Един ден един млад човек, студент от елитен университет каза:

– Има много пътища към спасението и небето. Искреността е ключът към постигане на небесата. Можете да вярвате, каквото си искат, стига да сте искрени.

Прав ли е? Достатъчно искрен ли е? Или човек може искрено да сбърка?

Библията много ясно казва, че свободата от греха идва само чрез Исус Христос.

“ Който ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“.

„И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име [Христос] дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“.

Когато определяме Спасението, като помилване, трябва да добавим и „чрез смъртта на Исус Христос“.

Кой се нуждае от Спасение? Всеки е съгрешил и осъден на вечна смърт или отделян от Бога.

„….. душата, която е съгрешила, тя ще умре“.

„Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса“.

Разпространен е мит, че тамбовският чернозем се съхранява в Камарата на мерките и теглилките в Париж като стандарт за най-плодородната земя в света. В действителност това не е така.

През 1889 г. на Световното изложение на Руската империя донесли черноземен монолит от провинция Воронеж. Той бил с размери около 9.7 m³ и е бил поставен на огромен пиедестал.

След приключване на изложбата, решили да не го разрязват.

По жребий този чернозем бил предаден в Сорбоната, където го пазели до 1968 г., когато той и витрината в която бил поставен били разрушени от студенти през майските студентски бунтове.

В момента останките на монолита се съхраняват в Агрономическия институт.

Венелин се учеше и работеше на непълен работен ден. В същото време жена му работеше другаде.

Налагаше се често да се грижи за детето си, когато бе в къщи. Не му бе леко. Освен студент и работещ, той бе и баща.

Един ден синът му Велко, който тепърва прохождаше, дойде при него и седна в скута му. Детето посегна към чашата със сока, която се намираше на бюрото  ……… жълтата течност напусна чашата и се изля върху ризата на Венелин.

В това време той говореше по телефона и работеше на компютъра.

Настана пълна бъркотия. Плачеше дете, компютъра бе изчистил екрана си, от ризата капеше сок по пода, …Веселин набързо прекъсна разговора по телефона:

– Извинете, можете ли да ми се обадите по-късно?!

Бащата бе готов да оправи създалата се бъркотия, но на входната врата някой звънна. Нямаше време да се преоблича. Отиде и отвори.

Жената, която стоеше пред вратата му се усмихна и каза:

– А представяте ли си каква е Божията риза?

Весели бе силно изненадан от тези думи.

Жената продължи:

– Бог прави дори немислимото за нас. Слуша молитвите ни, избърсва сълзите ни, приема всяка нужда, прощава греховете ни и прогонва всеки страх. Бог не се притеснява, че ще „изцапаме“ ризата Му.

Той съзнателно се снижава, за да ни стане по-близък.

– Колко е хубаво да знаем, – възкликна Веселин, – че сме на сигурно място в обятията Му.

– Да това е голямо благословение – каза жената, – Всичко това Той прави за нас, защото ни обича безусловно.

На лекция по лингвистика, професорът обяснява:

– Има езици, в които две отрицание подред означават отрицание. При други, в които отрицанието и потвърждението са поставени в непосредствена близост, означават отрицание. А има и такива, където същата комбинация означава потвърждение. Но запомнете, че няма такъв език, при които двойното потвърждение би означавало отрицание.

Един студент се обадил от задната скамейка:

– Е, да, разбира се!

За повечето хора постъпването в университета, е един вид стъпка към зряла възраст, прехода от пубертета към зрялост. Но понякога има уникални студенти, които са взели този етап на такава малка възраст, че тях не можем да ги наречем и тийнейджъри.

Учебната програма на университета е доста сложна, дори и за възрастен, а за един десетгодишен хлапак притежаващ удивителни способности е нещо съвсем лесно.

На двегодишният Джейкъб Барнет лекарите поставили диагноза „аутизъм“. Според тях  той едва ли щял да се научи нормално да говори, да чете и да пише.

Джейкъб бил изпратен в учебен център за деца със специални нужди, а след това в класове за корекция на обучението му.

Родителите му забелязали, че опростената програма дразни сина им и те го оставили на домашно обучение.

Когато Джейкъб бил на осем години, майка му го взела от класовете за корекция и започнала да го води на лекции по математика, астрономия и физика в университета.

Изучавайки училищния курс по математика за две седмици, десетгодишния Джейкъб постъпил в университета. и започнал да учи физика на кондензираната среда.

Още преди да постъпи в университета, Джейкъб започна да работи по своя собствена, разширена теорията на относителността. Когато бил на 13 година тази му работа била публикувана и високо оценена от професорите.

На 15 години Джейкъб постъпил в Perimeter Institute for Theoretical Physics в Канада, където защитил дисертация, защитаваща тезата му.

Неговият коефициент на интелигентност е повече от 170 точки. Той е показал невероятните си умения по математика, астрофизика и теоретична физика. Той дори  е предлаган за Нобелова награда!

Не е зле за човек със синдром на Аспергер, който все още трудно завързва връзките на обувките.