Бърнард Шоу е известен с афоризъма си: „Светът се управлява от младите, когато остареят.“ A талантлив фотограф Зев все още е твърде млад, за да управлява света, но е достатъчно смел, с увереността си да се изяви.

В творчеството на 14-годишният жител на Масачузетс има серия от автопортрети, които пораждат искреност и лекота. На тях Зев е песъчинка в един фантастичен свят.

Серията от автопортрети е наречена „Little Folk“. Това е едно невероятно пътешествие в природата, където листо може да се превърне в огромен чадър, а стръкче трева в гигантско растение.

Безспорната заслуга на Зев се състои в това, че за своите идеи той е успял да намери ярка и качествена реализация.

Въпреки факта, че Зев е в началото на кариерата си, той има възможността да работи в сътрудничество с известният фотограф Joel Robinson. Една от сериите на майсторът са посветени на живота на малкия човек, който е попаднал в една библиотека.

Автопортрета на Зев напомня на пътешествие на малкият библиофил сред книгите гиганти.

Трябва да се признае таланта на това 14-годишно момче, което е достигнало висока степен в овладяването на фото майсторството.

На дъното на много бистри ручеи и обрасли езера, могат да се открият удивителни създания, които живеят в тръбовидни домове, които са направени от различни малки частици, които се намират на дъното на водоема.

В зависимост от това какво има на дъното и вида на насекомото домовете му могат да бъдат построени от различни материали. Едни от тях са построени от големи зърна пясък, други от камъчета или черупки на малки мекотели. Тръбата често се състои от малки начупени клонки или мъртви части на водни растения. „Строителните материали“ здраво са закрепени един с друг.

Най-простата форма на дома им обикновено е тръстикова тръба. По сложна структура се получава, когато тръбната обвивка е съставена от отделни късчета листа, които личинката е изгризала и разположила по спираловидна линия.

Появила се е нова форма на изкуство. Ларвите се поставят в аквариум, а на дъното му се изсипват цветни камъчета и мъниста. Ларвите правят от тях „бижута“.

В природата за построяване на своя дом ручейника използва мъх, трева, парчета от мъртво дърво, свежи клонки, хвощ. Смесва ги с други растителни остатъци. Към жилището си прикрепват и малки раковини и люспи от слънчоглед.

В случай на опасност личинките се скриват в дома си и затварят отвора на входа с броня от хитин.

В Екатеринбург скулпторът Анатолий Вяткин създал паметник посветен на компютърната клавиатура. Той е открит на 5 октомври 2009 година.
Паметникът се намира на брега на река Исет. Той се състои от 80 клавиша, с тегло около 80 кг единия. Проектът обхваща площ 16 х 4 кв. м.
Цялото инсталиране по скулптура е трябвало да се прави под проливен дъжд, което не спряло и не попречило на работата.
Клавиатурата символизира обединението на комуникациите между Европа и Азия. Материалът, който е използван за реализация на проекта е „водоустойчив“ бетон. Инсталирането на скулптурата станало със специална техника. Сега жителите на града и туристите не сядат на тревата, а върху клавишите. Повърхността им е плоска и на всеки от тях са обозначени буквите и функционалните символи, подредени, като на стандартна клавиатура.
Монтажът на паметникът е част от уралската акция  „Дългата история на град Екатеринбург“. Находчиви граждани вече са откраднали няколко клавиша от паметника – – F1, F2, F3, Y, на клавиша Windows нанесли логото на Apple.
Над създаването на клавиатурата скулптора се е трудил повече от месец, а монтажа е станал за една седмица.
Имало е идея да се постави паметник на модем и компютърна мишка.

Животното душеше в гората земята. Нервна и нетърпелива, сърната търсеше нещо. Младежът си спомни една уловка, която беше научил от баща си. Наведе се внимателно, откъсна широк стрък трева, постави го между палците си и духайки през тази проста свирка, издаде рязко, отривисто блеене, наподобяващо гласа на малко, което търси своята майка.
Макар че беше далеч, сърната пристигна с големи подскоци. Младия човек хвана оръжието си, за да я убие, но очите й доловиха това движение.
Тя замря на мястото си. Козината й едва доловимо настръхна. Тя подуши и го погледна въпросително.
Големите й кротки очи трогнаха сърцето му, задържаха ръката му. Сърната пристъпи внимателно, долови миризмата на своя смъртен враг, скочи зад едно голямо дърво и изчезна, преди още да беше угаснало състраданието му.

Когато мислим за неща, които ни носят удоволствие в живота, ние обикновено търсим „значими и големи“ неща, като повишение в работата, отиване на мечтана екскурзия, печелене на престижна награда…..
Така ние сме склони да пропускаме малките удоволствия, които ни носят радост. Може би да изпиеш една чаша кафе, да прочетеш нещо от вестника или да се разходиш в парка след работа не е много за вас, но не ви ли доставя удоволствие?
Всяко малко нещо, което забележите в живота си може да допълни положителната картина в живота ни.
Вдъхвали ли сте аромата на прясно окосена трева? Усещали ли сте нежността на капките дъжд върху дланите си? Забелязахте ли колко е красива улицата ви обляна в лунна светлина? Усещали ли сте топлината на късните слънчеви лъчи? Заслушвали ли сте се в шумоленето на листата, чуруликането на птичките сутрин? Усещали ли сте пращенето на запаления огън, мирисът на горящо дърво? …  а звукът от детския смях, отекваш  наоколо….
Малки и незабележими неща…
Не затваряйте очите, ушите и сърцето си за тях… Те носят също радост.