Апарат на стойност един милиард евро ще бъде оборудван с пет сегментни огледала, а площта на въртящия се купол на телескопа ще бъде приблизително, колкото едно футболно игрище.

Този апарат ще бъде за изследване на екзопланети, намиращи се зад пределите на Слънчевата система.

Той е наречен „Европейски изключително голям телескоп» – EELT и ще бъде построен до 2024 г  в чилийските планини на пустинята Атакама.

Диаметърът на най-голямото огледало ще бъде 39 метра. То ще се състои от 800 шестоъгълни огледала с диаметър 1,4 метра.

Общата маса на конструкцията ще бъде пет хиляди тона, от които три хиляди ще принадлежат от подвижната част.

Днес в пустинята Атакама функционира Атакамски голям радиотелескоп.

Астрономическата обсерватория Ла Сила, която е разположена на височина 2,4 хиляди метра над морското равнище, има 18 телескопа, половината, от които са построени със средства на Европейската южна обсерватория.

Когато  се въздейства на това вещество, то не се ускорява в посоката, която са го тласнали, а се движи назад.

Явлението може да се използва за изследване на някои от най-сложните концепции за космоса.

Учените се създали условия за отрицателна маса като са охладили атома на рубидия до незначителни стойности над абсолютната нула, създавайки кондензата на Бозе-Айнщайн.

В това състояние частиците се движат много бавно и се държат като вълни Те се синхронизират и се движат в унисон, което е известно като свръхпроводимост, която осигурява пренос на енергия, без никакви загуби.

Учените са използвали един тип лазер, за да охладят атомите на рубидия, а за да създадат отрицателна маса, изследователите са използвали втори лазер, с който са изменили спина им.

След като ги бутнете напред, те се движат назад. Сякаш рубидия попада на невидима стена.

По такъв начин се е получил за първи път контрол над отрицателната маса., без усложнения.

Получените знания дават на физиците и астрономите нов инструмент за изучаване на неутронните звезди и космологични явления като черните дупки и тъмната енергия, където експериментите не са възможни. Така се осигурява малко по-различна среда за изучаване на тези фундаментални явление.

Вниманието на митничарите на летището в Иркутск било привлечено от един китайски турист.

Стационарната митническа система за радиационен откриване „Янтар“се задействала при преминаването на китайския турист. При проверка и повторен анализ се установило, че излъчването идва от неговата чанта.

В нея имало туристическа фотографска техника от Китай „Leika“ с подходящ обектив към нея. Радиационен контрол показал, че потокът на радиация идвал от китайския обектив. Максималното ниво на радиация е било 2.15 мкЗв/ ч при допустима стойност 0.20 мкЗв/час.

Обектив на фотоапарата „Leika“ излъчвал йонизиращо лъчение 10 пъти по-високо от нормата.

Било забранено принасянето на радиоактивният обектив в Русия. Туристът трябвало да върне обратно в Китай излъчващата фототехника.

Органичните полупроводници продължават да привличат вниманието, защото има непосредствено значение за по-гъвкавата и печатна електроника.

Докато необходимите стойности на мобилността на носители на заряда в органични полупроводници се постигат обикновено, то все още съществуват технически пречки, по-специално свързани с производството на устройства.

Производство на такива устройства, трябва да бъдат от високи добивни продукти, но на ниска цена и процесът да е прост и надежден. За някои методи, признати за перспективни, някои въпроси продължават да бъдат проблем. Например, използването на някои токсични разтворители.

Наскоро екип от изследователи от университета Пърдю и Университета на Калифорния Санта Круз съобщи за технология, която е преодоляла проблема с разтворителите, те използват метода на формоване от стопилка. Предложеният метод използва полимерни смеси, които проявяват висока морфологична стабилност и отлична производителност.

Освен това, тънките транзистори били подложени на допълнителна обработка в резултат, на което полупроводниковият полимер бил възстановен след техническата операция рязане и е показал добра подвижност на зарядите.

В „Капиталът“ на Карл Маркс достатъчно подробно е описана кулинарна рецепта, която не е загубила значението си и днес – супата на Ръмфорд.

В „Капиталът“ том 1, глава 22 е написано:

„пет фунта ечемика, пет фунта царевица, три пенса херинга, за един пенс сол, за един пенс оцет, за два пенса пипер и зеленина, на обща стойност в размер на 20 3/4 пенса, се получава супа за 64 човека, при това при средни цени на хляба стойността на това може да бъде понижено до 1/4 пенса на човек“.

Супата на Ръмфорд е станала основа за хранене на войниците на всички армии до 50-те години на XX век.

До сега рецептата на Ръмфорд, почти без изменение, се прилага в Армията на спасението за изхранване на бездомните.