Елена четеше Библията си. Край нея мина Станко. Когато видя какво прави, я попита:

– Защо четеш все тази книга? Толкова ли е важна за теб?

– Бог ми говори чрез нея, – отговори Елена. – Когато чета Библията, виждам какъв е Бог. Опознавам Го. Разбирам много по-ясно как Той иска да живея на този свят.

– Но тя е толкова голяма, – смръщи вежди Станко. – От къде трябва да се започне?

– Започни с четене за живота на Исус, – посъветва го Елена. – Например, вземи Евангелието на Йоан. Това е една от 66-те книги на Библията. В нея се разказва за живота на Исус, Неговите чудеса, смърт и възкресение.

– Е, добре, – съгласи се Станко. – Ще разбера как се е отнасял с хората, ядосвал ли се е, как е реагирал, когато са Го разочаровали, какво е казвал на най-близките си приятели, …. И какво от това?

– Ако твоят живот принадлежи на Исус, – Елена леко наклони главата си на една страна, – трябва да знаеш какъв е бил Той. Исус може да се окаже много по-различен, отколкото си си Го представял.

– Ами ако нещо не разбера или не Го възприема правилно? – попита Станко.

Елена се усмихна:

– Не е нужно да разбираш перфектно всеки стих. Много искам да чуя, какво Бог ще ти покаже тази седмица?

– Сигурна ли си? – Станко недоверчиво погледна Елена.

– Знам едно нещо със сигурност, – плесна с ръце Елена, – когато Божието Слово се засади в сърцето ти, връзката ти с Бога ще расте и ще се влюбиш в Исус.

Станко само кимна уклончиво:

– Кой знае.

Той още не бе готов за среща с Господа.

Мирон сгреши толкова зле, че си каза:

– Няма връщане от това.

Дядо му го чу и отбеляза:

– Независимо дали става въпрос за голям провал или за нещо малко, което се задържа в сърцето ти, разликата често се крие в начина, по който реагираме.

– Как реагирам? – повдигна рамене Мирон. – Срамувам се.

– Има съществена разлика между срам и осъждане, – засмя се дядото.

– Каква разлика? – намръщи се Мирон.

– Срамът ти казва, че си неудачник, а съждението, че има нещо по-добро за теб, – поясни старецът.

– Какво от това? – попита Мирон.

– Едното те отдалечава от Бога, а другото те приближава, – отговори дядото.

– Може и така да е, – уклончиво се съгласи Мирон.

– Виж Юда и Петър, – продължи дядото. – И двамата се провалиха спрямо Исус и то в една и съща нощ, но Юда позволи срамът да го определи, а Петър допусна осъждението да го възстанови. За това основния въпрос е: Това, което чувстваш в момента, привлича ли те или отблъсква от Бога?

Мирон се замисли, а след това констатира

– Трябва да съм благодарен за благодатта и силата на осъждението. Необходимо е да се откажа от срама и да продължа напред в преобразяващата любов, която Бог щедро ми дарява.

Петя отскоро бе станала майка. Животът ѝ се промени.

– Мечтите ми? – въздъхна един ден тя. – Сякаш са оставени са на рафта, забравени под

голям слой прах.

Приятелката ѝ Соня реши да я успокои:

– Може би по-късно.

– Или никога, – тъжно се усмихна Петя.

– Не бъди такава песимистка, – укори я Габи, – Бог не е забравил, какво е вложил в теб. Той ти е дал дете, цел и креативност.

– Мога ли да бъда едновременно майка и да мечтая? – попита отчаяно Петя.

– Мечтите ти не са заплаха за майчинството ти, те са отражение на пълният ти замисъл, – отговори Габи.

– Мечтай отново. Дори да е по- бавно, – насърчи я Соня. – Сега мечтите ти могат да изглеждат различно, но желанието в сърцето ти все още има значение.

Петя прибра ръцете си пред гърдите и се помоли:

– Господи, благодаря за мечтите, които Си вложил в мен. Покажи ми как да мечтая с Теб.

Наскоро Дафина се зае да преобрази стаята си. Стените бяха в цвят, който не подхождаше на спалнята ѝ.

– Иска ми да бъде с по-светли тонове, които да се съчетават по-добре, – изрази желанието си Дафина.

С дъщеря си отидоха до магазина и избраха цвета и материалите с невероятен ентусиазъм.

Като се прибраха, разместиха мебелите. Почистиха и подготвиха всичко.

Дафина не бе държала четка и бързо се умори, но не се отказа. По средата на боядисването спряха малко за почивка.

Работата не беше лесна, но и двете бяха решили да я завършат. Резултатът бе повече, отколкото очакваха.

Бог прави същото и с нас; ние сме Неговият най-ценен шедьовър. Той подготвя всичко, за да достигне до сърцето ни.

За разлика от нас, Той не се уморява, не се изтощава и не се отказва, защото Неговата любов към нас е безкрайна, чиста и вечна.

Навярно Дафина след няколко години ще се наложи отново да пребоядисва стените, но делото, което Бог върши в сърцето на човека, е с вечно въздействие и не се нуждае от ретуширане.

Ето как Бог достигна до сърцето на Дафина.

Той взе нейното тъжно и наранено сърце и го преобрази. Най-лошите ѝ нощи превърна в най-светлите дни.

Дайте шанс на Бог. Резултатите са толкова възнаграждаващи, не само за вас, но и за околните.

Няма нищо на този свят, което да се сравни с разбирането, че сте създадени с прекрасна цел.

Цветан бе излязъл с Драгой на разходка.

– Бог е създал човека по Свой образ и подобие, – ентусиазирано говореше Цветан.

– Това означава, че всеки, независимо от неговия статус, възгледи или житейски опит, има стойност, която е невъзможно да се загуби, – поясни разбирането си Драгой.

– Човечеството като добродетел е способността да виждаш другия човек не като проблем или като функция, а като носител на Божия образ, – отбеляза Цветан.

Драгой продължи със разсъжденията си:

– В този свят сме оценявани в зависимост от нашите постижения, ефективност или популярност, но ние трябва да се отнасяме към другите не като към средство, а като цел.

– Това означава не просто да защитаваш живота, – Цветан размаха неспокойно ръце, – а да го почиташ с думите, възгледите и начина, по който се отнасяме към него.

– В крайна сметка човечеството не е слабост, – поклати глава Драгой. – Става въпрос за силата да признаеш стойността на всеки човек, дори на тези, които не могат да ни дадат нищо в замяна.

– Много ми е трудно да виждам стойността в хората, с които трудно се справям, – призна Цветан.

– Човешкият живот е ценен и това се отнася за всички хора, без изключение, – подчерта Драгой.

– Как ми се иска, когато някой мисли или говори за мен, да има повече светлина и доброта в живота му. Не е нужно да ми благодари гласно, важното е да я има в сърцето си.

– Трябва да виждаме Божия образ във всеки човек, – обобщи Драгой. – Нека живеем така, че тези край нас да не се чувстват отхвърлени и незабелязани.