Йордан Попов бе войник и изпълняваше всяка дадена му заповед.

По време на военна операция в Близкия изток Попов призна:

– Бяха убити по грешка членове на невинно семейство, дължа искрено извинение пред останалите от това семейство.

Той помоли бащата:

– Аз съм войник, – каза му Йордан чрез преводач, — но аз също имам деца и сърцето ми скърби за теб.

Мъжът му отговори:

– Благодаря ви за искреността ви. Няма да държа в сърцето си нещо против вас.

Той даде много щедър дар на Попов. Това е дарът на прошката.

Прощавайте, както Господ е простил на вас.

Какво ни позволява да имаме такива състрадателни, прощаващи сърца?

Божията щедра любов.

Състезанието бе трудно и тежко. Елена за първи път бе толкова далече от майка си, братята си и сестра си.

Тя сподели с Рени болката си. Двете бяха в една стая. А в това време толкова много ѝ се искаше, някой просто да я прегърне.

Рени, която имаше своите притеснения свързани със състезателните дни, стана от леглото си и без да каже нито дума, прегърна Елена.

Двете стояха дълго така.

Елена имаше чувство сякаш Бог я бе прегърнал. Тя осъзна, че Той бе с нея.

Мир и спокойствие изпълниха сърцето ѝ.

И тя реши:

– Няма да се предам. Ако трябва да премина през тези трудности отново, ще го направя, защото Той има нещо по-голямо за мен.

Ежедневието на Наско започваше и завършваше с ровене на боклука за бутилки и кутии.

Един ден той намери в контейнера много пари спестени в облигации.

– Кой може да има нужда от пари повече от мен?! – каза си Наско, – но …

Той отнесе парите в най-близкия приют за бездомни, където служител откри собственика.

Честността на Наско предизвика спонтанна вълна от щедрост.

Собственикът на намерените облигации му подари 100 долара.

Друг мъж му изпрати осем торби за боклук с бутилки за връщане и купа с монети.

Последваха 1000 долара от друго лице.

Трима души дадоха общо 2500, а местните бизнесмени 1200 долара. Освен това му осигуриха работа.

Каква ирония?!

Безкористния бездомник Наско даде урок по милосърдие на всички.

Нека бъдем с отворени ръце и сърце, за да могат Божите ръце и сърце да действат в този свят.

Петър и Добри бяха приятели. Те учеха в един и същи колеж.

Петър не беше християнин, а Добри се водеше за такъв.

Един ден Петър каза на приятеля си:

– Можеш да ходиш на църква, но си агностик.

– Какво имаш предвид? – заекна Добри.

– Просто гледам какво правиш, – отговори Петър. – Изглежда не прекарваш времето си в неща, които другите християни правят и със сигурност извършваш други, които те никога не биха направили.

Добри се изчерви, но не каза нищо, а Петър довърши обяснението си:

– За това предположих, че не си сигурен в какво точно вярваш. Следователно си агностик.

Никой не може да надникне в сърцата на другите, но действията го разкриват.

На Добри не беше лесно да се изправи пред сигурно доказателство за неговото неверие.

Бог използва Петър, който не Го познаваше, за да върне обратно към Себе Си Добри.

Ако сте християнин, животът ви ще предостави ли доказателства в подкрепа на това?

Чавдар получи анонимно писмо, в което се казваше, че той е осиновен.

Точно, когато го подаваше на майка си, в стаята влезе сестра му Надя.

Двамата видяха как страх изпълни очите на майка им. Ръцете на възрастната жена се разтрепериха …..

И тримата се разплакаха.

Когато гласът ѝ се възвърна, майката се обърна към сина си и с разбито сърце едва доловимо промълви:

– Съжалявам, че по този начин разбра … С баща ти не сме искали да те нараняваме. Много те обичам, не бих могла повече …, дори ако те бях родила.

Чавдар я прегърна и излезе от стаята.

Надя бе потресена от случилото се. Тя изпитателно погледна майка си и попита със страх в сърцето си:

– И аз ли съм осиновена?

Майката тъжно се усмихна и отговори:

– Обичах те, преди да те познавам.

Тези думи донесоха изцеление в душата на Надя.

И тя разбра:

– Майка ми е копняла за мен. Искала ме е. И ме е избрала преди да ме види.

В такъв момент не можеш да не чуеш сърцето на Небесния Отец. Онзи, Който също ни е искал. Този, Който ни е избрал преди да се родим.