Пътят на коприната бил дълъг древен караванен маршрут, свързващ Източна Азия (Пекин) с Европа (Истанбул).

Първи изследвали и използвали този път китайските търговци, които търгували с Европа. Те продавали ценни предмети като коприна и подправки, а използвали парите, за да купят злато, сребро и коне. Тези търговци били подложени на различни опасности по целия този път, за това трябвало да имат достатъчно кураж, за да го изминават.

По пътя имало много трудности, в това число резки и изтощителни температурни разлики.

Когато приближавали пустинята Гоби, горещината била непоносима и единственият начин за оцеляване са били оазисите, пръснати из пустинята. Те осигурявали на пътниците храна и вода.

Преминавайки района на планинската верига на Хималаите от другата страна, търговците замръзвали от студ. Освен това, прехода през проходите се усложнявали от факта, че планините били покрити със сняг.

Мина доста дълго време, преди Димо Спасов да се реши да отиде на дерматолог. Една подозрителна бенка, все попадаше пред очите му и започна да го тревожи сериозно.

Докторът го прегледа и каза:

– Да направим биопсия, но на друго място, не на рамото където е бенката ви.

Димо бе изненадан от предложението на лекаря.

„Все пак той е специалистът, – каза си Спасов, – учил е и е практикувал дълги години в тази област“.

След две изследвания се откри ранен стадий на злокачествен процес. Това въздейства доста травмиращо на Димо.

– Хубавото е, – каза лекарят, – че го открихме навреме, преди да се разпространи. Сега лесно ще бъде унищожен.

Димо дълго се бе молил тази бенката да изчезне сама.

„Но ако това беше станало, – помисли си Димо, – нямаше да отида на лекар, а проблема ми щеше да се задълбочи, а последствията щяха да бъдат много сериозни“.

Колко пъти всеки от нас се е молил трудностите да изчезнат и се отчайваме, когато това не стане. Дори лошото може да се превърне в добро, както в случая на Димо.

Ние сме благословени, Бог ни обича и се грижи за нас. Той ни предпазва от опасности, които ние не подозираме.

„Всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според неговото намерение.

Беше прекрасен пролетен ден. Следобед. Димитър разхождаше кучето си из квартал.

По пътя срещна дядо, който бе излязъл с внучките си на разходка. Когато приближиха шосето старецът каза на по-малкото момиче:

– Не пресичай преди да дойда и да се огледаме!

Но малката лудетина тичаше към шосето без да се оглежда. Нямаше коли, така че мина безпрепятствено.

Дядото се усмихна и каза на Димитър:

– Все не слуша, какво да я правя.?!

Димитър сериозно се замисли: „Не постъпвам ли и аз така спрямо Божието Слово?Вместо да почерпя мъдрост и да живея според Него, все бързам. На всичкото отгоре съм напълно уверен, че мога да се справя с всичко сам.

Старецът изгледа изпитателно Димитър и сякаш прочел мислите му каза:

– Изправим ли се пред трудностите, едва тогава разбираме, че се нуждаем от Бог, за да преодолеем опасностите и изкушенията.

Димитър наведе виновно глава, а дядото продължи:

– За щастие Бог ни обича, прощава и е грижи за нас, дори когато не му се покоряваме. Аз обичам моята внучка, нищо че е палава, прощавам ѝ всички лудории и не преставам да се грижа за нея.

„Така е, – помисли си Димитър, дори, когато правим глупости, той плаче с нас ако сме се наранили, прощава ни и лекува раните ни. И това прави, защото ни обича“.

–

Това, което лесно се достига, всъщност се превръща в труден и често хлъзгав наклон. Смисълът на такъв урок е близък по значение на историята за безплатното сиренце.

Път, който включва най-малко трудности и препятствия, води до неуспех и разочарование.

На него се противопоставя тежък, но правилен маршрут, който води към постигане на целите. Той представлява набор от ясно видими препятствия, които трябва да се преодолеят.

Ако се откажем верният, изпълнен с трудности път, отхвърляйки видимите прегради и дадем предимство на лесния, ние се оказваме в капана на още повече неразрешими задачи.

Следвайте не лекия и привлекателен път, а правилния.

Добиването на увереност е по силите на всеки, тя помага дори планини да преместим.

За да преследваме уверено желанието си ни са необходими три неща:

ясен конкретен план,

упорит постоянен труд,

невероятно желание.

Трудно е да се отдели от тези три условия най-важното, те работят заедно.

Така постъпват всички, хора, които се стремят да постигнат желанията си.

Първо си поставят основна цел, която след това се разделя на малки стъпки и постепенно се преодоляват възникналите трудности.