Никола никак не обичаше да се моли и да слуша молитвата, която баба му казваше преди хранене
Когато го викаха за ядене, той по най-бързия начин сядаше на стола, готов да погълне и цяла планина, но след това трябваше да изслуша молитвата на баба си, преди да посегне към храната.
Баща му въпреки, че бе твърде зает човек, търпеливо слушаше молитвата докрай и не я прекъсваш, дори и когато му звъняха по телефона.
Веднъж преди вечеря, бащата на Никола го попита:
– На кого всъщност искаш да благодариш днес?
– Как на кого? – Никола се обърка от изненада. – На теб, разбира се, защото изкарваш пари, с които мама купува продукти.
– И това е всичко? – погледна го изпитателно баща му.
– Не, …. на мама, защото готви толкова вкусно – и без да дочака следващия въпрос добави, – на баба, която помага в къщи и за пирожките, които е опекла днес …
– А на Бог?
– О, да! – Никола си спомни, че в молитва те се обръщаха към Бога, – Разбира се и на Него.
– Хубаво би било ако го нямаше твоето „разбира се“, – с упрек поклати глава баща му и започна да обяснява: – Само си помисли: Кой ми е дал такава работа, че независимо от днешните времена, мога да издържам семейството си, че дори и много повече? А на майка ти и баба ти, кой дава сили и умения, за да готвят и поддържат дома? Виж картофите, сиренето, хляба, които ти ядеш. Кой е давал слънчева светлина, топлина и дъжд на земята, за да порасне пшеницата, картофите, тревата на ливадата, която пасат кравите? И въобще дома, в който живеем, водата, която пием, накрая и въздуха, който дишаме, кой е ни е дал всичко това?
– Как кой? Бог! – ахна Никола.
Е, най-после бе разбрал, защо и на кого трябва да благодари всеки ден.