С пари можеш да купиш жилище, но не дом,
С пари можеш да купиш часовник, но не и време.
С пари можеш да си купиш легло, но не и спокойствие.
С пари можеш да си купиш книга, но не и култура.
С пари можеш да си купиш лекар, но не и здраве.
С пари можеш да си купиш положение, но не и уважение.
С пари можеш да си купиш кръв, но не и живот.
С пари можеш да си купиш секс, но не и любов.

В едно село се готвели за голяма сватба. Богатата невеста била от съседното село.
Между гостите и роднините имало човек, който си правел сметка да извлече полза от предстоящото събитие.

Отишъл при близките на младоженеца и започнал да ги мъмри, че закъснявали навсякъде, не следвали никакви правила и така ще създадат неприятности на булката. Те си помислили, че той е почетен гост на булката и веднага му дали пари, за да се корегират нередностите по организацията.
След това отишъл при близките на булката и ги обвинил, че не оказват необходимото уважение. Цяла драма направил, за да получи пари и от тях.
Тази игра продължила доста дълго и този човек посъбрал доста пари. Накрая на сватбената церемония  никой не могъл да го открие, оказало се, че никой не го е канил. Той бил си отишъл.
Нашият свят прилича на този неканен гост, дошъл на сватбеното тържество.
Женихът е Бог, а невястата е нашата душа. Когато човек осъзнае същноста на света, той изведнъж губи значението си за него и изчезва като героя от тази история.

Два от четири брака завършват с развод, според сегашната статистика, но всяка статистика остарява с времето и то много бързо. Дори не е нужно да е гледаме, за да установим, че разводите се увеличават, а сключването на бракове намалява. Вземете, който и да е вход на жилищен блок и ще видите, че в него живее поне един разведен или самотна майка, която отглежда детето си.
Нима това се е превърнало в норма? Хубавото е, че днес има още хора, които не са готови за такива „дръзки“ промени и идеята за създаване на семейство съвсем не е погребана.
Неотдавна ме шокира фрапираща новост. В германския парламент се разглеждал законопроект според, който брака в Германия автоматически се разтрогвал след седем години и можел да се възстанови само при съгласие на двете страни. Не знам каква е била съдбата на този закон, но мисля, че е твърде смел за нашето общество, дори мога да кажа абсурден. Защо ще се създава нещо, което няма бъдеще? Ами децата? Нима те могат да се заличат?
Блудството и прелюбодействието, разрушават семейството и това се култивира от средствата за масова информация.
Една жена скоро ми натрапваше мнението си, че ако двама души не се разведат, те живеят заедно заради собствената си инертност и малодушие. Нима здравите семейства са станали бяла врана в нашето общество? Не се лъжете хора, това още не е загубена кауза. Всичко зависи от нас.
Щастливият брак не е, когато след седем години съпружески живот ти пеят романси под балкона, а когато чувстваш всяка минута дълбокото уважение на съпруга към теб.