Когато сметна, че е настъпило благоприятно време, той се наведе към двамата мъже и заговори доверително:
— Голяма, много голяма работа….,— той умееше да сниши гласа си до необходимото, — но каквото ви кажа тук, между нас да си остане.
Нито работата беше голяма, нито бе нужно да се забулва с такава тайна, но Петър, така се казваше „известителя“, знаеше от дълъг опит, че такова думи винаги предразполагат събеседниците. Успя и сега. Двамата мъже кимнаха в потвърждение и наостриха уши.
— Днес минаха двама монаси, — продължи все така Петър. — И знаете ли какво носеха? …..Носеха мощите на света Петка.
— А, това ли било — нехайно рече Пепо и пренебрежително се облегна на стола. Но Тодор прочут с набожността си, каза нетърпеливо:
— Разказвай, разказвай нататък.
Петър се поколеба за миг. Дали да се престори на обиден и да се нацупи, но веднага се отказа.  Това нямаше да му донесе нищо.
— Нима не сте чували коя е света Петка? — продължи все така шепнешком.  — Преди една неделя игумена на нашия манастир сънувал чуден сън. Явил му се Дух божи, целият окъпан в неземна светлина, и с глас на медна тръба му казал: “ Иска ли да облекчи страдащите, да върне здравето на болните?  Тогава отиди на това и това пусто място и там изрови костите на света Петка“. На утрото игуменът повел братята от манастира, поръсил мястото със светена вода и щом копнали, разнесъл се звук на камбани и изведнъж пред тях се появили костите на светицата. И знаете ли какво чудо станало? Едва понесли мощите и насреща им — болна жена. Още от дете краката й били изсъхнали, после и лош цирей ослепил едното й око. Тя помолила за благослов. А те й дали да докосне с пръстите си свещените останки. И щом се допряла до тях, сляпото око на жената прогледнало, болните й нозе се изцерили и тя се изправила на тях.
Петър  без особена мъка съчини тази история, но после осъзна, че Пепо и Тодор бяха яки и здрави мъже, та  трябваше да измисли нещо по-засукано:
— Сто крачки по-нататък — ново чудо. Срещнали един отчаян човек  Някакви шмекери го изиграли, та изгубил всичко  и сега бил решил да посегне на живота си. И на него дали да се допре до костите.
— И веднага в джоба му се появили две кесии пълни с пари — през смях завърши вместо него Пепо. — Или може да са били три, а?
Без да губи самообладание Петър попита:
— И до твоите уши ли стигна разказът за тези чудеса?
Пепо троснато рече:
— И каква костичка ти оставиха тези монаси?
— Ей тази, най-мъничката. — Петър показа кутрето си. — Река от сълзи пролях, за да измоля една костичка да ми дадат. Е, склониха, но ми заповядаха за по-малко от хиляда лева да не я давам.
Тодор се прекръсти набожно, но Пепо се изсмя.
— Искаш ли пък сега аз да ти разкажа една история, Петре? Слушай, тя  по нищо не отстъпва на твоята, ще видиш. Едно птиченце ми каза, че във вторник, когато копаели гроб за баба Димитра там се навъртал и някакъв божи човек. Случило се, че извадили от земята няколко стари кости. „Божият служител“ ги събрал всичките и още на часа ги нарекъл: „Тази ще е от света Филомена, тази — от света Варвара, тази пък… от света Петка…
Цялата злоба, натрупана в Петър, избухна изведнъж. Той скочи, брада му трепереше от гняв, а очите му мятаха светкавици:
— Анатема на онзи, който дръзне да похули слугите Христови…
— По-кротко, по-кротко с анатемите, Петре — рече уж незлобливо Пепо, но имаше нещо в думите му, което подплаши Петър и  той грабна шапката си и набързо излезе навън.

