Учените отдавна се опитват на направят роботите по-очовечени. Покриват ги с мека силиконова кожа, за да предадат на машината по-голямо сходство със създаделите им, хората. Но и работата да се създават роботи приличащи на такива също не изостава.
Инженери от Врославския технически университет са създали робот EMYS, който красноречиво изразява чувствата си, използвайки минимум средства.
В основата на системата са заложени сензори и запрограмирани емоции. С помощта на камера и сензорите роботът разпознава различни ситуации и в съответствие на тях реагира. Всичко това е реализирано само с една глава.
Разработчиците са направили на робота и тяло на платформа. В този случай забавните трикове на машината са много по-малко.
Но това е само началото, проектът ще се развива за напред.

Винсент Ван Гог бил много щастлив само, когато рисувал. През целият си живот той не е продал нито една от своите картини. Тогава никой не е оценил таланта му.
Бил е гладен, болен и разполагал с толкова средства, колкото само да преживее. Четири дни в седмицата гладувал, а през останалите ял, каквото имал. Всичко това правел, за да  си купи платна, бои и четки.
Но въпреки всичко, той бил много щастлив. Силите му не отслабвали. Живял напълно погълнат от творчеството си. Запалвайки свещта на живота си и от двата края, интензивно изразходвал всяка минута от пребиваването си на земята, като рисувал.

В фермата, която посетих живеят 56 африкански щрауси. Но това не е предела, тъй като тук през 2006 г. са живели повече от двеста птици. Само миналата година тук е имало 150 животни.
Африканските щрауси са топлолюбиви, но добре се приспособяват и на местна почва. Явно тази година наводненията са повлияли на размножаването им.
Първоначално си мислех, че посещението ми в такава ферма е губене на време, но именно тук научих доста интересни неща.
Оказа се, че месото на щраусите не само се консумира и не отстъпва по вкус на свинското, но е и по-диетично. За да отглеждаш щрауси не се изискват кой знае колко средства. Това занимание е интересно и доставя удоволствие.
Щраусите са всеядни и ядат такива отпадъци, които даже и свинете не са си  мислили да употребяват.
Възрастните щрауси достигат до 120 – 150 кг, от които 60 кг е чисто месо. Продуктите получени от тези животни нямат ограничен брой. Ето и няколко примера за приложението им. Спортистите, например си присаждат сухожилия от щрауси. Очите на тези птици се използват за трансплантация. От миглите им се правят четки. От вълната и кожата им се правят великолепни обувки. Не по-малко са ценни и младите щраусчета. На 1-месечна възраст щрауса струва 100 евро, а на 3-месечна 300 евро.
Малките птици бързо нарастват и изглеждат като възрастните. Тези птици живеят до 70 години. Малките щрауси са оцветени в черно и сиво. В черно са мъжките екземпляри, а в сиво женските. През първите няколко години щраусите снасят по 10 -12 яйца за сезона, по-късно броя им нараства 5 пъти. Във фермата имаше самка, която снася рекордните 68 яйца.
За кое да е друго животно се изискват много повече условия, отколкото за отглеждането на щрауси. Това не означава, че се полагат по-малко грижи, но ако погледнем вложените средства и изходните продукти, везните ще наклонят към такъв вид ферми.

Отчитането на времето по Гринуич, било въведено през 1675 г., а до тогава се е използвало само от мореплаватели. Тласък  за неговото използване дало развитието на железопътния транспорт. Защо именно железопътния транспорт?
По това време всеки град в Англия си имал собствено време. Разликата можела да варира от 5, 6, 20 и повече минути. Затова идващия от друг град непременно трябвало да премества стрелките на часовника си. За времето си, били много популярни часовниците с две минутни стрелки. Едната показвала времето на града от който идвал човека, а другата времето на града, в който пребивавал.
За железопътния транспорт, където се изисквало точно спазване на разписанието, било просто кошмар. За това на територията на страната използвали специално „железопътно време“, което било идентично с Гринуичкото.
През 1847 г. се появила първата часова зона в света, а през 1852 г. в гринуичката лаборатория била прекарана  телеграфна линия, по която се изпращали сигнали за точно време.
Втората часова зона се появила в Нова Зеландия, а през 1880 г. било премахнато местното време в градовете на Англия и за стандарт се установило Гринуичкото.
До 1929 г. идеята за часовите зони била приета от всички страни. Най-интересния часов пояс е в Китай. Забележете, на територията на такава огромна страна съществува само един единствен часов пояс. Интересното е, че човек преминаващ китайско – афганистанската граница трябва да премести стрелките на часовника си  3,5 часа напред.
Бъркотията от използване на местно време била премахната доста отдавна както сами виждате. Необходимостта  от уеднаквяване на времето наложило приемането на часови зони и Гринуичко време. Днес ние свободно го използваме бе да се замисляме много, много. Вярвам,  ще се съгласите, че уеднаквяването на времето ни е освободило от неприятните разминавания и инциденти, водещи до загуби на средства и нерви.