Задавали ли сте си въпроса: Какво означава да бъдеш истински приятел? Да бъдеш приятен и щедър? Навярно истинската дружба е нещо повече от просто дружелюбие.

Всеки човек има своя собствена представа с кой можеш да станеш добър приятел. Но няма съмнение в това, че истинското приятелство трябва да има едно особено свойство – връзка между двамата.

Когато се срещнат двама истински приятели, те веднага усещат помежду си истинска връзка, като че ли душите им са се съединили.

Именно в това се заключава същността на еврейската дума „приятел“: хавер (חָבֵר). Както всички думи на иврит, този термин произхожда от прост трибуквен корен ХБР, означаващ „свързване“.

Базовото понятие съединяване на отделните същности е станало източник на десетки други думи: думата „дружба“ – хаверут (חֲבֵרוּת), думата „корпорация“ – хевра (חֶבְרָה), а думата „общителен“ – хеврути (חֶבְרוּתִי). Даже и глаголът „съчинявам“ – хибер, защото авторът обединява букви в думи, а думите в изречения.

Кофа, от която може един рак спокойно да излезе, става непреодолим капан за няколко рака, тъй като те ще се хванат един за друг и ще пречат да се освободи всеки, който е близко до това.

Ето защо терминът „манталитет на раци“ се използва за описване на ситуация, когато хората демонстрират отхвърляне или бойкот на много успешни членове на обществото, стараейки се да минимизират техните постижения.

До края на 20 век японците се отнасяли много отрицателно към депресията. Тъй като за тях тази дума означавала крайното проявление на депресията, което се нуждаело от клинично лечение.

Ситуацията се променила, когато фармацевтичната компания измислила лек за по-леките форми на депресията, които можели да се лекуват без хоспитализация.

Терминът „kokoro no kaze“ означава „простуда на душата“.

Между 1998 г. и 2006 г., приходите от продажбата на антидепресанти в Япония е нараснал шест пъти.

Идваше края на смяната, когато Елена чу ясен мъжки глас:

– Ало, медицинската сестра!

Този глас идваше от стая номер 54. Мъжът не беше неин пациент и тя помисли, че вика някоя нейна колежка от своето отделение.

– Ей, русокосата, вас викам! – отново извика мъжът.

Когато влезе в стаята Елена видя дружелюбен човек, който седеше на леглото си.

– Помните ли ме? – попита болният, – вие бяхте моя медицинска сестра, само че тогава бяхме на долния етаж.

– Съжалявам, но аз работя само в интензивното отделение. Навярно сте ме объркали с някоя друга жена.

– Не, не съм сбъркал. Почакайте за минутка – и мъжът започна бързо да свива пръстите на едната си ръка, потропвайки леко с върховете им върху таблата на леглото. – Вашето име ….сега ще си го спомня.

Той погледна тавана, а след това се усмихна тържествуващо:

– Елена, нали така? Само, че имахте по-дълга коса.

Елена стоеше изумена. Преди два дена тя наистина бе подстригала косата си.

– Да, – неспокойно каза Елена.

Тя огледа внимателно мъжът и опита да си го спомни.

– Извинете, аз работя в интензивното и съвсем не ви помня.

– Всичко е наред, Елена. Радвам се , че ви видях отново. Ти беше в стаята  ми преди две седмици. Сърцето ми бе спряло, а ти го върна към живот. Помня как викахте някакви медицински термини и се опитвахте да разчистите пътя по коридора. След това взехте дефибрилатора и аз отново започнах да дишам.

Изведнъж спомена се върна. Само че мъжът изглеждаше малко по-различно. Очите му бяха зачервени, а лицето бе добило синкав отенък.

– Кой ви каза, че именно аз съм ви помогнала този ден? – позаинтересува се Елена.

Мъжът се засмя.

– Аз бях на тавана и ви наблюдавах. Вие имахте дълга светла опашка. А когато се обърнахте към апаратурата до леглото ми, видях красивото ви лице…. извиках ви, за да ви благодаря.

Някаква топлина се разля в тялото на Елена. Тя не можеше да разбере, как може човек, който е почти мъртъв, да я види и да я запомни.

Многовековното изучаване на светлочувствителността на някои материали и вещества довело до това, че през 1822 г. с помощта на камера обскура се появила първата снимка.

След 4 години френският учен Жозеф Ниепс успял да повтори предишния опит и в резултат на 8 часово снимане в света се появила още една снимка „Изглед от прозореца“.

Тъй като първата снимка не се запазила, за първа снимка е отбелязана направената през 1826 г.

Много учени се опитвали да усъвършенстват вече съществуващата технология и създали свой уникален метод, за това наред с опита на Ниепс са практикували дагеротипия и калотипия.

Терминът „фотография“ е започнал да се използва много по-късно.

За първи път цветни снимки са направени през 1861 г.