Мъж решил да отиде на риболов. Всъщност това било кодово название на среща с приятели на чаша. За да покаже, че нищо лошо не върши и е много загрижен за семейството си, взел сина си със себе си.
Докато бил на реката, под сянката, където
си пийвал с приятелите си, петгодишният му син бил оставен на свобода. Детето се къпало, пекло се, но изгоряло на слънцето.
Когато мъжът разбрал, че е станала беля, взел момчето и го завел в близката болница.
Там се оказала една възрастна медицинска сестра. Тя намазала с мехлем изгорялото и нещата се подредили. По време на лечението медицинската сестра не се отказала да приложи наставления към безотговорния баща:
– За децата си човек трябва да се грижи. Лятото настъпи, малките не мислят много за силното слънце и му се радват …..
Вечерта мъжът се върнал в къщи. Застанал пред жена си виновен и уплашен, а малчуганът зъл като куче.
Жената попитала:
– Какво се е случило?
– Ето какво, – намръщен, свил устни, казал синът назидателно, – докато татко ловеше риба под сянката, лятото ми се нахвърли отгоре ….

Един от най-старите известни физични експерименти, които довели до измерване радиусът на Земята, се е провел през III век пр. н. е. от библиотекаря на известната  Александрийска библиотека Ератостен Киринейски.
Експерименталната схема била проста.
Един следобед по време на лятното слънцестоене, в Сиена, сега Асуан, слънцето било в своя зенит и предметите не хвърляли сянка. В този ден и по същото време в град Александрия, намиращ се на 800 км от Сиена, слънцето се отклонило от зенита си с 7°.
Това е около 1/ 50 от пълен кръг – 360 °, от където се получава, че обиколката на Земята е 40000 мили и има радиуса на 6300 км.
Изглежда почти невероятно, че с такъв прост метод е измерен радиусът на Земята с разлика само 5% по-малка от тази, получена с най-точните съвременни методи.

Лунно затъмнение, което добре са  видяли жителите от двете страни на Америка.
Земята се намирала между Слънцето и Луната, и със своята сянка тя закрила Луната.
Нашият единствен спътник придобил през това време ярко, кърваво червен цвят.
Защо това осветяване има червена и оранжева окраска? Защо луната не е изчезнала съвсем?
Причината е проста. Както се вижда при моделирането, направено от NASA, слънчевите лъчи минават по допирателната към Земята, разсейват се в атмосферата и благодарение на това, частично достигат Луната.
Според учените тук работи същият ефект, който действа по време на изгревите и залезите. Тогава небето става също оранжево – червено.
Следващото лунно затъмнение ще стане на 8 октомври 2014 г.

В южната част на Франция ще построят уникална сграда, която прилича на дърво.
През следващата година в Монпелие ще започне строителството на уникален дом, който е наречен „Бялото дърво“. Балконите и покрива ще „висят“ подобно на клони благодарение, на което на терасите ще има сянка, а в апартаментите ще бъде светло.
В 17 етажното здание ще има 120 апартамента. На покрива ще има бар, картинна галерия и ресторант. От там ще се виждат планините и морето. Смятат в Монпелие да построят 12 такива необичайни сгради.
Сградата е проектирана от френски архитекти и ще бъде построен от японски строители. Жителите могат да избират от множество предложения, как да изглежда пода им.
„Бялото дърво“ ще стане второто от 12-те здания, които освен утилитарни функции, ще носи и естетическо наслаждение.
Строителството на сградата ще продължи до края на декември 2017 г.

Зави надолу и когато се приближи, тя видя тъмна сянка в градината. „Не“помисли си тя.

Но бе той. Беше застанал на колене с кофа вода и парцал в ръката. Когато се приближи видя, че мие розовия храст, а не плочките, както си беше помислила първоначално.

Беше се навел над него и лъскаше педантично листата, като някой побъркан градинар.

Тя очакваше всеки миг той да спре, но не го направи. Така че най-накрая тя отвори задната врата и влезе.

– Ваньо, – каза тя, – какво правиш?

Той спокойно вдигна поглед. Изобщо не се изненада, ч я вижда.

– Акари. Пролетта беше влажна. Пръсках ги два пъти, но за да се махнат яйцата, най-добре е да се измият на ръка, – обясни той и пусна парцала в кофата.

Никога не бе мислила, че Иван е хубав. Предполагаше, че официалното му държане го спасяваше от посредствеността му. Когато не беше вдървен и скован, в него имаше плавност и лекота, която напомняше на хищна котка.

– Това е кралицата на виолетките, – каза той и посочи розовия храст. – Прекрасен стар вид. За първи път е култивиран през 1860 г. А това е „мадам Исак Перие“. Цветовете ѝ миришат на малини.

По лицето му нямаше и следа от вълнение, нито някакъв опит да го прикрие.