В момента набира популярност трогателно видео, на което се вижда слон събиращ разпръснати в близост до жилищна сграда боклуци.
„Ако тези неща могат да правят дори животните, тогава защо да не можем и ние?“ С такъв въпрос е адресиран до публиката този видеоклип.
Мъдрият гигант е пленил сърцата на стотици хиляди потребители на YouTube. За по-малко от седмица видеото със слона чистач е гледано над 800 хиляди пъти.
На видеото не може да се определи държавата, където е заснет слона, това могат да бъдат Индия, Южна Африка, Танзания, Кения, Мозамбик и Тайланд.
Някои потребители на  YouTube, смятат, че това е постановка.
– Този слон е обучен, няма съмнение. Как тези животни могат да знаят какво е боклук? В техния свят няма такова нещо, – е написано в един от коментарите на видеото.
Мисля, че дори да е обучен, трябва да се замислим сериозно над въпроса: Къде изхвърляме боклука си?

Не си мислете, че някой е по-умен или по-сръчен от вас. Просто те са почнали по-рано да се упражняват.
Понякога записвам неща, които като купчини смутени мисли нахлуват в главата ми. Написаното не винаги е най-доброто, но аз съм доволна, че някой пълзи по тези редове и това му е интересно.
Всичко тръгва от идеята и опира до очакванията. Иска ти се да направиш най-доброто, най-същественото, така че да грабнеш сърцата на хората. Лошото е, че винаги сме притиснати от срокове, но винаги в нас е останала сила, да възобновим опитите си, дава ни се още един шанс през оставащите дни от живот ни.
Зачеркнете големите неща и обърнете поглед към важните. Вярвам, че това ти звучи доста мотивиращо, така че то е достатъчно да отвлече желанието ти да сливаш времето си с разни боклуци и да насочи вниманието ти към нещо по-рационално.
Основното нещо е човек да има цел. Когато човек има такава, разбира стойността на времето.
„Обърнах се, и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните, но на всичките се случва според времето и случая“ (Екл. 9 : 11).

Вратите са затворени, учениците се криеха. Изведнъж шум, подобен на гръм, разтвори прозорците и всички паднаха на колене и огнени езици се разделиха над тях и се спряха върху всеки поотделно.
И ето тези слаби, изплашени хора, паднали на земята, станаха апостоли Христови. И в този ден, когато множество народ е в Йерусалим, те започват безстрашно да възвестяват Словото Божие.
Забравен беше страхът и немощта. Сила бликана от думи им и хиляди хора повярваха на техните свидетелства.
С нас става същото. Ние сме същите слаби и грешни хора. Когато се обръщаме към Христа, търсим преди всичко покой за душата си, храна за разума си, увереност за живота си. Той не ни отхвърля, макар че сме изпълнени със себелюбие, защото очаква промяната в нас.
До Петдесятница, до слизането на Светия Дух, апостолите били само потенциални ученици Христови, а после станали такива. И ние с вас сега можем да станем ученици Христови. Господ ни е изпратил Своя Дух и ако Го приемем, ще видим, какви сме били по-рано и какво сме вършили в живота. Тогава сърцата ни не могат да не се променят.
Трябва да оставим духовния сън. Не бива повече да кретаме, както по-рано, не трябва повече да влачим върволицата на греховете си, купчината от страсти, каруцата на немощите си.
Всичко е толкова просто. Оставете Божия дух да работи във вас, да ви води и извая в „съвършен съд за почетна употреба“.

Веднъж Любовта и Раздялата наблюдавали една млада двойка. Раздялата потрила ръце и настървено казала:

– Обзалагам се, че ще ги разделя!

Любовта помолила:

– Позволи ми да отида само един път до тях, а после прави каквото искаш и ще видим дали можеш да ги разделиш.

Раздялата се съгласила. Любовта дошла до младата двойка, докоснала я. Погледнала ги в очите и видяла как между тях преминала искра. След това се отдръпнала и казала:

– Сега е твой ред.

Раздялата казала:

– Не, сега аз нищо не мога да направя, защото сърцата им са изпълнени с любов. Ще погледна към тях по-късно.

Минало време. Раздялата влязла в дома им и видяла млада майка с бебе и баща. Тя се надявала, че любовта е преминала, но когато погледнала в очите им видяла благодарност. Раздялата вдигнала рамене и казала:

– Добре, ще дойда по-късно.

Минали години, Раздялата отново се появила в дома им. Там шумели деца. Мъжът си дошъл уморен от работа, а майката успокоявала децата. Сега е времето вече да бъдат разделени, защото любовта и благодарността трябва вече да са напуснали сърцата им. Но когато погледнала в очите им Раздялата видяла уважение и разбиране.

– Ще погледна по-късно, – измърморила Раздялата.

Тя отново дошла. Погледнала, децата били вече възрастни, побелелите родители ги съветвали. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала, в тях се четяло доверие.

– Няма къде да отидат, ще дойда по-късно, – извикала Раздялата и затръшнала вратата.

След известно време Раздялата пак надникнала в дома им. Там тичали внуци, а до камината седяла прегърбена бабичка. Раздялата се зарадвала:

– Е, дойде и моето време.

Поискала да погледне в очите на старицата, но тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата отишла на гробищата и седнала до един гроб. Това бил гроба на мъжа ѝ.

– Закъснях времето, – натъжила се Раздялата, – времето е свършило моята работа.

Когато погледнала в очите на старицата тя видяла сълзи и спомени за любовта, благодарността, уважението, разбирането и доверието….

В пролетната вечер след зноя на деня чух небесен звън.

Тази нощ сънувах Твойте рани и тихо си поплаках наяве и на сън.

Плаках за Теб неразбраният, неприетият и разпънат на кръст.

Плаках за себе си и за света, където хищнически, ястребови пръсти грабят безжалостно всичко човешко останало у нас.

Плаках за старите, каменни сърца, които не знаят какво е милост, милосърдие, прошка и любов.

Но ето идва светъл ден, ухаещ на цветя и гълъби се носят в небето. И в сърцата ни запява възкресенска сила, предизвикваща ни да протегнем ръце и с пръсти да помилваме децата, птиците  и всичко около нас.