В коритото на река Бруней се намира селище, състоящо се от четири села, които буквално са във водата. То се нарича Kampong Ayer и неговата история е на повече от 1300 години.

Там живеят около 30 хиляди човека, което е 10% от населението на страната.

Училищата, полицейските участъци, противопожарните станции, болниците, пазарите и къщите са на кокили. Всички съоръжения са свързани с мостове, с обща дължина надвишаваща 36 километра.

Интересното е, че на кокили поставят и съвременните здания от бетон.

Първоначално Kampong Ayer се е разполагало ниско по течението на реката, близо до нейното устие. С течение на времето, селището постепенно „се премества“ нагоре по реката.

Kampong Ayer е признато като национално богатство и държавата полага големи усилия, за да се запази този начин на живот.

Планинската страна Бутан, разположена в Азия, има само едно летище Паро.

То е изградено на височина 2,2 км над морското равнище. Заобиколено е от планини педхилядници и се смята за едно от най-сложните.

Преди да се приземи самолетът маневрира между планините в тесен пролом и се накланя ту на лява, ту на дясно.

При излитане се изкачва по фуния, докато не излети над планините.

Не повече от 10 пилота са получили сертификат за кацане на това летище.

Бруней е една от най-богатите страни в света.  Тя още се нарича „Ислямски Дисниленд“.

Благодарение на богатите си запаси от въглеводороди Бруней е на първо място в Азия по жизнен стандарт.

Националният продукт на глава от населението през 2009 г. достига 50 хиляди долара, девето място в света.

Най високата точка на страната е връх Букит Пагон висок 1,85 км.

В страната практически има 100% грамотност.

Бруней има един от най-високите показатели в света по притежание на автомобил.

В страната банкнотите се изработват от пластмаса.

Боливия няма излаз към море или океан, но страната има собствен флот и дори флаг на флота.

Работата се състои в това, че през 1883 г. Боливия е загубила провинция Антофагаста, която е имала излаз към океана.

Чили е отвоювала не само тази провинция но също така и част от територията на Перу, така тя напълно е обхванала всички находища на селитра.

За това тази война се нарича Селитрена война.

По време на Втората световна война горивото на самолет, чийто командир бил Еди Рикенбейкър, свършило. И екипажа на B-17 трябвало да кацне направо във водите на Тихия океан.

Четири седмици нищо не се знаело за екипажа на самолета, но хиляди хора в страната се молели за тях.

Когато ги намерили Еди казал пред един журналист:

– Самият аз не вярвам на това, което се случи с нас, но има още шест човека, които са свидетели на инцидента. Появи се чайка от нищото и седна на главата ми. Убихме я и си я разделихме по равно. Изядохме я цялата, дори и най-тънките кости. Никога до сега не бяхме яли такова вкусно нещо.

Тази чайка ги спасила от гладна смърт.

След това събитие Еди бил уверен в едно:

– Нямам друго обяснение на случилото се освен това, че Бог ни е изпратил помощ.

Ние не можем да видим всичко, но Бог винаги изпраща навреме помощта Си.