Живели в една хладилна витрина сладоледи. Всички те били красиви и щастливи. Децата много ги обичали и постоянно молели родителите си да им купят от тях.
Един от сладоледите бил много горделив. Много често питали за него, но родителите не го купували, защото бил много „скъп“.
Сладоледът пискал от удоволствие, когато го избирали, но щом не го купували той гордо заявявал:
– Вас още днес ще ви изядат, а аз ще живея вечно!
Обикновените сладоледи изобщо не го забелязвали, те често били заменяни от нови. Новодошлите непрекъснато се оплаквали от транспортирането им от фабриката. Опаковката им била нестабилна и когато идвали тук били силно потресени, а вафлените им чашки по чудо оцелявали….
Гордият сладолед слушал, усмихвал се и злорадствал. Той смятал, че е най-доброто нещо на света.
Но една сутрин един от обслужващите витрината отворил капака й и изхвърлил гордият сладолед в кофата за боклук. Неговият срок за годност бил свършил и той започнал да се разваля и разтича.
Така гордият сладолед не могъл да живее дълго и щастливо, защото гордостта му пречела за това. А малките сладоледи били препълнени с щастие. Те радвали безброй деца, които постоянно искали да си близнат от тях.

На следващата сутрин, след като скандалът с Моника Люински станал новина от международен мащаб, Бил Клинтън имал дежурна среща с военните, отговорни за постоянното охраняване на „ядреното куфарче“.

Офицер поискал от президента картата с кода за отваряне на куфарчето, за да го сменят с нов.

Клинтън признал, че го е загубил.

Най-странното било, че не помнел кога точно е изчезнало картончето. Възможно е от тогава да са минали седмици и месеци.

Това беше една обикновена изпълнена с напрежение сутрин. Наближаваше 8:30 ч. Възрастен мъж на около 80 години влезе тихо и помоли да бъдат отстранени шевовете от показалеца на ръката му.

Беше очевидно, че бързаше. С леко треперещ от вълнение глас мъжът каза:

– Имам важна работа в 9 часа тази сутрин.

Сестрата го съжали, но само поклати глава. Тя го помоли да седне, знаейки че всички доктори са заети и ще се освободят най-рано след час.

Наблюдавайки го с каква тъга поглежда стрелките на часовника, сестрата се съжали над него. Тя си помисли: „По-добър от този момент едва ли ще дойде. Сега, когато няма други пациенти мога сама да обработя раната му.“

Огледа пръста и забеляза, че раната е започнала добре да заздравява. Посъветва се с един от лекарите и получи необходимите инструменти, за да свали шевовете и медикаменти, за да обработи раната.

Докато сестрата се занимаваше с пръста на стареца, двамата се разприказваха.

– Сигурно имате час при лекаря и за това бързате.

– Не, трябва да отида до болницата, за да нахраня болната си жена.

– А, какво се е случило с нея?

Възрастния човек с болка каза:

– Откриха й болестта на Алцхаймер.

Сестрата погледна часовника и попита:

– Тя ще се притесни ли ако малко закъснеете?

– Уви, през последните пет години, тя изобщо не ме познава, – въздъхна мъжът. – Дори не знае, кой идва при нея, – поклати съкрушено глава старецът.

Сестрата изумено възкликна:

– И вие, въпреки това, отивате всяка сутрин при нея? Независимо от това, че тя не знае кой сте?!

Старецът се усмихна и бащински потупа сестрата по рамото:

– Тя не знае кой съм аз, но аз зная коя е тя.

Сестрата едва задържа сълзите си. Когато старецът си отиде тръпки я побиха и тя си помисли: „Това е любовта, за която съм си мечтала цял живот. Въпреки болестта си, тя е най-щастливата жена, защото до себе си има такъв грижовен. съпруг.“

Слонът и жирафът били приятели. Рано сутрин слона  тръбейки будел жирафа и след това отивали заедно да игрят футбол на игрището. Обядвали и отново се събирали, след което отивали на реката да се изкъпят. Нямало ден, в който да не били заедно и да си играели. Те скачали и дружели, докато един ден се случило непоправимото.

Слагайки го да спи майката на слончето му казала:

– Ти си най-доброто, най-умното и най-красивото слонче.

– Дори и от моят приятел жирафа? – попитало слончето.

– Разбира се, – отговорила майката.

И слончето повярвало на майка си.

На следващата сутрин слончето не затръбило, за да събуди жирафчето. Защо да го буди щом слончето е най-доброто?

Така жирафчето не излязло да се разхожда по улицата, защото мислело, че е още рано и слончето не се е събудило.  Слончето обиколило наоколо и се прибрало.

Така този ден двамата приятели не се срещнали. Това се случило и на другия ден. Когато слончето не го събудило и на третия ден, жирафчето взело от сладките, които приготвила майка му и отишло да види приятеля си. „Може да му е лошо или да се е разболял.  – помислило си жирафчето. – Но тези сладки действат по-добре и от лекарство.“

Слончето го нямало у тях, било излязло. Майка му мислела, че е с жирафчето.

Жирафчето било смаяно. То обиколило всички места, където преди обичали да играят, но слончето го нямало никъде. Жирафчето изяло сладките и се прибрало.

Жирафът се обидил на слона, а слончето толкова много се възгордяло, че изобщо не искало да разговаря с приятеля си.

От тогава те престанали да разговарят.

Характеризира се с възпаление на бронхите. Наблюдават се остър и хроничен бронхит.
Остърият бронхит е пневмония. Причината за заболяването често са вируси и бактерии.
Хроничният бронхит е прогресивно възпаление на бронхите, проявяващо се с кашлица.
Остърият бронхит обикновено започва с хрема и ларингит. След това се появява болка в гърдите, следвана от суха кашлица. Наблюдава се общо неразположение и слабост.
Острите симптоми отшумяват след четвъртия ден и при благоприятен изход напълно изчезват към седмия ден.
Първият симптом на хроничен бронхит е кашлица сутрин със слизестите секрети. Кашлица постепенно започва да се появят през нощта и деня. Засилва се в студено време и скоро става постоянна. Храчките се увеличават, стават гнойно слизести. Наблюдава се недостиг на въздух.
При наличие на симптомите, изброени по-горе, обърнете се към вашия лекар, защото дори и най-леката форма на болестта може да доведе до усложнения.
А ето ви и рецепта от народната медицина.
Смесват се настъргани ябълки с мед в съотношение 1:1. Вземе се 1 супена лъжица 3-4 пъти на ден.