Корейските инженери са създали трибоелектрически генератор, това е устройството, чрез което се получава електроенергия от вибрации. Вибрации в този случай са получени с помощта на гъвкава проводяща тъкан прикрепена към единия край на твърда плоча.
Това, че триенето може да предизвика създаването на електрически заряд е отдавна известно.
Учените са разработили система, която създава потенциална разлика между повърхности. Между контактуващите плоскости в резултат на колебанията на флаг движен от вятъра, на твърдата повърхност се формира от излишък от електрони, а на друга – недостатък.
Потенциална разлика между повърхностите се компенсира от външна верига и повърхностите отново контактуват – започва нов период на триене. Важно условие за работа на системата е контактните повърхности да са направени от различни материали.
Генераторът има много компактни размери – 8, 5 и 2 сантиметра. При скорост на вятъра от 15 метра в секунда корейското устройство произвежда 200 волта при сила на ток от 50 mA и честота 158 херца. Средната мощност на „Вятърната мелница“ е около 0.86 миливата.
Според изобретателите, тези енергийни източници са идеални за употреба на открито в райони с постоянни ветрове или планински терен.
Технологии за събиране на електрическа енергия, използващи вятърни турбини имат огромен потенциал, тъй като вятърът е най-чистият и най-устойчив източник на енергия спрямо тези, които природата ни предлага.
Освен това изготвянето на такъв генератор се отличава с простота и ниска цена и лесно може да се произвежда в по-големи количества.
Този нов генератор е поставен на автомобил.

Това явление се нарича сонолуминисценция. Сонолуминисценция е физично явление, при което звукът се превръща в светлина. 70 години учените са се опитвали да го обясня, но никой още не е успял.
Никой не може да обясни как звук може да създаде въздушен балон от светлина, но това се случва. Първо, физиците смятали, че това е дело на силите на триене, но в края на 1980 г., те открили, че звуковата вълна се разширява и газ вътре в нея се нагрява до по-висока температура, отколкото е на повърхността на слънцето. Физиците смятат, че препълнения с жар балонът създава светлинна плазма, но дори и след 30 години, това все още ще е само хипотеза.
Независимо от това, изследователи смятат, че в това явление се задействат различни физически механизми, така че трябва да бъдат няколко типа сонолуминисценция. Вече е известно, че сонолуминисценция е зависима от размера на балона, освен това, когато избухва, се появява емисията ОН.
В бъдеще, вероятно, звукът и газът могат да се използва за подводно осветление, излизайки извън ограниченията на конвенционалните лампи.

Китайските учени от Югозападния университет в Цзяотун са построили влак, който се движи с помощта на магнитна възглавница и достига скорост 2900 километра в час. За да се намали въздушното съпротивление, се използва вакуум. Този влак може да се използва в космоса и военната индустрия.
За да се издигне влакът във въздуха се използва електромагнетизъм, който обеспечава тяга за новия влак. Такава висока скорост е възможна, тъй като няма колела, които са в контакт с релсите, така триенето също отсъства и се увеличава максималната скорост до безпрецедентни висоти. Освен това, този влак е устойчив на влиянието от климатичните условия и може да се използва независимо от времето.
В момента се използва като пътнически влак и достига максимална скорост от 413 км в час. Веднъж е достигнал рекорд 501 км в час – скоростта  е достигната при тестови изпитания. Влакът на магнитна възглавница е открит през 2004 г. в Шанхай. Той работи в района на Пудун Шанхая. Докарва пътниците до летището.
При тези скорости трябва да се намали триенето на въздуха, тъй като то се превръща в сериозен проблем за постигане на висока скорост. Според изследователите, ако се увеличи скоростта над 400 километра в час, енергията ще се разсее. Размер на загуба от енергия ще бъде 83% .
Ако се намали тази загуба на енергия, можете да получите скоростта, с която човек може да отиде от Ню Йорк до Пекин само за 2 часа. Някои съвременни влакове вече могат да достигат максимална скорост от 1220 километра в час, със стандартно междуосие.
За да се въведе новия влак трябваше да се изгради специален пръстен. Това е тунел, през който се движи влакът. Тази технология е станала достъпна през февруари миналата година. Този прототип е твърде малък, за да се демонстрират възможностите на целия влак, но от получените цифри могат да се направят изводи за ефективността на този продукт.

По-раните лаборатории за боеприпаси били най-опасните места. Трагичния инцидент станал на остров Браун напълно потвърждава това.
През 1863 г. на остров Браун бил построен комплекс от дървени здания.
Там трябвало да се разположи Федералната лаборатория за боеприпаси, която се смятала за много опасно място, за да се намира в населен район, в континенталната част на Вирджиния.
На 13 март 1863 г. неизбежното все пак станало.
Непълнолетната ирландска емигрантка Мери Райън била в центъра на експлозията. Тя направила проста, но фатална грешка. Почукала по дървена дъска с книги, създавайки триене.
Експлозията унищожила голяма част от сградата, където имало около 80-100 млади жени. 44 били убити, но малцина умрели мигновено. Болшинството ослепели и получили множество изгаряния. Самата Райън била в критично състояние в продължение на няколко дни преди да умре от раните си.
Причина за трагедията е комбинация от книги, дървени дъски, както и наличието на барут във въздуха.
Работата в лабораторията възобновили в края на месеца, след аварията, веднага щом събрали нов персонал.

В Япония е създаден високоскоростен локомотив, който благодарение на крила и перка се движи над пътя. Получило се е хибрид между влак и самолет. Изобретението се плъзга за кратко разстояние над земята, благодарение на въздушна възглавница.

Апаратът не влиза в съприкосновение със земни обекти, така той не е изложен на триене и може да развие много голяма скорост при малък разход на енергия.

Поради наличие на криле, устройството може да сменя посоката си, а корема на машината остава винаги успоредно на земята.

Машината е снабдена с компютърна система, която коригира положението й в пространството. Тя компенсира всички възникващи при движението наклони.

За сега не са отстранени всички грешки и устройството от време на време задира земята.