Михаил често прелистваше Библията си, за да намери впечатляващ стих, който да сподели в социалните мрежи.

Той много се гордееше с това:

– Аз редовно публикувам библейски стихове във Facebook, Twitter и Instagram.

Но трябва да се отбележи, че те винаги бяха извън контекста.

Негови приятели споделяха:

– Михаил го прави редовно, толкова е педантичен.

А самият той поясняваше работата си в социалните мрежи:

– В това има изкуство! Разбира се, можете да четете глава на ден или дори да прекарвате часове в изучаване на определена тема, но никога няма да получите много лайкове по този начин.

По-голямата част от времето си Михаил прекарва като трескаво прелистваше страниците на Библията, докато намери нещо добро за публикуване, което може да се съчетае с картина от природата или вдъхновяващ залез.

Михаил си призна по време на един разговор:

– Обикновено не получавам лайкове за осъдителни стихове – и сбърчи нос.

Днес той бе във вихъра си.

– О, ето един добър! Има всичко! Дървета, вода и обещание за просперитет ….

А стихът беше:

“ Ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си на времето си и чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява“.

Дано лайковете за този стих да са на спасени души!

Облаци бяха завзели небето, но дъжд не се очакваше. Спас и Димчо стояха на висок хълм и гледаха язовира, който бе надвишил малко нивото си.

– Като си представя, че от тази вода се произвежда достатъчно енергия за голямо количество селища, просто немея, – възкликна Димчо.

– Това е концентрирана сила, но под контрол, – плесна с ръце Спас. – Ако тази вода се остави свободна ….

– Ще доведе до бедствия в самите райони, – прекъсна го Димчо. – И вместо да им помага, тя ще ги съсипе.

– Така е, – съгласи се Спас, – власт без контрол може да предизвика цунами, пълен хаос на земята, унищожавайки всичко по пътя си.

Внезапно Димчо смени темата:

– Тези по новините сякаш за загубили чувството за контрол. Май са полудели. Правят безсмислени неща.

– Това е така, – подчерта дебело Спас, – защото са загубили способността си да контролират силите си.

Двамата замълчаха, гледайки към язовира.

– Исус ни предлага друг път, – поде отново разговора Спас. – Да живеем с кротост, т.е. със себеконтрол. Когато предадем живота си на Христос, ние сме призовани да предоставим своите дарби, умения, таланти и лична сила на авторитета на Бог.

Димчо поклати глава и добави:

– Повечето от неуредиците, пред който сме изправени днес в домовете, общностите, държавата и в нашата култура, се дължи на отсъствието на самоконтрол и нежелание да се предадем на Божието водителство.

– Кротостта не е слабост, – повдигна вежди Спас. – Да живееш с неконтролирани страсти, желания и грях е слабост.

– Бог благославя кротките, – допълни Димчо. – „Блажени кротките, защото те ще наследят земята”.

– Не е ли парадоксално, – усмихна се Спас, – че кротостта е пътят към духовната сила?!

Денят наближаваше своя край и двамата тръгнаха към домовете си.

Пламен седеше на стола. Той бе подпрял глава си с ръка, която опираше в масата.

– Знаеш ли кой е Херман Ебингхаус? – попита Пламен баща си.

– А оня дето се опитвал да разбере човешката памет, – бързо реагира бащата.

– Да, той е един от първите, който изучава тази тема научно.

– Спомням си, че беше правил някакви експерименти, за да определи какво запазва умът и колко бързо забравяме наученото, – сподели бащата.

– Тези експерименти се основават на тестване на трибуквени срички или триграми, разработени от него, – отбеляза Пламен.

– И какво всъщност е доказал? Че можем да забравим дори неща, за които си мислим, че винаги ще помним, – усмихна се бащата.

– И още един интересен факт е установил, – Пламен вдигна показалеца на дясната си ръка нагоре. – В рамките на двадесет минути можем да забравим до четиридесет процента от това, което сме научили! След два дни цели осемдесет процента се изчезват!

– Но ние сме различни, – подчерта бащата. – Някои хора имат по-добър капацитет за запомняне от други. Но има и техники за подобряване …

– Повечето от нас забравят твърде лесно дори информация, която знаем, че е важна, и неща, които искаме да запомним, – Пламен прекъсна баща си.

– Има неща, които наистина трябва да помним, – поклати глава бащата. – Като родители и предшественици си, онези, които са били част от нашето духовно наследство, които са ни учили, молили са се за нас, съветвали са ни и са ни помагали да растем във вярата си.

Пламен плесна с ръце и каза тържествено:

– Ние трябва да помним Бог. Никога да не забравяйте всичко, което Той е направил за нас.

– И винаги да помним Неговото Слово.

Странни са човешките представи, но още по изненадващи са отговорите на малките деца. Те ни подсещат за неща, на които не сме обърнали достатъчно внимание.

Един ден Дани стоеше край родителите си, които разговаряха с няколко души. Темата бе за семейството.

– Как може да познаете, че двама души са женени? – внезапно попита Дани.

Възрастните се стреснаха и изненадано погледнаха малкото момче.

– А ти по какво ще ги познаеш? – попита го заинтригуван баща му.

Дани смръщи вежди и важно заяви:

– Много просто, те крещят на едни и същи деца.

Да, момчето бе направило своето откритие.

И то си беше така, но бракът може да бъде много труден, независимо дали имате деца или не.

Финансите, комуникацията, интимността и понякога дори децата могат да станат източници на напрежение в отношенията ви.

Независимо от това, Бог иска бракът да бъде източник на радост, насърчение, утеха и благодат.

Милена бе поканена от приятеля си Драгой на вечеря в близкия ресторант, но там възмутена от кавалера си избяга.

И защо се случи всичко това?

Когато дойде сервитьорът, той им предложи:

– Ако желаете може да се прибави допълнително сирене към ордьовъра, но трябва да доплатите за него по три лева.

– Не благодаря, ще се въздържа от това сирене, прекалено е скъпо, – отговори Драгой.

Милена бе поразена от дребнавостта му.

А кавалера ѝ, без да усети настроението ѝ, продължи да коментира случая по следния начин:

– Животът стана твърде скъп …

Милена не искаше да слуша повече финансовите му оплаквания. За това тайно плати сметката и на двамата, а след това под предлог, че отива до тоалетната, бързо се изниза от ресторанта.

Когато Милена сподели с приятелката си Ема за инцидента, тя се опита да я успокои:

– Да откажеш да платиш допълнително сирене, не е престъпление. Освен това той е напълно прав, че животът наистина поскъпна. Може би наистина не е трябвало да повдигате темата за парите на срещата, но ако просто е бил притеснен и не е знаел за какво да говори?

– Е, добре …., въздъхна Милена, – ще му дам още един шанс.

Когато по-късно Драгой я попита:

– Защо избяга от ресторанта?

И тя сподели причината за изчезването си, Драгой се засмя и обеща:

– Ще внимавам повече да не разочаровам дамата си.

Насрочиха си нова среща.

Надявам се тя да е много по-романтична от първата.