За да подготви за бъдещото престолонаследника, крал Цao го изпратил до мъдреца Пан Ки. Като пристигал при мъдреца, принца бил изпратен да отиде сам в гората. След една година, престолонаследникът трябвало да се върне обратно и да опише звуците, които е чул в гората.
Година по-късно принцът се върна и казал на Пан Ки:
– Чух песента на кукувицата, шумоленето на листата, бръмченето на колибрито, жуженето на пчелите и шепота на вятъра.
Този отговор не удовлетворил мъдреца и той отново изпратил принца в гората. В продължение на няколко дни и нощи подред, младият принц седял сам в гората и слушал звуците, които звучали в гората. Но не съм чул нищо ново.
Една сутрин принца тихо седял под дърветата и тогава започнал да разграничава слаби звуци, които никога преди не бил чувал. Колкото повече слушал, толкова по-ясни ставали звуци. Усещането за просветление обгърнало принца.
Той отишъл при Пан Ки и почтително му казал:
– Чух нечути звуци, как цветята се отваря, как слънцето затопля земята, тревата поглъща утринната роса, …..
Мъдрецът кимнал с глава:
– Да чуваш нечутото, това е необходимо изискване за всеки добър владетел. Само когато владетелят се научи да чува сърцата на хората, не озвучените им чувства, а неизказаната болка и неизречените жалби, той ще бъде в състояние да вдъхне доверие на народа си, да разбира, когато нещо не е наред и ще узнава истинските нужди на своите граждани. Държавите се провалят, когато техните лидери слушат само за повърхностни думи и не проникват дълбоко в душите на хората, за да чуят техните истински мнения, чувства и желания.

Нашите деца умеят да мечтаят за вълшебни и невероятни неща. Ето чуйте само.
– Представи си, че си един малък ангел, – каза Стела. –  Ти можеш да поискаш изпълнението на едно вълшебно желание и да зарадваш мама, татко, баба или някой твой приятел. Какво би си пожелал тогава?
– Бих поискала за баба си килим самолет, тя трудно ходи, щом не може да върви по-добре да лети, – каза Ани.
– Бих подарил на хорта такова устройство, че след като плеснат с ръце да се появява нещо, което да ги прави весели и щастливи, – добавил Симо.
Наска се замечта и стигна още по-далече:
– Хубаво би било в домовете си вместо килими да имаме зелена трева. Представете си вън е зима, а у нас пеперуди летят, щурци пеят, цветята ухаят и всички се чувстват толкова добре, че стават по-добри един към друг.
Ваня се провикна:
– Бих подарила на всички красиви сънища, така че да им е весело и нощно време и да не се страхуват да си лягат.
Диди плесна с ръце:
– Бих отменила всички пари, от тях колко много беди идват. Ако ги няма, хората повече щяха да мислят един за друг, а не за нещата, които могат да си купят.
– Нека между Земята и Луната да има мост, – засия Мая, – пъстър като дъгата и по него да се разхождаме.
Андрей смръщи вежди и сериозно каза:
– Искам да няма никакви машини, коли и превозни средства. Искаш да отидеш някъде надалече, раз …. и си там.
Ако можехме като децата ….. животът ни щеше да бъде по-ведър и светъл.

Тази пейка е специално проектирана за пушачи. В нея няма никаква особена технология, която да неутрализира цигарения дим.
Тази градинска мебел е проектирана за максимално снизяване на вредното влияние, което оказват пушачите навън.
Първо, пейката има пепелници и от двете страни, което насърчава пушачът да не хвърля угарките и да не тръска пепелта в тревата или на тротоара.
Второ, Smoker Bench се поставя в малък учатък от зелени насъждения, предназначени да компенсират щетите нанесени на атмосферата.
Докато хората пушат, растенията произвеждат кислород.

Седяха на тревата. Той харесваше това време, когато беше близо до нея. Тя вдигна поглед към небето и каза:

– Знаеш ли, когато се роди времето беше точно такова. Хладно, но хубаво. Беше късен следобед, когато започнах да раждам. Докторът ми каза, че трябва да родя до 17 часа, защото жена му приготвила  любимото му ядене за вечеря, а той не искал да го пропусне.

Тази история тя му бе разказвала много пъти, но премълча.

– Месни крокети, – продължи тя потопена в спомените си. – Представяш ли си? Нещо съвсем просто за приготвяне. Човек би си помислил, че такова бързане е за някакъв специалитет, пържола или нещо по-интересно. Беше ми все едно. Нека човекът си получи исканите крокети.

След това го погледна закачливо.

– А аз се сдобих с теб.

Това е много древна китайска традиция. Тя е цяла философия. По този въпрос няма малки неща, тук всичко е важно – от характера на огъня до водата и съда. Даже мислите и разговорите по време на чайната церемония имат значение. Тази традиция се е развивала през вековете.
Първото споменаване за тази вълшебна напитка е още от преди 5000 години. В повечето случаи това са легенди. Сега е трудно да се каже кое е измислено и кое е исторически факт. Но и до днес те се  предават от поколениия на поколения.
Една от легендите гласи, че древнокитайският земеделец Шен Нун изучавал тревите и изследвал въздействието им върху себе си.Веднъж опитал непозната трева, отровил се и паднал на земата под друг неизвестен храст за него. Затваряйки очи, той усетил как капка роса се допряла до устните му, тя се била плъзнала от листата на храста над него. Почувствал облекчение и разбрал , че растението е полезно.
Така китайците започнали да събират чудодейните листа, варили чай от него и го използвали за лекарство.
Такова лекарство можели да използват само богатите. Едва  при династията на Ханг чаят станал най-распространената и достъпна напитка. От тогава започнали да се преработват и отглеждали чаени листа.
Освен това чаят засегнал и културата на нацията. На него посвещавали литературни произведения, писели му песни, изобразявали го в картините си.
Имено през този период се отнася първото пълно описание на чайната церемония и вързаната с нея традиции – „Ча цзин“ («Трактат за чая“) от известния поет през тази епоха Лу Юй.
Начинаещите, които изучават културата на чай, трябва да се запознаят с копие от трактата, защото в него са събирани и описани всички сортове чай и методи за подготовка му, чай културните традиции в различните провинции, разликата между вода от различните източници.
Лу Юй и до сега се почита в Китай като чайно божество. Статуетката му, изобразяваща го, с чаша чай в ръка стой на видно място в стаите, където се пие чай.