Нора и Симо вървяха по улиците на града и се наслаждаваха на топлината, която започна да се долавя от слънчевите лъчи. В новия квартал бяха започнали нов строеж. Някакъв архитект се опитваше да вмести нова къща в малък ъглов парцел.

Отпред на калния паваж се търкаляха торби с цимент.

Като повървяха малко те видя птици, които кръжаха над покривите

– Навярно търсят къде да свият гнезда, – каза Нора.

– А, това са онези големи шумни птици, който връхлитат върху всеки, който се осмели да доближи до гнездата им, – изгледа ги недоволно Симо.

– И ние хората, когато строим, оставаме след себе си всякакъв боклук цимент, камъни и какво ли не, но проявяваме ли същата собственическа агресивност, когато се отнася до лична територия? – засмя се Нора.

Тя гледаше разхвърляните материали пред строежа и изказа недоволството си на глас:

– Все някой трябва да се заеме и да коментира етичната страна на проблема със замърсяването на околната среда, не мислиш ли така?.

– Всъщност нямаше какво толкова да се обсъжда на тази тема, замърсяването на околната среда се е превърнало в порочна практика, – каза Симо.

– Въпросът не опираше само до  създаване на грозни гледки от разхвърляните боклуци или неприятното усещане от вида на създадения хаос, по-скоро до някакъв морален дълг.

– Представи си, че в един дом е разхвърляно, дрехите на пода, остатъците от храната съборени край масата, книги събрани на купчина, която сериозно конкурира наклонената кулата в Пиза, защото при едно малко докосване всеки момент може да се срути. Какво ще кажеш тогава? – разпалено размаха ръце Симо.

– Е, има хора, за който безредието е ежедневие, но навън такова състояние дразни мнозина „подредени“.

– И в крайна сметка стигнахме до идеята, да запазим околната среда, за да не се дразним едни други. Но дали това е всичко? Дали това разхвърляне и унищожаване на околната среда няма да се отрази като бумеранг върху нас?

Двамата гледаха неразборията, мръщеха вежди, сочеха безмълно с ръци ….

– За това не е достатъчно само да се философства и говори, трябва и действие, ръце които да се хванат на работа, – каза Симо……….

Биохимикът и фотографът Linden Gledhill живее и работи в Америка. Изследвайки структурата на крилата на пеперудите, той е направил серия от зашеметяващи фотографии. Всички творби са макро и фотомикрография. Криле на пеперуди са увеличени със специално и много мощно оборудване, микроскоп и лещи за макро фотография. Получените снимки разкриват пред зрителят крилата на насекомите.
В действителност, пеперудата винаги се възпяват от поети и писатели. Преписват им се специални магически способности и дори ги отнасят към елфите и ги счита за един вид ездитни животни на елфи. Пеперудите са толкова красиви и необичайни, че в света има истински колекционери, които за редък екземпляр са готови да платят сума не по-малка от тази за една картина на велик художник.
Човек не може да види структурата и строежа на най-малките елементи и обекти, но тази серия може да му помогне да види крехкостта на естествената красота. Само с едно докосване на пръста по повърхността на крилото човек е в състояние да унищожи идеалния рисунак и порядъка в най-малката структурата. Тази серия от снимки показва, че красота може да бъде дори и в най-малките неща, невидими за окото.

Куполните бетонни конструкции са рядко се срещат, тъй като се правят трудно. Обикновено, тези съоръжения се нуждаят от изграждане на дървена подкрепяща конструкция, която ще държи бетона, докато се втвърди.
Екип от изследователи на Виенския технологичен университет е предложил система, която просто „раздува“ бетонните структури и ги фиксирайте върху стоманени въжета.
Този метод може да се нарече способ на пневматичния клин. Отначало на строителната площадка отгоре се спуска пластмасова въздушна възглавница, която се полага във формата образувана от арматурата. В нея се влива бетон, той се втвърдява и в резултат на това се получават редица плоски плочи. Бетоните плочи по-късно се съединяват със стоманената конструкция.
След това куполообразната въздушна възглавница се надува. Постепенното изпълване на плочите с въздух води до образуване на купол. В същото време металния корпус затяга и свързва бетоните плочи заедно. Всички плочи имат клиновиден край, което им помага да се съединят с другите.
След като плочите са вече издути, въздухът от въздушната възглавница, заедно с гредите и стоманените въжета се изтеглят. Огъването на втвърден бетон води до малки пукнатини, но те не се отразяват на стабилността на структурата. Края на купола може да бъде покрит със слой от гипс, който ще се скрие пукнатините.
При изпитването е построен купол с височина 2,9 за два часа. Този метод може да намали времето и материалите използвани при строежа.
Австрийската федерална железница е поръчала изграждането на надлез, изграден с помощта на тази технология. Очаква се, да бъдат изградени  и набор от сгради в бедните райони на страната – от концертните зали до подземни тунели.

След завършване на Наполеоновите войни, шотландците решили да издигнат паметник в центъра на Единбург в чест на загиналите войници под гръмкото име „Natinal Monument of Scotland“.

През 1822 г. бил утвърден проектът на паметника. Той наподобявал атинския Партенон.

За случая бил основан специален фонд, в който шотландците щели да внасят даренията си.

След четири години във фонда била събрана само една трета от необходимите 42 милиона долара, но въпреки всичко решили да строят.

Три години по-късно строежът бил спрян поради липса на средства.

От тогава са предлагали няколко проекта за реконструкция на паметника. Например, да стане паметник на кралица Виктория или здание на шотландския парламент, но нито един от тях не е срещнал подкрепата на местното население.

След построяването на Зимния дворец, цялата област наоколо била осеяна с строителни отломки. Петър  III  решил да се отърве от боклука по оригинален начин.
Той издал указ, в който се казвало, че всеки може да вземе от строителната площадка всичко, което си хареса и то безплатно.
След няколко часа всичкия боклук бил разчистен.
Лошото е, че в България „разчистват“ строителните площадки, преди да е свършил строежа. Та за това много от започнатите сгради остават като недовършени монументи, поради липса на материали и изчерпване на парите.