Камен приличаше на натежало буре. Снегът под мечешките му стъпки скриптеше.

Брат му Радой бе негова пълна противоположност. Мязаше на окастрен дъб. Той бе пристегнал цървулите си, в които бе прибрал опримчените си навуща със засукани в тях шаячни гащи. Когато минаваше през снега, сякаш прекосяваше река.

– Бате, – каза Радой, – този сняг ще даде сила на лозята. Хайде да удвоим родитбата, като ги отрежем на три четири очи.

– Не бива да ги пришпорваме, – Камен потупа по рамото брат си. – В противен случай през следващата година ще искат да си починат. Помниш ли какво ни казваше дядо Лозан? Лозето е като добиче, човек не трябва да му дава зор. Всичко трябва да е с мярка, да има за теб и за продан.

– Май, че си прав, – съгласи се Радой. – Ето ябълката айвания дето расте на двора е от семка и расте на воля, но една година ако даде плод, на другата може и да няма.

– Това дърво само се нагажда, – поясни Камен. – Тъй едно време са се приспособявали дивите лози в гората. Растение ли е или животно, оставено само на себе си, подивява. Добрия стопанин знае какво да окастри или прибави към него, за да го опитоми. За всичко трябва да има мярка.

Днес бе празника на лозаря. Празник, който не се тачеше другаде така. Камен от време на време потупваше с извития си нож широките си гащи. Радой пък преместваше своя малък сърп от ръка на ръка, като наместваше презрамките на тежката си чанта.

Двамата братя вървяха и мълчаха.

Камен машинално поглаждаше мустаците си, а Радой обираше от голобрадото си лице зиморничавия хлад. И двамата с нетърпение очакваха веселбата на площада, където въпреки студа щяха да се вият буйни хора.

Учени са изследвали жилища на скорпиони. Техните обиталища са били построени по един и същи модел. Във всеки „апартамент“ членестоногите имали по две „стаи“.

Израелските експерти са установили, че скорпиони са добри архитекти.

Малък вертикален тунел водел към „предверието“ на дома им. По-близката до повърхността камера е добре загрята. Скорпионите се топлят тук, преди да излязат на нощен лов.

Ектотермичните същества осъществяват регулирането на телесната си температура с помощта на околната среда.

След камерата за затопляне следва още един коридор, който се спуска надолу, където има богата на влага и студ зона.

Тук скорпионите прекарват по време на горещия ден и си почиват.

Температурният режим, съхраняващ се в „спалнята“ защитава насекомите от загуба на вода и прегряване.

Това зониране е най-доброто за скорпионите и отговаря на техните физиологични нужди.

Попаднала рибка от аквариума в реката.

Заобиколили я местните риби. Учудили се на чудната ѝ окраска и я попитали:

– Как живееше в аквариума?

– Добре, – спомнила си топлия и уютен аквариум и треперейки от студ, новопристигналата рибка се оплакала. – Едно беше лошо, че ни хранеха само веднъж на ден.

– Е при нас нещата са по-прости, – успокоили я рибите. – Яж колкото искаш, разбира се, ако можеш…..

И рибите са втурнали да си търсят храна.

Смисълът на последните думи рибата от аквариума разбрала вечерта, когато трябвало да срещне нощта полугладна.

Тогава тя разбрала, че е била неблагодарна за всичко, което ѝ се е давало даром.

През 1758 г. в окръг Гамберланд индианците отвлекли 10 годишната Mary Campbell – дъщеря на френски колонисти.
По-нататъшния живот на момичето протекло в индианското племе ленапе.

През 1764 г. завършила войната в Понтиак, по време на което кореното население било притиснато от белите заселници към бреговете на океана. Настъпилите студове накарали индианците и колонистите да сключат мир.

Mary Campbell била върната на европейците. Така в лагера на белите се появил пламенен борец за правата на индианците.

На една от прелетните птици и дошло до гуша всяка година да прелита насам натам и тя решила да остане на едно място. Какво толкова и хората имат отпуск.

Решила и останала.

Летяла сама и се радвала:

– Няма го изморителния полет, от който те болят крилете. Сега нямам съперници при хващане на мушици, …

Минало време и птичката се почувствала самотна. Дошъл гладът и студът.

Нямала другар, с когото да свие гнездо и да има потомство. Но дори и да бе имала с какво би нахранила птиченцата си, нали намереното едва ѝ стигало. То било толкова, колкото да не умре от глад.

Птичката дочакала времето, когато отново се появила храна. Тогава се върнало и ятото. Върнала се и приятелката ѝ, но не сама, а с потомство. Тя бе прелетяла над морето, била изморена, но била щастлива.

Разбрала тогава птицата, че е изгубила цяла година и не е направила това, което се очаквало от нея. И ѝ станало още по-болно, отколкото по време на дългия и труден полет, но нищо не можело да се направи…

Освен с нетърпение да очаква новото отлитане на ятото.