Всички проповедници се делят на три категории.

Едни, които поставят всичките листове на проповедта си пред тях, така че хората могат да видят колко им остава до края.

Други, които поставят прочетените листове под всичките, като по този начин объркват хората.

И третите, са най-лоши от всичките. Те слагат прочетените листове отдолу под другите, а след това обръщат купчината обратно и започват да четат от обратната страна.

Южен Судан е млада държава. Тя е получила своята независимост на 9 юли 2011 г.

Северната част на страната е доста суха, а на юг е покрита с субекваториални гори.

Там носят шапки изработени от собствените им коси. Височината на тези шапки достига половин метър.

В Южен Судан има голяма вероятност от заразяване с диария или холера. Това е следствие от лошите санитарни условия.

В град Бентиу, където живеят десетки хиляди бежанци, през април 2014 г. са получавали по един литър на човек за ден. А една тоалетна се е падала на 350 човека.

Основното въоръжение на страната се състои от остарели руски танкове  Т-55 и Т-72.

По-голямата част от жителите на страната са християни.

Влака спря на гарата. Той слезе бързо и докато се движеше между тълпата Радков си спомни за полученото съобщение от дъщеря си Соня:

„Поканила съм някои приятели за празника, намини, ако имаш възможност“.

Радков беше непрекъснато зает човек. Постоянно се обаждаше и обсъждаше въпроси с най- влиятелните финансови  фигури в страната и чужбина. Жена му бе катастрофирала и той потъна в работата си. след погребението рядко се срещаше и разговаряше с дъщеря си.

Беше празник. Така стана, че ангажимента му тази вечер бе отменен и на него съвсем не му се искаше да остане сам в апартамента.

За това извади телефона и реши да звънне на Соня.

– Соня, – каза Радков.

– Татко? – Соня бе изненадана. – Какво се е случило?

– Тази вечер е празник и съм свободен. Видях съобщението ти, ще сложиш ли още един прибор на масата?

От другия край на линията нищо не се чу. Радков предположи, че дъщеря му се двоуми.

„Навярно не ме е предвидила, – каза си Радков, – но сам съм си виновен. Колко пъти ме е канила, а аз все отказвам. А сега в последния момент…“

– Не се притеснявай, Соня. Напълно те разбирам, – каза спокойно Радков по телефона.

От другия край на линията се чу хлипане и той разбра, че тя плаче.

– Да, татко.

– Мога ли да дойда? – попита Радков притеснен.

– Разбира се, татко. Много ще се радвам да дойдеш.

Изведнъж Радков усети как го заля една благоговейна топлина.

Той бе пренебрегнал дъщеря си, но тя го прие и му прощаваше …..

Знамената и флаговете още от племенните войни, са играли важна роля. И това е съвсем разбираемо.

Чрез тях страните се изявяват и предупреждават, демонстрират намерения и амбиции.

Флагът не е просто емблема, а реална идеология.

Разбира се, през последните векове основната функция на флага малко е загубила своята актуалност. Но сред еднотипните и скучни знамена има и много интересни.

Единственото знаме в света, на което е нарисувано военно оръжие и селскостопанско оръдие принадлежи на Мозамбик.

На него мотика е кръстосана с автомат Калашников. Това са държавните символи на африканската страна, които дават представа за вътрешното състояние на народа.

Гражданската война там не е преставала в продължение на много десетилетия. Конфликтите в страната продължават и до днес.

Симон бе архимандрит. Иподяконът винаги забравяше да изключи осветлението в кабинета му.

На архимандритът му омръзна да прави забележи постояно по този повод, за това написа бележка:

„Преди да излезете от стаята, изгасете светлината“.

И я закачи от вътрешната страна на вратата.

На следващия ден Симон видя нова бележка на мястото на своята, която гласеше:

„Човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му“.