Старостта не е радост, нали? Това изглежда толкова очевидно, че едва ли някой би си помислил да спори. С възрастта тялото отслабва, влошава се паметта и други когнитивни функции, и в главата пълзят тъжни размисли за „вечността“. Със задълбочаване на старостта, тези симптоми стават по-силни.
Не е задължително депресията, тревогите и влошаването на психическото състояние да съпровождат старостта. Психолози от Калифорнийския университет в Сан Диего изследвали повече от хиляда човека на възраст от 50 до 99 години. Учените искали да разберат как тези хора се отнасят към възрастта си. Дали са тъжни поради нея или са радостни. Трудно е да се повярва, но възрастните са много по-оптимистично настроени, отколкото може да се очаква.
Въпреки лошото физическо състояние, те могат да се радват много повече, отколкото хората си мислят.
Психолозите вземе предвид, разбира се, такива неща като наличието на хронични заболявания, грешки в паметта, и т.н. Ако човек се отличава с по-голяма психологическа стабилност и гъвкавост, то той не тъгува по повод своята възраст, дори и със значителни проблеми във физическото здраве и познавателните способности.  Ако устойчивостта е слаба, то такъв човек възприема възрастта си като трагедия. Това води до склонност към депресия. И колкото тя е по-силна, толкова човек по-трудно възприема възрастта си, дори да е в добро физическо и психическо състояние.
На отношението към старостта влияят степента на образование, семейното положение и т.н. Въпреки това, решаващи са се оказали психологическите черти на личността. Те могат да направят от стареца жизнерадостен оптимист, независимо от физическото състояние.
С други думи, въпреки че отношението към възрастта се определя от схващането на долната част на гърба, кръвното налягане и шума в главата, в голяма степен това зависи от субективната нагласа.
Щастливата старост се обезпечава не само с много пари и деца, а и с по-възприемчиво отношение към настъпващата „възраст“.

Нощната тишина се взриви от вик. Стотици уши го чуха и десетки сърца трепнаха. Викът се задържа над сънливата земя. Той крещеше и призоваваше. И десетки сърца се възмутиха, че никой не се втурна да помогне.
– Господи! Кога ще престане всичко това? – измъчваха се ушите. – Нима никой не чува? Защо никой не се намесва?
И десетки крака нервно крачеха в апартаментите си, също толкова ръце се свиваха в юмруци, а след това затискаха ушите. Но очите на любителите на зрелища, проникват през прозорците, опитвайки се да видят нощната трагедия.
– Някой трябва да помогне… – подсказва сърцето.
Но то се се свило от страх. Гласът на разума го заглушава, повлиян от страха:
– Но какво можеш да направиш сам?… Не е ли по-добре….
Да, имаше десетки крака, ръце, уши и сърца и само един вик. Нима никой няма да се престраши? Не! Нима липсват сили и умения?
О, не! Просто промени привичките си и иди на помощ! И тогава дребният, малкият и слабият се превръща в достоен и силен човек. И в този случай той се превръща в господар на положението.

От началото на 2001 г. Джордж Буш е получил около седем директни предупреждения за възможност от терористично нападение на „Ал Кайда“, но те не били възприети като сериозна заплаха.
В навечерието на 11-годишнината от трагичните събития на 11 септември било обявено, че от май до август 2001 г., Белият дом е получил много съобщения за предстоящата атака, но президентът не е предприел никакви мерки за предотвратяване на евентуалната трагедия.
Статии за по-ранни предупеждения, които били игнорирани са публикувани в  „Ню Йорк Таймс“ под заглавие „Глухота пред буря“.
Възможно е, това да е било предумишлено,  а организирането на терористичния акт да е дело на други, които прикриват истинските си цели.

През 90-те години се разразил страшен скандал свързан с популярния дует Milli Vanilli. Оказало се, че в студийните им записи не звучали гласовете на участниците в дуета, а на съвсем други хора. В резултата на това те трябвало да върнат през 1990 г. престижната награда „Grammy“.
Дуетът е създаден през 1980 г. Популярността на Роб Пилатус и Фабрис Морван се разраства бързо, а през 1990 те спечелват престижната „Grammy“.
Скандалът с разобличението довел до трагедия. През 1998 г. един от участниците на дуета Роб Пилатус починали от предозиране на наркотици и алкохол на 32 години. Морван неуспешно се опитвал да продължи музикалната си кариера.
Дуетът Milli Vanilli през периода на своята популярност е продал осем милиона сингала и 14 милиона записи.

Както се знае, причината за една от най-трагичните и смъртоносни корабокрушения в историята на съвременното корабоплаване се смята фаталния сблъсък с огромен айсберг, който по неизвестни причини се е оказал в средата на Атлантически океан.
Според писателката Патън причината за трагедията и смъртта на повече от петнадесет хиляди души, е човешкият фактор. Истинската причина за трагедията е научила от дядо си, който е бил член на екипажа на „Титаник“ и по чудо оцелява в онази ужасна нощ.
Дядо й твърдял, че най-голямата грешка е фактът, че след сблъсъка не е заповядано да се спре кораба. Ако „Титаник“ е бил спрян, то пробития отсек от леда нямало да се запълни толкова бързо с вода и той можел да издържи до пристигането на спасителния кораб „Карпати“.
Писателката е обяснила, че дядо й е молил членовете на семейството да не разкриват тази тайна, но тя е решила, че трябва да направи това, защото е една от последните, които знаят истинската причина за трагедията.