Остров Муостах в Лаптево море може в продължение на 100 години да се разпадне на части и да потъне, заради топенето на ледовете, закрепващи почвата. Това е отчасти свързано с окислението на океана.
Целия остров в близко време може да потъне. Това е една от проявите на ерозията, активизирали се по бреговете на Източен Сибир.
Учените отбелязват покачването на летните температури и увеличаване на продължителността на топлото време в района. Освен това морето остава за по-дълго време свободно от леда. Остров Муостах губи 10-20 метра от бреговете си, за последните 60 години неговата площ е намаляла с четвърт. Ако скоростта на унищожаването остане непроменена, островът ще изчезне напълно до началото на следващия век.
Според учените затоплянето в Арктика идва от „ефект на доминото“, едно явление е ключ към друго. При разрушаване на почвата се отделя въглероден двуокис, който попада в океана и окислява водата му, а това води до по-нататъшно разрушаване на почвата. Колкото по-дълго морето остава непокрито с лед, толкова повече топлина натрупва.
Разположен 45 км източно от залива Тикси Муостах е необитаем остров, това е ивица земя, дълга около 7 км с ширина 500 м. Дебелината на почвения слой е по-малко от метър. Всичко останало е монолитен лед с фрагменти от скали. През целият ХХ век острова се използва активно от полярни изследователи като база.

Бих искала да пиша така, както говори сърцето, но думите не стигат.
Бих искала да нарисувам всяко красиво нещо до, което се докосва погледа ми, но багрите и нюансите са недостатъчни за това.
Бих искала да повторя трелите на горските птици, но гласът ми е слаб и немощен.
Бих искала да изтрия болката от лицата на хората, които минават край мен, но не винаги имам сили за това.
Бих искала да прегърна всяко отхвърлено, без дом и семейство дете, но не ми достигат ръце за всички тях.
Бих искала да бъда опора на по-възрастните, но времето не стига, а те са хиляди.
Бих искала да даря поне капчица любов на всяко жадно сърце за топлина и ласка, но дали ще ми стигне тази, която имам в сърцето си?
Бих искала………..
Но благодаря на Бога за всеки малък дар, който ми е дал, за да го прославя!

В последните години се появиха много устройства за готвене, които използват слънчева енергия и всички те работят на един и същи принцип, концентрация на светлините лъчи. Също така, широко се използват вакумни тръби за топла вода, работещи на принципа на термоса, ефективно събиране и задържане на топлината.
Създателите на GoSun са обединили тези две технологии и са получили устройство за готвене във вакумна тръба, задържаща около 90% от събраната топлинна енергия, което позволява тръбата за няколко минути да се загрява до 280 ° С.  Само за 20 минути на GoSun можете да приготвите различна храна, без да използвате някакво допълнително гориво.
GoSun е лесна за инсталиране. Две сгъваеми повърхност от анодизиран алуминий събират светлина от всички ъгли, лъчите се концентрират върху стъклена вакумна тръба, където се абсорбира слънчевата енергия и се използва за готвене. За разлика от други слънчеви пещи, GoSun не изисква точно позициониране спрямо слънцето и може ефективно да събира светлина още в първите часове след инсталацията.
Самата вакумна тръба е направена от стъкло, в нея има зона на понижено налягане, изпълняващо функциите на термос. Вътрешния слой за събиране и поглъщане на светлината е направен от алуминий. Неръждаема стомана се използва за топлопредаването и за улавяне на инфрачервеното излъчване.
Това, че устройството може бързо да се нагрява, значително разширява възможностите му. В него може да се пече хляб, сладкиши, месо, да се задушат зеленчуци, да се свари кафе и да се кипне вода без достъп до електрическата мрежа, както през лятото, така и през зимата. Загряването на вакумната тръба до температури над 250 ° C запазва храната топла за часове, дори и след залез слънце.

Живяла в Китай една стара жена. Повече от 20 години тя се грижела за един монах. Построила му малък дом. Тя искала да разбере за всичкото това време, какво е постигнал.

За да разбере това тя помолила едно красиво момиче да отиде при него, да го прегърне и неочаквано да го попита: „А, сега какво?“

Момичето отишло при монаха и направило така, както го научила старата жена.

– Старото дърво, само расте през зимата на хладната скала, – поетично отговорил монаха, – няма никъде топлина.

Момичето се върнало и разказало какво е чуло.

– И като си помисля, че се грижех за този монах 20 години! – сърдито възкликнала старата жена. – Той не е проявил никакво внимание към твоите потребности. Не е длъжен да отговаря на страстта, но е трябвало да прояви малко съчувствие.

Мъгла. Той се втренчи напрегнато. На сантиметри пред колата пътят изчезваше в кълбяща се стена от влажни сиви облаци.
– Нищо не виждам, –  каза той накрая.
– Винаги има какво да се види, стига да знаеш как да гледаш – отбеляза старецът до него. – Погледни от двете страни на пътя, виждаш ли как мъглата се вие на кълбета? А сега погледни право напред и виж как се движи там.
Той присви очи, взирайки се през стъклото, и изведнъж забеляза нещо странно.
– Изглежда, че пред нас се движи по-бързо, отколкото отстрани.
– Топлината, която се излъчва от пътя, кара мъглата да се движи – каза старецът. — А от почвата и камъните не излиза топлина, затова мъглата там е неподвижна.
– Значи така успяваш да задържиш колата върху пътя. — Той кимна впечатлен.
Старецът се усмихна:
– Е, също така и с помощта на бялата линия по средата.