Той отиваше все по-далеч, търсейки приключения, които винаги го удивяваха. Много от дните бяха съвсем безцветни, други изобилствуваха от събития.
Неочакваното винаги е било отличителна черта на ловуването, както и негова неотменна прелест. Един ден той отиде далеч зад хребета, в съвсем друга посока, и мина през широката горска поляна, където лежеше поваленият ствол на огромната липа. Нейните размери го поразиха. Той отмина поляната и се упъти към езерото, което беше на около миля на запад, но след двадесетина минути изведнъж спря.
Погледът му падна върху огромно черно животно, покачило се на десетина сантиметра от земята на разклонения ствол на една ела. Мечка! Най-сетне! Ето го изпитанието на нервите, което беше очаквал през цялото лято.
Отдавна се чудеше как щеше да се държи при подобно изпитание! Стоеше като вкаменен. Дясната му ръка се плъзна в джоба, извади три-четири едри сачми, които носеше за спешни случаи, изсипа ги върху поставените вече в цевта дребни сачми и втикна тампонче, за да не се изръсят.
Мечката стоеше все така неподвижно и младежът не можеше да види главата й, но сега започна да я изучава внимателно. Не беше голяма, напротив малка, да, много малка, истинско меченце.
Меченце! Това означаваше, че наблизо се намира и майката. Той се озърна уплашено и като не видя никой, освен малкото мече, насочи пушката и стреля.
За негова най-голяма изненада животното тупна мъртво на земята. Оказа се, че не е мечка, а огромен таралеж. Заразглежда го с удивление и съжаление, защото нямаше никакво желание да убива подобно безобидно същество.
Откри върху странното му лице две-три дълбоки драскотини, които доказваха, че той не е бил единственият му неприятел.
Реши да си върви, но забеляза кръв по панталоните си, а след това откри, че лявата му ръка кърви. Беше се наранил сериозно от бодлите на животното, без сам да забележи как.

Навярно сте шокирани, не сте очаквали толкова простичка и очевидна формулировка. Времето на човек е твърде малко, за да може всеки път да си подбира нови въпроси за мислене. И затова въпросите, които трябва да си зададе, са предварително определени. Те са само четиринайсет.
Всяка година се формулират все повече въпроси. Стандартните въпроса са: Кой? Какво? Кога? Къде? Защо?
Останалите девет въпроса са: По какъв начин? С каква цел? На кого е изгодно? На кого е неизгодно? С какво е изгодно? С какво е неизгодно? Кои са враговете? Кои са съюзниците?  Какво ще стане? (Е, и какво от това следва?)
Навярно сте развълнувани от това как безсмислени събития от всекидневието могат да се превърнат в увлекателно пътешествие към истината.
Разсъжденията на човек се отличават от тези на писателя по това, че отговорите на четиринайсетте въпроса трябва да извлечете не от собствената си глава, а от самите събитията.
Понякога неправилно задаваме въпроси, на които други могат да отговорят по-компетентно. В повечето случаи ние мислим, питаме, съмняваме се, опитваме се да разберем истината.

Когато ни предстоят големите събития в душите ни настъпва рязка промяна. Много пътища вече никъде не извеждат, трудът и грижите за утре изглеждат напразни. Животът запазва обикновените си форми, но тръгва като кораб, останал без мачти и без платна. Чувствува се близостта на един край, неизвестността на една развръзка, а дните като че стават малко и преброени. Може би затова непривичното безгрижие и трескавата жажда за удоволствия изчезват.
Но и тогава голямото смущение и тревога продължават скрито и дълбоко да живеят. Умът непрестанно търси някаква опора, душата жадува за каквато и да е вяра.
Нещо подобно преживяваме и ние сега. Голяма и тъмна е тайната на утрешния ден. И ние изнемогваме в болезнената, недоумяваща мъка пред един кръстопът. Кое е позволено и кое не? Къде свършва справедливостта и моралът, и откъде започва насилието и произволът?
Една неудържима сила стои сега над всички традиции, над всички закони, завещани от вековете. И всеки ден и всеки час, подобно приливите и отливите се редят горчиви разочарования с най-смелите надежди.

Новите продукти на Toshiba работят без връзка с електрическата мрежа. Новият им модел не е  просто малък телевизор със вградена батерия. Неговия екран има размери от 24 до 32 инча.
Това са първите домашни телевизори снабдени със собствени акумулаторни батерии.
Защо е необходим такъв телевизор?
Този въпрос не възниква при феновете на какъв да е спорт, хора интересуващи се от отразени на живо филмови фестивали, концерти и други важни събития.
Встроения акумулатор след зареждане работи два часа. Новото в това устройство са използваните технологии способстващи за приемането и на по-слаби телевизионни сигнали и оптимизиращи изображението в зависимост от осветеността на помещението.

Имате проблем със запаметяването? Не очаквайте, че ще ви предложа нещо грандиозно за решение на вашият проблем. Всеки човек е строго индивидуален и сам може да измисли начини пригодни само за него в процеса на запомняне. Ето какво имам в предвид.
Когато бях тинейджър, баща ми ме научи да запаметявам необходимата информация, чрез образуване на комични и не само такива зрителни образи, които леко се възприемат и практически за дълго време се врязват в паметта. За да не бъда голословна ще ви разкажа няколко конкретни случая.
Когато бях на 13 години трябваше да запомня последователността от думи в една много трудна фраза за мен. Каква бе точно фразата не си спомням точно, но важното е как се справих с тази задача.
Тогава съвсем не изглеждаше просто. Превърнах думите в конкретни образи и ги поставих в „мислен комикс“.  Всичко това ми отне само 5 минути и ми спести безчислени часове за зубрене. Резултата беше много по-добър. Фразата запомних за доста дълъг период от време.
А ето ви и един учебен пример. Как да запомним цветовете на спектъра? С началната буква на всеки цвят измислете такава дума, че когато ги съчетаете да се образува лесно за запомняне изречение. Такива фрази можете да измислите сами. Например,  “ Чашка орехи желае забравеният сладолед вълшебен“. Зад тази фраза са скрити цветовете на дъгата: червен, оранжев, жълт, зелен,  син, виолетов. Заедно с желанието на този сладолед запомняте тази последователност от цветове.
Ето ви и друг пример. Трудно помня важни дати, години, телефонни номера и всякакъв вид от този род. За това всяка от тези злополучни числа разделям на групички от по-малко на брой цифри, не е задължително във всяка групичка да има равен брои от тях. Всяка от групичките свързвам с познати събития, празници или нещо забележително станало в живота ми. Например да разгледаме числото 890280. Разделям го на три групи по две цифри.  И разсъждавам така: 89 година е родена дъщеря ми, 02 е рождената дата на най-малкия ми син, а 80 е годината, в която срещнах най-голямата си любов.
Мисля, че разбрахте идеята. Ако се опитате да запомните нещо и то не ви се отдава, просто си измислете забавен образ, който е здраво свързан с нужната информация. Гарантирам ви, че запомнянето на каквото и де е няма вече да ви затруднява.
Ако не сте доволни от тези съвети, облегнете се на фразата: „Глупавите помнят, а умните записват“. Лошото е, че често  не знаем къде сме го записали.