стичат тук, за да видят цветните къщи и да вземат уроци по танго.

Проблемът е, че цветните къщи, които примамват туристите от брошурите, са разположени на една и съща улица, която е доста малка и опасна за разходка.

Много хора разказват за кражби на улицата и измами в местните барове и ресторанти.

Светът е пълен със сърца нуждаещи се от утешение, но на теб ти е нужна подготовка, за да можеш да ги утешаваш.

Тази подготовка ще ти струва скъпо. За да бъде тя доведена до съвършенство е необходимо да преминеш през същите мъки, които съкрушават безброй сърца, обливащи се в кръв и сълзи.

Така твоя личен живот ще се превърне в болнична стая, където ще придобиеш знание за Божественото изкуство да утешаваш другите.

Ще ти бъдат нанасяни рани, така че грижейки се за тях Великият Лечител ще те научи да даваш първа помощ навсякъде, където има наранени.

Смущаваш ли се от това, че ти се е паднало да преживяваш толкова голяма мъка?

Ще минат години и ти ще срещнеш битки, в които преживяват същата мъка през, която си минал и ти. Тогава ти ще разкажеш за своето страдание и утешението, което ти е било дадено на теб.

И в зависимост от разказа ти и балсама, който положиш, подобно на това как Бог е изцелявал твоите рани някога, ще видиш облекчение и лъч на надежда, изгонващ отчаянието, угнетяващо човека.

Тогава ще разбереш причината за своите страдания, които са ти дали резерв от опитности.

И ще благодариш на Бога за уроците, помогнали ти да станеш полезен за другите.

Бог не ни утешава за да прекараме тих и спокоен живот, а за да се научим да утешаваме другите в тяхната скръб.

В малката група на едно неделно училище разглеждат темата „Ние сме християни!“

В края на урока учителката пита децата:

– Ние вярваме в Исус Христос и ходим на църква. И как се наричаме?

Едно момченце радостно отговорило:

– Църквяни.