„А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа“.

Къде има подобно нещо? Понякога в живота и литературата срещаме подобни образи.

Двама души силно се обичат и решават да сключат брак. За тях казват, че са станали една душа. Но колко често малко след това те се развеждат.

А тук имаме не двама, а хиляди души.

Какво чудно явление и то сред един свят, в който човекът за човек е вълк. До скоро тези хора са били чужди един на друг. Не са се познавали.

По правило във всеки непознат подозираме неприятел. Дори и малкото дете по инстинкт счита непознатия човек за враг.

Тогава как да си обясним това странно явление, което се е случило сред първата християнска църква?

Това са били хора, които са посветили сърцата и живота си на Исус Христос. Обърнете внимание, не се казва „множество от човеци“, а „множество от повярвали“.

Истинската пълна вяра води до единодушие.

Бай Петър беше едър мъж. Той имаше голям и хубав магазин с много стоки.

Веднъж Минчо го попита:

– Когато започна търговията беше ли вярващ?

– Бях, – каза Петър. – Тогава започнах търговията с молитва. Бях предал сърцето си на Бог и Му казах: „Господи, искам да започна, но не искам да правя нещо, което Ти не одобряваш. Искам в работата си да бъда напълно честен“.

– Тази молитва имаше ли отговор веднага? – полюбопитствува Минчо.

– Първоначално магазинчето ми бе много малко. нямах много стоки, а и клиентите ми не бяха много. Изкарвах колкото да закърпя положението.

Минчо го слушаше с интерес, той очакваше с нетърпение да чуе, как Бог се е намесил  в работата на бай Петър.

– Един ден в магазина ми влезе непознат човек, – продължи разказа си магазинерът. – Изглеждаше интелигентен. Купи нещо съвсем малко и си тръгна. По едно време погледнах на пода и видях там един портфейл. Когато го отворих в него намерих много банкноти.

– Поиска ли ти се да ги вземеш за себе си? – попита Минчо.

– Дори и през ум не ми е минавало, – поклати глава бай Петър.

– Този човек върна ли се да си търси портфейла? – заинтересовано попита Минчо.

– След около половин час дойде същия човек, – каза магазинерът.- Той беше много притеснен.

Тогава бай Петър беше го попитал:

– Какво има?

– Парите, парите …, – объркано бе започнал да обяснява човека. – Парите си изгубих някъде…

– Това ли търсиш? – Петър беше му показал портфейла, който беше намерил на пода.

– Ето вземи малко от тези банкноти, като награда, – бе предложил радостно човекът.

– Не мога да ги взема. Пари, които не са спечелени с труд, те не са благословени.

– Добре, тогава ще ти се отплатя по-друг начин.

– Ама и ти си един човек, – зачуди му се Минчо. – Човекът ти дава пари от благодарност, а ти ….. И как ти се отблагодари?

– Чух от Васил, – каза Петър, – че тръгнал от къща на къща, разказвал им какво съм направил, а после ги съветвал: „Само при него да пазарувате. Той е много честен човек“. И от тогава тръгна всичко …

Една сутрин Явор се събуди с песен, която бе пял със съучениците си преди много години. В нея се казваше колко е важно да се молиш сутрин, на обяд и вечер, за да бъде „сърцето ти в тон“.

Този израз тогава много го учудваше. Той си го представяше като търсене на радиостанция или телевизионен канал. Явор знаеше, че добро качество се получава, когато уцелиш правилната честота.

Ние сме творение на нашия Господ и сме истински човеци, когато сме „настроени“ по Исус Христос. Трябва да пребъдваме в Него, защото Той е изворът на новия живот.

Вярващите свързани с Христос, започват да Го отразяват, когато Той им дари истински живот.

Връзката с Христос е условието да станем такива, каквито Бог ни призовава да бъдем.

Детството е прекрасен свят, в който живее въображението. То няма граници, но има искрена вяра в доброто.

Тава би добило смисъл, а и обществото ще има бъдеще тогава, когато ние възрастните, инвестираме в душите и сърцата на децата си, но трябва да внимаваме какво.

Нашата обща цел и задача е да направим децата щастливи, да им дарим радост, да им създадем възможности и условия за пълноценното им развитие и реализация.

Всички, които полагат труд за възпитанието и израстването на това младо поколение, помагат на децата да разкрият своите таланти и дарби. Подкрепят ги за постигане на победа в творчеството и спорта.

Нека детството на всички деца да бъде радостно, несмущаващо и безметежно.

Понякога е хубаво да си първи, но не винаги.

Силвия бе първата повярвала в Господа от семейството си. Тя изпитваше голяма радост от това и желаеше да разказва на всеки за своята вяра.

Но ….. собствените ѝ родители я отхвърлиха и не само те.

Сестра ѝ Вероника крещеше като обезумяла след нея:

– Няма да четеш тук Библията си. Спри това радио, не искам да слушам за твоя Бог.

Сърцето на Силвия бе разбито от мъка и тя викаше към  Бога:

– Господи, искам семейството ми да Те приеме, но всички ме гонят, дори няма къде да се помоля.

– Защо мислиш, че няма къде да се молиш? – Попита я Бог. – Можеш да използваш банята.

Силвия се изненада, но същевременно тази идея и вдъхна увереност и я успокои.

Тяхното семейство имаше две бани. И Силвия помоли баща си и майка си:

– Ще ми разрешите ли да използвам една от баните за молитва, един час след полунощ?

И тя получи разрешение, макар и не много охотно от родителите си.

Първата вечер Силвия седна на ръба на ваната и се разплака. Започна да чете Библията и да се моли. Скоро след това се успокои. Бог обърна мъката ѝ в радост.

Така започна молитвеният ѝ живот в банята. Тя всяка вечер отиваше там, за да се срещне със Спасителят.

Чрез Божията благодат родителите ѝ и сестра ѝ повярваха в Бога.

Но и днес, когато имаше сериозен проблем и искаше да се усамоти, Силвия отиваше в банята и се молеше усърдно.