Стволовите клетки могат да останат живи в човешкото тяло, най-малко 17 дни след смъртта. Това свойство ги прави изключително ценни за използване при лечение. Тези мощни клетки са малко. Малки количества има в тъканни проби от пациентите и в повечето случаи те трудно се разграничат от други видове клетки. По този начин, учените проучват нови начини за получаване на стволови клетки и повишаване на жизнеспособността на тези, които са вече получени.
Предишни изследвания са показали, че стволовите клетки могат наистина да оцелеят в продължение на два дни след смъртта, но изследователи смятат, че трупът е „бедна къща“ за всички клетки, няма достатъчно кислород и хранителни вещества, необходими за клетките, за да останат живи. Въпреки това, патологът – неврологът, Фабрис Кретиен от Института „Пастьор“ в Париж и колегите му са били озадачени от наблюденията си относно това, колко дълго стволовите клетки могат да оцелеят, когато лицето е починало.
Учените изследвали материал, получен 17 дни след смъртта, но се предполага, че това не е граница, която стволовите клетки могат да достигнат.
Трупове са били съхранявани при температура от 39 градуса F (4 ° C), за да се предотврати разлагането на тъканите. Изследователите са идентифицирали стволови клетки от скелетната мускулатура, която свързва костите със скелета, в контраст на сърцето и други вътрешни органи. Изглежда стволовите клетки са способни да оцелеят при пълно отсъствие на кислород. Тези клетки са устойчиви на екстремни и неблагоприятни условия и са се запазили до 17 дни след смъртта.
Изследователите също са получили жизнеспособни стволови клетки при мишки 14 дни след смъртта. Тези клетки са функционирали нормално, след като са били трансплантирани в мишките, които са живи, което спомогнало за възстановяване на увредени тъкани.
От получените резултати може да се предположи, че старите органи могат да станат доставчици на стволови клетки за лечение. За клинична употреба, не е необходимо да се чака толкова дълго. За да се получат стволови клетки от мъртви тела, са достатъчни няколко часа след смъртта.
Тези стволови клетки при мишки и мъртви човешки тела са били в състояние на сън, защото са срещнали изключително намаляване на метаболитната активност. Изследователите отбелязват, че за първи път виждат стволовите клетки в състояние на покой. Те предполагат, че химическите вещества, отделяни след смъртта, ниските нива на кислород и хранителни вещества или комбинация от всички тези фактори може да въведе стволови клетки в състояние на покой, което им помага да оцелеят в продължение на една седмица.
По-доброто разбиране на състоянието на клетките може да доведе до нови начини за поддържане на стволови клетки за по-дълъг период от време, особено за терапевтични цели. Те биха могли също да хвърли светлина за настъпилите изменения, тъй като клетките като цяло отговарят за травми и други наранявания.

Оказва се, че ускореното стареене засяга не само излезлите от летаргичен сън, но и някои деца,
Това заболяване се нарича прогерия или синдром на бързото стареене. Децата се раждат съвсем нормални. Но след няколко години при тях се наблюдава старческа немощ и признаци на остаряване. Такива деца рядко доживяват до 12-13 години.
До днес в света е имало 52 деца страдащи от прогерия.
За сега медицината не знае причините и не разбира механизмите на това заболяване. но се предполага, че при тези деца е нарушена функцията на гена на стареенето.

Вълшебната страна на приказките съществува в Холандия и се нарича Ефтелинг. Тук можете да видите гиганти и джуджета, вещици и принцеси, призраци и горски феи. Най-известните жители на парка са гномите. Даже входа в „страната на приказките“ е украсен с кули във вид на калпачетата на горските гномове.
Ефтелинг е парк за развлечение на всяка възраст. Когато влезеш там попадаш в гората на чудесата. Тук под короната на дърветата приказките започват от известната на всички „Червена шапчица“ и завършва с източната приказка „Китайския славей“.
В гората може да видите, седемте джуджета оплакващи Белоснежка, натруфените къщички от приказката на Ханс и Грета, можете да влезете в Замъка на Ужасите или да се опитате да откраднете златната корона от сандъка на  Ефтелинския дракон.
Тук са всичките вълшебници, пекари и магьосници, даже обувчици могат да ви потанцуват със съпровод на музика. Сцените от арабските приказки  са най-колоритни и не можеш да откъснеш поглед от тях.
Последната приказка дошла от изток е „Водните лилии“. В пещерата от камък се намира малко езерце. В огледалната водата има затворени пъпки на лилии, . След това става тъмно, разнася се гръм, всичко се променя. Появява се старец  в бял саван, а лилиите разцъфват и между нежните им листенца започват да танцуват феи. Удивително зрелище.
Всичко това можете да обходите с влакче,  да плавате на лодка или спускайки се в бурната река върху гумен сал. Много смях и веселие.
Най-прекрасното място във вълшебната гора е замъкът на Спящата красавица. Стражарят спи на вратата, а в кралската кухня похърква готвача. По-нататък, в покоите на замъка грохнала старица-магьосница преде преждата си, а прелестната принцеса спи стогодишния си сън.
В този парк  са представени още две източни приказки. Първата е „Факирът“. Героят на тази приказка прелита от една кула на друга и се появява на прозорците й, като свири на флейта мелодия, на всяко място различна. А под прозореца цъфтят лалета, а цветя с друг отенък намиращи се на противоположната кула вехнат……
Един прекрасен свят, изпълнен с вълшебство и чудеса.

Диванът с дългото име Sweet Talk and Dream е едновременно и кухненски бокс, където можеш да обядваш или да изпиеш чаша чай. Това е мека мебел, която става за почивка и за сън.
Диванът изглежда като дебел матрак, разделен на сегменти, които могат да се събират и разпъват, като се моделира нужната форма. В средата на матрака се намира отвор, където може да се постави малка масичка.
Благодарение на сгъваемите сегменти на дивана може да се мине и без възглавници. Когато е необходимо, диванът може да се „подгъне“ и да се опреш на него.
Ако искате да поспите, края на дивана се разгъва, увеличава се полезната площ, а масичката се „отблъсква“ в самия край.
Ярките цветове на дивана повишават настроението,  добавят красота и положителни емоции.