Един от най-старите известни физични експерименти, които довели до измерване радиусът на Земята, се е провел през III век пр. н. е. от библиотекаря на известната  Александрийска библиотека Ератостен Киринейски.
Експерименталната схема била проста.
Един следобед по време на лятното слънцестоене, в Сиена, сега Асуан, слънцето било в своя зенит и предметите не хвърляли сянка. В този ден и по същото време в град Александрия, намиращ се на 800 км от Сиена, слънцето се отклонило от зенита си с 7°.
Това е около 1/ 50 от пълен кръг – 360 °, от където се получава, че обиколката на Земята е 40000 мили и има радиуса на 6300 км.
Изглежда почти невероятно, че с такъв прост метод е измерен радиусът на Земята с разлика само 5% по-малка от тази, получена с най-точните съвременни методи.

Лунно затъмнение, което добре са  видяли жителите от двете страни на Америка.
Земята се намирала между Слънцето и Луната, и със своята сянка тя закрила Луната.
Нашият единствен спътник придобил през това време ярко, кърваво червен цвят.
Защо това осветяване има червена и оранжева окраска? Защо луната не е изчезнала съвсем?
Причината е проста. Както се вижда при моделирането, направено от NASA, слънчевите лъчи минават по допирателната към Земята, разсейват се в атмосферата и благодарение на това, частично достигат Луната.
Според учените тук работи същият ефект, който действа по време на изгревите и залезите. Тогава небето става също оранжево – червено.
Следващото лунно затъмнение ще стане на 8 октомври 2014 г.

В южната част на Франция ще построят уникална сграда, която прилича на дърво.
През следващата година в Монпелие ще започне строителството на уникален дом, който е наречен „Бялото дърво“. Балконите и покрива ще „висят“ подобно на клони благодарение, на което на терасите ще има сянка, а в апартаментите ще бъде светло.
В 17 етажното здание ще има 120 апартамента. На покрива ще има бар, картинна галерия и ресторант. От там ще се виждат планините и морето. Смятат в Монпелие да построят 12 такива необичайни сгради.
Сградата е проектирана от френски архитекти и ще бъде построен от японски строители. Жителите могат да избират от множество предложения, как да изглежда пода им.
„Бялото дърво“ ще стане второто от 12-те здания, които освен утилитарни функции, ще носи и естетическо наслаждение.
Строителството на сградата ще продължи до края на декември 2017 г.

Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.

В света се появяват все нови спортове, както любителски, така и професионални. Паралелно с тях се раждат други спортни състезания, които незаслужено остават на сянка, независимо, че имат огромен брой фенове.
Днес ще ви разкажа за необичайния спорт Сепактакрау.
Гледайки тази снимка, вие вероятно си мислите, че тази популярна в Югоизточна Азия игра е комбинация от карате и волейбол. И няма да сте далеч от истината.
Играчите хвърлят топка от изсушени палмови листа, а самата игра има много общо с подобна отборна игра на Запад.
Сепактакрау  е популярна в Азия в края на 80 – 90-те години. Такива игри са провеждани даже и в Северна Америка.
Както в американският футбол играчите си подават топката само с глава и крака. Играта се провежда на място с големината на игрище за багминтон.
Двата отбора имат по трима играчи. Те се стремят, колкото е възможно повече да задържат топката в играта.
Правилата за точкуване са същите, както във волейбола.