При новите изследвания на учени от Торонто се изяснило, че ако почистването на къщата носи удоволствие, то се стимулира самоконтрола, независимо от степента на умората.
Никой не спори, че след тежък изморителен работен ден е много по-удобно да седнеш пред телевизора или компютъра и да си поръчаш пица. Но ако човек се хване да почисти стаята си, това ще укрепи волята му.
Самоконтролът позволява да се преодолеят мислите и емоциите, за да може човек да адаптира поведението си в различни моменти от живота си.
Учените отбелязват, че когато човек е уморен преоритетите му се изменят. Той не е склонен да направи необходимото и прави само това, което му се харесва. Превръщането на нужното действие в любимо, стимулира самоконтрола даже при висока степен на умора.
Нещо повече, почистването, миенето на съдовете и подовете, косенето на тревата и изхвърлято на боклука – всички тези видове физическа активност могат да бъдат използвани срещу излишните килограми.

Днес все повече и повече хора се замислят за околната среда. Така че всеки ден става все по-популярно рециклирането,което е докоснало много области на живота ни.
Жените обичат да купуват обувки, ботуши и чанти. Мъжете често не им отстъпват в това, макар да ни си го признават. Рано или късно възниква проблем, как да се съхрани всичко това. Да се изхвърли е жалко, да се носи е нежелателно, особено ако нещата са запазени, но са излезли от мода или не са вече в подходящия размер.
Ето и възможности за екологически чисти решения. Творческото използване на гумени ботуши или стари обувки не само помага да се намали напрежението в околната среда, но също така осигурява по-екологично чисто и декоративно решение, способност да се спестят пари и накрая доставя удоволствие.

Има такива моменти в живота ни, в които търсим само развлечения и не разбираме, че се намираме в голяма опасност.
Ние се отдръпваме от Бога за да търсим наслаждения и удоволствия дотогава, докато не пожънем последствията от нашите решения.
Разбира се, в такива случаи искаме да избягаме или да се скрием някъде. С голямо усърдие и труд търсим някакъв изход.
И в повечето случаи не правим правилния избор. Запомнете, това ваше решение и избор са ви довели до такова състояние.
Мислиш си, че не може да бъде по-лошо от това. Чувстваш силна болка ….. и страх.
Накрая осъзнаваме и чувстваме, че няма вече изход. И тогава се борим със всички сили…. и ни се струва, че всичко е напразно.
Накрая грехът ни надвива и жестоко ни наранява…..
До тогава, докато не извикаме към Бога! И тогава печелим битката, но това не е наша заслуга.
И едва тогава разбираме, че Бог никога не ни е напускал. Той ни обича и иска да излекува дълбоките ни рани.
Той ни казва:
– Ти си мое дете. Никога не се отдалечавай от мен. Не ме оставяй и аз ще бъда с теб навсякъде, ще те пазя и ще ти помагам!

Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.

Един човек имал откровение, че Господ три пъти ще го уведоми за предстоящата му смърт. Зарадван от това, той започнал да се впуска във всякакви удоволствия, без да мисли за смъртта.
Минали много години, краката му отслабнали, изгърбил се и му се наложило да използва патерици. Малко по-късно загубил зрението си, а после и слуха. Прегърбен, сляп и глух, той продължавал да живее безгрижно и безумно, както преди.
Веднъж пред него застанал ангелът на смъртта, за да го прибере.
– О, Господи, – казал човекът, – Ти обеща, че ще предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде така внезапно.
– Как внезапно, – казал ангелът на смъртта, – нима Бог не ти показа колко съм близо до теб? Той изкриви гръбнака и отслаби краката ти, след това сложи пръста Си на очите ти и накрая се докосна до ушите ти и те лиши от възможността да чуваш. Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговите откровения, сега ме последвай!
Господ по един или друг начин предупреждава всеки за предстояща смърт, но много хора остават безразлични към тези предупреждения.
Обикновено те си казват:
– За смъртта ще мисля по-късно, сега е време да живея и да се наслаждавам на живота.
Смъртта няма да остави никого от нас, колкото повече живеем толкова тя е по-близо до нас. Тази граница е неизвестна за нас. Не знаем защо смъртта безразборно взема стари и млади, бебета и юноши, готови и не толкова приготвили се, праведни и грешни. Но от нея започва вечността. От този свят ние отиваме в място, където е вечна радост или безкраен плач.
За праведните смъртта е радост, а за грешните скръб и отчаяние.