Инсбрук е вълшебен град сред тиролските планини. На една малка улица  на херцог Фридрих има много архитектурни паметници, в които всяка тухла може да разкаже интересна история.
Особено интересна е сградата Helblinghaus. Името и идва от Себастиян Хелблинг – собственик на малко кафене., намиращо се на първия етаж на този удивителен дом от 19 век.
Сега в сградата има множество апартаменти. Представете си колко ще струва там един квадратен метър! На първият етаж се продават луксозни бутици.
Външно сградата е украсена с ангели, листа, цветя и интересни корнизи.

Навярно сте чували как някой се оплаква:
– Паднеш на улицата и никой не идва да ти помогне. Такива са хората.
Равнодушието започва от чуждите деца. Когато на улицата крещят на дете или го бият, на вас ви е все едно. Навярно си казвате: „Това си е тяхна работа. Сами ще се разберат. Може би си го е заслужило…..“
Равнодушието започва от непознатите. Седите на седалката в автобуса и си мислите: „Тази баба подозрително гледа към моето място. Ще затворя за малко очи, тя нека постои, все още е силна“.
Гледате мъж се подпира на стената и какво си мислите? „Тоя какво се подпира? Вероятно се е напил. Ще мина и няма да се меся“.
Там се бият, а вие си казвате: “ Гледай как се бият. Какъв ужас. Ще бягам, току виж и на мен налетели. Може би някой друг ще се обади на полицията, а аз да си вървя по-добре“. Равнодушието започва с чуждата гора, не нашата улица, другите градове……
Хубаво е да караш кола. Надничаш през прозорчето и възкликваш:
– Този боклук какво прави тук?
Представете си, че сте сред природата и барбекюто е вкусно и водата хубава. Време е да си тръгвате.Решавате,  ето тук в голямата трева ще мушна боклука, кой ще го забележи?
Тези хартийки в джоба станаха много. Никой не гледа, ще ги хвърля в тази канавка.
Защо се случва това? Защо всеки се надява, че ако му стане лошо на улицата някой ще му се притече на помощ. Вие виждали ли сте този тайнствен Някой? А в огледалото погледнахте ли?

Най-добрия приятел на човека е кучето. А ние имахме огромен черен дог. Много възпитан и изключително умен. Любимото му занимание беше да стои на прозореца и да гледа на улицата.
Представяте ли си колко е голям дога? На него не му е нужно да се изправя на задните си лапи за да гледа през прозореца. Обикновено сядаше на перваза, поставяше главата си на дантелените завеси, които свиваше на топка, поставяше лапа до главата си и гледаше, какво става навън.
От другия вход съседката, възрастна жена, която много недовиждаше, всеки ден надничаше и странно какво ли толкова гледаше.
Била подала оплакване в милицията, че в този и този дом се укрива негърска жена без регистрация, която никъде не излиза и събира цени данни като наблюдава улицата.
Дойдоха от милицията да разберат случая. Падна голям смях. Момчетата се усмихваха и вдигаха ръце: „Нали разбирате, имаше сигнал, трябваше да проверим“.

Контрольорът на градските пътища през 2012г. празнува своя юбилей. Светофарът вече е на 100 години.
Първият светофар се е появил на пресечната точка на Пето авеню и 57 улица в САЩ.  Запазени са не само снимки от това време, но даже и чертежи на устройството. Именно в САЩ светофарът е започнал своето триумфално шествие по света.
Той бил много малък в сравнение с съвременните триочкови регулировчици. Стоял на малка поставка директно на земята. При това зеленият цвят бил над жълтия, а червеният се разполагал под тях.
Отдавайки дължимото на този пазител на реда по пътищата, в различни страни са се появили паметници на светофарите. Един от тях е инсталиран в Новосибирск, авторите не са забравили за постовия. Скулптурата на светофара е допълнена с човек, който работи рамо до рамо със него. А в Пенза, не далеч от гаровия площад е израснало цяло светофарно дърво, блещукащо с разноцветни светлини. То бързо става местна забележителност.
Все по-вече и по-често в света са се предлагали промени във формата на светофара. Изобретатели са искали да променят очертанията на устройството и да разнообразят цветовете му. Например Юрий Козин предлагал червения цвят да бъде квадратен, жълтия триъгълен, а зеленият да си остане с предишната форма.
Що се отнася до цветовата палитра, тук има маса предложения. Например , имало е предложение зеления цвят да бъде заменен с син, но психолозите ни уверяват, че със цветовата палитра на светофарите не трябва да се експериментира. Според тях всеки цвят не е избран просто така. Например, червеният цвят в природата означава опасност, зеленият спокойствие, а жълтия надежда.

Един американец вървял със своя приятел-индианец по улиците на Ню Йорк. Изведнъж индианеца възкликнал:
-Чувам щурче.
– Да не си полудял, – казал американецът, като огледал претъпканата с хора улица.
Наоколо сновели коли. Наблизо работили строители. Над главите им летели самолети.
– Но аз наистина чувам щурче, – настоявал индианеца.
Отишъл към близката цветна леха, намираща се пред причудлива сграда на някакво учреждение. Навел се, разтворил с ръце гъсто надиплените листа и показал на своя приятел щурче, което безгрижно свирело и се радвало на живота.
– Удивително,- казал американецът.- Навярно имаш фантастичен слух.
– О, не. Всичко зависи от това, как си настроен.
– Трудно ми е да повярвам.
– Ето погледни,- казал индианеца и разсипал по тротоара шепа монети.
Веднага някои от минувачите завъртели глава и бръкнали в джобовете си, за да проверят дали от тях не са изпаднали тези монети.
– Виждаш ли,- блеснали очите на индианеца,- всичко зависи от това, как си настроен.