Навярно сте шокирани, не сте очаквали толкова простичка и очевидна формулировка. Времето на човек е твърде малко, за да може всеки път да си подбира нови въпроси за мислене. И затова въпросите, които трябва да си зададе, са предварително определени. Те са само четиринайсет.
Всяка година се формулират все повече въпроси. Стандартните въпроса са: Кой? Какво? Кога? Къде? Защо?
Останалите девет въпроса са: По какъв начин? С каква цел? На кого е изгодно? На кого е неизгодно? С какво е изгодно? С какво е неизгодно? Кои са враговете? Кои са съюзниците?  Какво ще стане? (Е, и какво от това следва?)
Навярно сте развълнувани от това как безсмислени събития от всекидневието могат да се превърнат в увлекателно пътешествие към истината.
Разсъжденията на човек се отличават от тези на писателя по това, че отговорите на четиринайсетте въпроса трябва да извлечете не от собствената си глава, а от самите събитията.
Понякога неправилно задаваме въпроси, на които други могат да отговорят по-компетентно. В повечето случаи ние мислим, питаме, съмняваме се, опитваме се да разберем истината.

Когато ни предстоят големите събития в душите ни настъпва рязка промяна. Много пътища вече никъде не извеждат, трудът и грижите за утре изглеждат напразни. Животът запазва обикновените си форми, но тръгва като кораб, останал без мачти и без платна. Чувствува се близостта на един край, неизвестността на една развръзка, а дните като че стават малко и преброени. Може би затова непривичното безгрижие и трескавата жажда за удоволствия изчезват.
Но и тогава голямото смущение и тревога продължават скрито и дълбоко да живеят. Умът непрестанно търси някаква опора, душата жадува за каквато и да е вяра.
Нещо подобно преживяваме и ние сега. Голяма и тъмна е тайната на утрешния ден. И ние изнемогваме в болезнената, недоумяваща мъка пред един кръстопът. Кое е позволено и кое не? Къде свършва справедливостта и моралът, и откъде започва насилието и произволът?
Една неудържима сила стои сега над всички традиции, над всички закони, завещани от вековете. И всеки ден и всеки час, подобно приливите и отливите се редят горчиви разочарования с най-смелите надежди.

Новите продукти на Toshiba работят без връзка с електрическата мрежа. Новият им модел не е  просто малък телевизор със вградена батерия. Неговия екран има размери от 24 до 32 инча.
Това са първите домашни телевизори снабдени със собствени акумулаторни батерии.
Защо е необходим такъв телевизор?
Този въпрос не възниква при феновете на какъв да е спорт, хора интересуващи се от отразени на живо филмови фестивали, концерти и други важни събития.
Встроения акумулатор след зареждане работи два часа. Новото в това устройство са използваните технологии способстващи за приемането и на по-слаби телевизионни сигнали и оптимизиращи изображението в зависимост от осветеността на помещението.

Имате проблем със запаметяването? Не очаквайте, че ще ви предложа нещо грандиозно за решение на вашият проблем. Всеки човек е строго индивидуален и сам може да измисли начини пригодни само за него в процеса на запомняне. Ето какво имам в предвид.
Когато бях тинейджър, баща ми ме научи да запаметявам необходимата информация, чрез образуване на комични и не само такива зрителни образи, които леко се възприемат и практически за дълго време се врязват в паметта. За да не бъда голословна ще ви разкажа няколко конкретни случая.
Когато бях на 13 години трябваше да запомня последователността от думи в една много трудна фраза за мен. Каква бе точно фразата не си спомням точно, но важното е как се справих с тази задача.
Тогава съвсем не изглеждаше просто. Превърнах думите в конкретни образи и ги поставих в „мислен комикс“.  Всичко това ми отне само 5 минути и ми спести безчислени часове за зубрене. Резултата беше много по-добър. Фразата запомних за доста дълъг период от време.
А ето ви и един учебен пример. Как да запомним цветовете на спектъра? С началната буква на всеки цвят измислете такава дума, че когато ги съчетаете да се образува лесно за запомняне изречение. Такива фрази можете да измислите сами. Например,  “ Чашка орехи желае забравеният сладолед вълшебен“. Зад тази фраза са скрити цветовете на дъгата: червен, оранжев, жълт, зелен,  син, виолетов. Заедно с желанието на този сладолед запомняте тази последователност от цветове.
Ето ви и друг пример. Трудно помня важни дати, години, телефонни номера и всякакъв вид от този род. За това всяка от тези злополучни числа разделям на групички от по-малко на брой цифри, не е задължително във всяка групичка да има равен брои от тях. Всяка от групичките свързвам с познати събития, празници или нещо забележително станало в живота ми. Например да разгледаме числото 890280. Разделям го на три групи по две цифри.  И разсъждавам така: 89 година е родена дъщеря ми, 02 е рождената дата на най-малкия ми син, а 80 е годината, в която срещнах най-голямата си любов.
Мисля, че разбрахте идеята. Ако се опитате да запомните нещо и то не ви се отдава, просто си измислете забавен образ, който е здраво свързан с нужната информация. Гарантирам ви, че запомнянето на каквото и де е няма вече да ви затруднява.
Ако не сте доволни от тези съвети, облегнете се на фразата: „Глупавите помнят, а умните записват“. Лошото е, че често  не знаем къде сме го записали.