Пътят на коприната бил дълъг древен караванен маршрут, свързващ Източна Азия (Пекин) с Европа (Истанбул).

Първи изследвали и използвали този път китайските търговци, които търгували с Европа. Те продавали ценни предмети като коприна и подправки, а използвали парите, за да купят злато, сребро и коне. Тези търговци били подложени на различни опасности по целия този път, за това трябвало да имат достатъчно кураж, за да го изминават.

По пътя имало много трудности, в това число резки и изтощителни температурни разлики.

Когато приближавали пустинята Гоби, горещината била непоносима и единственият начин за оцеляване са били оазисите, пръснати из пустинята. Те осигурявали на пътниците храна и вода.

Преминавайки района на планинската верига на Хималаите от другата страна, търговците замръзвали от студ. Освен това, прехода през проходите се усложнявали от факта, че планините били покрити със сняг.

Известно е, че това цвете е растяло на Японския архипелаг през периода Нара(710 – 793).

Членовете на императорското семейство били очаровани от неговата красота.

Хризантемата или Кику започнала да расте в градините на императорът на Китай.

Според легендата, той решил да вземе всички цветя при себе си. За тази цел изпратил 300 момичета и момчета до островите. Въпреки това, тяхната мисия се провалила.

Японците свързват кику с младостта и дълголетието. Тези цветя може да ги къса само човек с добро сърце.

Изпратените да унищожат всички кику в Япония видели с колко любов местните жители се грижели за растенията и всички се отказали от мисията си.

Юношите и девойките завинаги останали в Япония, отказвайки се от гражданството при злия китайски управник.

Тази красива легенда отразява почитащото поведение на японците към този красив символ на страната.

Войната между Холандия и архипелага Сили е продължила 335 г.

Нито едната, нито другата страна са понесли загуби. Нямало нито една жертва.

Вероятно това е станало, защото привържениците на краля и съмишлениците на парламента пазели светият завет „Не убивай“.

А когато грабели противниковите кораби, били едни към други само муцуни.

Идеята за плъзгащи се врати идва от древен Китай и Япония. Зародили се в Китай, плъзгащите врати бързо се разпространили в Япония.

Те не съответстват на източния минималистичен стил, поради малките помещения, предназначени в тези страни за живеене.

Такива прегради на жилището отделят хората живеещи в тях и оставало място за съхранение на вещите. Така се запазвал реда и хармонията в дизайна.

Плъзгащите врати се изработвали от различни материали, в зависимост от доходите на стопанина.

Най-старите плъзгащи се прегради са изработени от стъкло. Те били украсени със скъпоценни камъни и метал.

С течение на времето диапазона на използваните материали се разширил.

Известно е и другото име на писоара, което често се използват в другите езици – уринал. Французите използват думата urinoir.

В стари времена това е означавало нощно гърне. В славянските езици се използва думата писоар, както и във финландски, и сицилиански езици.

Наскоро писоарите в мъжките тоалетни на летище Схипхол бяха допълнени сис стикери с мухи. След въвеждане на иновацията, съществено се снизило времето за почистване на тоалетните.

Привидната цел била мъжете инстинктивно да се стремят да съборят мухите, поради което те правят по-малко грешки в писоарите.

Подобни стикери впоследствие се появили в тоалетните на летища и обществени учреждения в различни градове на планетата ни.

Ислямският тоалетен етикет категорично забранява да се стои прав, когато човек се изхожда. Хората трябвало да сядат на клекало или седалка, поради тази причина писоари в мюсюлманските страни не се използват.