За основа е взета универсална LADA Largus. С разработката се занимава дъщерното дружество АВТОВАЗ – компания „ВИС-Авто“.

Разработчиците са планирали да преоборудват автомобила така, че пътникът с увреждания да може да излиза от колата на инвалидна количка.

Това предполага внасяне на изменения, както в оборудването на салона, така и промяна в силовата структура на тялото.

По-рано на базата на „Ларгус“са били планирали да създадат линейка.

Половин година в лондонското дизайнерско студио Бенджамин Хюбърт са работили върху създаването на инвалидна количка, която значително ще повиши стандарта на живота на хората с увреждания.

Основното предимство на отпечатаната на 3D-принтер инвалидна количка е пълната ѝ анатомичност.

Изработена е по уникални мерки, тя точно повтаря контурите на тялото. Това се постига чрез измерване и получаване на биометрична информация на човека, които се въвеждат в софтуера на принтера.

Материалите за изготвяне на инвалидното кресло са избрани по следния начин: седалката е направена от прозрачна гума и термопластичен полиуретан, която осигурява подходяща подплънка, а титанът е отговорен за стабилността на основната конструкция.

Баба Поля разхождаше своето куче, дребен пудел. Кучето беше не по-голямо от котка. То бе рошаво и доста пъргаво.

В един момент баба Поля се спря да поговори със съседката, а пуделът се понесе из двора, за да си избере място, където да се изходи.

Пуделът замря, тялото му зае напрегната поза. То бе цялото съсредоточено в това, което вършеше. Чакаше напрегнато, докато не свърши исканото от природата му.

На самия край на късата опашка на пудела се клатеше нещо топчесто, доста тъмно на цвят.

Наблизо летеше врана. Дали пуделът се намираше на територия, която тя смяташе за своя или това, което се бе захванало за опашката на кучето ѝ трябваше за отопление на гнездото ….. не знам.

Така или иначе враната косо, но в същото време уверено започна да  приближава кучето, прицелвайки се с клюна си върху висящото нещо от опашката му.

Но май нещо не вървеше, както трябва. С какво ли е нахранила старицата кучето си?

Пуделът започна нервно да пристъпва напред назад. Враната отскачаше, но решимостта ѝ не я напусна. Накрая птицата избра подходящият момент, хвана здраво нещото клатещо се на опашката на кучето и със всичката си сила го дръпна.

Пуделът започна да джавка пронизително, а враната без да остава започнатото, бързо и успешно го приключи.

Баба Поля не можа веднага да разбере какво става.

– Защо тази врана кълве кучето ми? – не можеше да се начуди старата жена.

От къде можеше да знае тя, че враната е помогнала на нейния любимец, да се отърве от нещо, което неприятно се бе залепило за опашката му?

Космическият апарат на НАСА  New Horizons е открил неизвестен обект отвъд Плутон в пояса Кайпер. Сондата е изпратила снимка на Земята на далечния свят, наречен 1994 JR1.

Твърдият обект достига ширина около 145 километра. Той обикаля около слънцето на разстояние 5 милиарда километра.

За първи път сондата е засякла загадъчното небесно тяло на разстояние от 280 милиона километра от него. Наскоро с помощта на прибора за разузнаване сондата е направила снимки от разстояние 111 милиона километра.

Сега учените от Югозападния изследователски институт стигнали до извода, че 1994 JR1 не е квазиспътник на Плутон, както се е смятало по-рано.

Това е напълно самостоятелно тяло, което се върти в пояса Кайпер.

Наоколо беше тъмно. Дора се събуди, но не можа да определи, колко точно е часът. Усети, че съпругът ѝ, който спеше до нея, странно хрипти, сякаш се даваше и не му стигаше въздух.

Бързо светна лампата и се разтрепера. Наистина Дони се давеше, а от устата му течеше кръв. На възглавницата му се бе образувало малко червено петно.

Протегна ръка към телефона и набра Бърза помощ:

– Ало мъжът ми се дави …..от устата му тече кръв….Иван ….Вазов ….. 18.

– Тръгваме веднага, – отзоваха се веднага отсреща.

Дора имаше чувство, че мъжът ѝ си отиваше. Едва успя да го обърне на една страна, както бе чувала, че се прави в такива случаи. Очите му бяха отворени, но върху тях имаше бяла пелена.

Тя хвана ръката му и хлипайки започна:

– Господи, притеснена и уплашена съм…… Не знам какво да правя, докато дойде линейката, – силен плач разтърси тялото ѝ. – Господи, ако той сега умре и не отиде при Теб ….. все още не е готов, ….. има нещо, което не е простил ….. изповядал ……, върни го, дай му живот, за да се поправи.

Тя плачеше и тъжно го гледаше.

Изведнъж пелената от очите му падна. Дони гледаше право във нея.

– Какво се е случило? – попита той. – Защо плачеш?

Тя го прегърна силно и се разрида. Между хлипанията ѝ се долавяше:

– Благодаря ти, Господи…… Ти си чудесен…. Няма друг… като Теб.

Скоро пристигна и лекарят. Той прегледа Дони. Премери кръвното му и с апарата от линейката му направи кардиограма.

– На косъм е бил, – каза докторът, като погледна разплаканата жена. – Цяло чудо е, че още е жив след това, което е преживял.

После той дълго обяснява на Дора с медицински термини, какво е станало със съпруга ѝ.

Тя нищо не разбра от разясненията му, но едно знаеше, че мъжът ѝ умираше, но не беше готов още да си отиде и Бог го бе върнал обратно. Дал му бе втори шанс, за да се поправи.