Как се предизвикват страхотни трусове в икономиката или правителствата? Да кажем, като се пуска в действие някаква малка, но добре пресметната лъжа, или с помощта на незабележимо намигване, направено в необходимата посока, което като малко камъче, подскачащо по склона на хълма, повлича със себе си скали и канари.
И една от тях, съвсем изневиделица, цапва по главата един нещастен банкер, облечен в костюм с жилетка, докато замислено разглежда лихвените проценти. Може би той умира на място и точно когато разтревожените му помощници заподозрат, че този камък от небитието може да означава нещо, точно тогава започва тайно движение на капитали към и от сейфовете или по кабелите на компютърните мрежи, докато в един момент вложителите подушат нещо нечисто и се втурнат панически да теглят от банката.
А ето и резултатът, финансовата империя потъва, банкрутирали предприемачи се хвърлят от прозорците, правителства на страни от третия свят рухват и на никой никога няма да му мине през ума, че първото камъче е било ритнато от туткав старец, който с една ръка плеви розите си, а с другата „задейства лостовете на Вселената“.

Шейсет годишен мъж и жена празнували 35-годишнина от сватбата си в малък ресторант.
Цветя, музика, романтика…
Изведнъж се появила  една фея, която им казала:
– За това, че сте били добри един към друг 35 години и никога не сте си изневерявали, живели сте спокойно и щастливо, искам да ви изпълня по едно желание. Искайте каквото желаете.
Жената радостно възкликнала:
– Искам околосветско пътуване с любимия си.
И изведнъж те получили билети за разкошен лайнер в ръцете си.
Дошъл ред на мъжа. Той се замислил и казал:
– Това разбира се е добро, романтика и всичко съпровождащо я, но такъв шанс ти се пада само един път в живота.. Извинете ме, но бих искал да имам жена с 30 години по-млада от мен.
Жената била шокирана, но желанието си е желание…
И изведнъж мъжът станал 90-годишен старец…
Мъже внимавайте, феите са също от женски пол!

При един старец дошла една семейна двойка. Жената била много притеснена и казала:
– Бремена съм, а вече имам четири деца. Ако родя пето, няма да можем да се изхраним. Моля те, благослови ме да направя аборт.
– Виждам, че живота ти не е лесен, казал старецът, –  но как да ви благословя, да убиете детето си? По-добре убий най-голямата си дъщеря, тя е вече на 15 години, поживяла е, видяла е доста неща в света. А това мъничкото още и слънчев лъч не е видяло, несправедливо ще бъде да го лишиш  от тази възможност.
Ужасена жената закрила лицето си с ръце и заплакала.

Отдавна много отдавна на земята имало един остров, на който живели всички духовни ценности. Но веднъж те забелязали, че островът почнал да потъва под водата. Всички ценности седнали в корабите си и отплували… На острова останала само любовта… Тя чакала до последно. Но когато нямала вече какво да очаква, тя поискала също да напусне острова. Тогава повикала богатството и го помолила да се качи на кораба му.  Но богатството отговорило:
– На моя кораб има много скъпоценности  За теб тук няма място.
Когато наблизо преминал корабът на тъгата тя помолила и нея. Но тя казала:
– Извини ме, любов, аз съм толкова тъжна, че се нуждая винаги да стоя сама.
Тогава любовта видяла кораба на гордостта и поискала помощ от нея. Но тя й казала:
– Ти нарушаваш хармонията на моя кораб.
Наблизо доплувала радостта, но така била  улисана във веселбата, че не чула любовта. Тогава любовта нацяло се отчаяла. Изведнъж тя чула глас зад себе си:
– Да тръгваме, любов, аз ще те взема със себе си.
Любовта се обърнала и видяла един старец. Той я докарал до сушата. Изведнъж любовта се усетила, че не попитала за неговото име. Тогава тя се обърнала към знанието:
– Кажи ми, знание, кой ме спаси? Кой беше този старец?
Знанието погледнало любовта и казало:
– Това беше времето.
– Времето, – попитала любовта, – но защо то ме спаси?
Знанието погледнало учудено любовта:
– Защото само времето знае колко важна в живота е любовта.
Пазете любовта.

Един човек умрял. Неговото куче легнало до него и също умряло.
И ето душата на човека стои пред вратата с надпис „Рай“, а до него душата на кучето му. На вратата има упътване: „Забранено е влизането с кучета!“
Човекът не влязъл, а минал покрай нея.
Продължили по пътя двамата – душата на човека и на кучето. И ето втора врата. На нея нищо не пише, но там седял старец.
– Извинете ме, уважаеми,….
– Аз съм Петър.
– А какво има зад тази врата?
– Там е раят.
– А с кучето може ли?
– Разбира се!
– А по-рано, каква беше тази врата?
– Ада. До рая идват само тези, които не оставят приятелите си.