Отделяйки това химично съединение, американските учени са предложили то да се използва в производство на средства, защитаващи от кръвосмучещи насекоми.
Известно е, че комарите хапят някои хора повече от други. Екип от учени от Американското министерство на земеделието не само са потвърдили това наблюдение , но са намерили и причината за това.
Представяйки своето откритие на заседание на Американското химическо общество, един от авторите на изследването Улрих Берне съобщил, че заедно с колегите си е успял да намери в човешката кожа вещество, изгонващо и дезориентиращо комарите.
По време на експеримента комарите били поставени в специални клетки, в които се пръскали различни съединения, отделени от кожата на човека. Учените забелязали, че 1 метилпиперазин не само не привлича комарите, но ги и прогонва с отделения „аромат“.
Когато, след метилпиперазина изследователи напръскали с млечна киселина, която е най- привлекателната за комарите миризма, те не реагирали.
Метилпиперазинът е едно от много химически съединения, намиращи се в кожата на човека. Това вещество лишава комарите от обонянието им и прави за тях човека „невидим“, неприятен и невкусен.
Нивото на отделяне на метилпиперазина в кожата е индивидуално, с което се обяснява отсъствието на интерес или засилено внимание на комарите към различни хора.
Освен това метилпиперазинът няма миризма, за това може да се използва като добавка за лосиони, кремове и други козметични средства. Последното е много важно, особено за районите с голям риск от заразяване с малария. Това заболяване се пренася чрез комари.
Всяка година от малария умират повече от 600 хиляди човека.
Ако се добави метилпиперазинът в козметиката, която използват жителите на застрашените от малария райони, нивото на заразяване силно ще намалее.
Въпреки това, на учените им трябва още време, за да подготвят идеята си за промишлено производство.

Един учител заявил:
– Малка част от огромните средства, които се отпускат за модернизация във въоръжаването, биха решили всички материални проблеми на човечеството.
След урока един от учениците го попитал:
– Защо хората са толкова глупави и постъпват така?
– Защото, – сериозно отговорил учителят, – те са се научили да четат написаните книги, но са забравили как се четат ненапечатаните.
– Дайте ми пример за ненапечатана книга, – помолил го ученикът.
Учителят нищо не отговорил.
Веднъж отстъпвайки на настойчивостта на ученика казал:
– Пеенето на птиците, жуженето на насекомите прогласяват истината. Тревата и цветята разказват за Създателят си. Слушайте! Гледайте! Ето как трябва да се чете.

Такъв паметник има в Рига.
27 неродени каменни бебета лежат на бетонния мост в центъра на града. Тези малки момиченца и момченца никога няма да видят слънцето, защото не са им дали възможност за това.
Те са се превърнали в скъпи козметични средства, но не са им дали право на живот.
До всяко дете има каменна плоча върху, която на три езика, кратко и ясно е обяснено, защо това малко човече не може да живее, защо неговото сърчице е престанало да бие.
Абортът е отнел всяка възможност на това неродено дете да твори и създава.
Докога? Те също имат право на живот!

Опитайте да си представите нашия свят без мобилни технологии и Интернет.
Какво ще загубите ако нямате електронна поща, не можете да споделите Twitter-съобщения? А новините и статусите във Facebook?
Смях не смах, но човечеството до там е достигнало, че за него жизнено важни са станали електричеството и електроните средства за комуникация.
Ако те се загубят пропадаме в бездната на Средновековието?!

Това е най-старата църква в Сингапур. Тя с право се счита за основен шедьовър на колониалния архитект Джордж Коулман.

Завладяващата снежнобяла сграда е посветена на Свети Георги, мисионер обърнал арменците към християнството.

Храмът е построен изцяло със средства, дарени от арменската общност в Сингапур.

Това е първата сграда в мегаполиса, я която е пусната електрическа светлина.

А сега се явява неотменима част на града държава.