Днес в Япония се експлоатират три милиона системи за отопление и снабдяване с топла вода, които използват термопомпи. При тези агрегати се пренася енергия от източник с низка температура към обект с много по-висока температура. Той може да се представи като хладилник, който се намира във външна среда. Разликата на термопомпите от електрически източник на топлина се състои в това, че за неговата работа е необходима енергия за компресора и  нискостепения източника на топлина. При конвенционалните генератори на топлина, производството на топлинна енергия зависи единствено от калоричната стойност на горивото или мощността на електрически нагревател. Термопомпата е способна да „създаде“ в помещение от 200 до 600% низкопотенциална енергия.. Това становище не противоречи на закона за запазване на енергията, тъй като при „трансформацията“ на низката температура във висока се охлажда околната среда.
Термопомпата изработване 1 кВт/ч топлина енергия и изразходва  0.2-0.35 кВт/ч електроенергия за работа на компресора. Това преобразуване на топлина енергия в електрическа в големите електростанции има  КПД до 50 %. Освен това се опростяват изискванията за вентилационни системи и се повишава безопасност при пожар.
Друго предимство на термопомпата е способността му да се превключва от режим на отопление през зимата към режим на климатик през лятото. За целта към външния колектор вместо радиатор се включват вентилаторни конвектори.

Социалното и културно обкръжение може да помогне за формирането в учащия на желания за знания, в замяна на съревнованието и показността.
Смята се, че човек търси нови знания по две причини. Те или го интересуват, или той иска да се открои от останалите. Има учащи се, които се стремят да разберат дълбочината на предмета, но има и такива, които учат заради оценката или по добра диплома.
Първите са по-продуктивни, защото не се разстройват лесно от провалите и не се страхуват от предизвикателствата. Като цяло са склони да увеличат собствените си умения. Вторите се стремят на първо място да се отделят на фона на общата маса. В замяна получават стабилна депресия и обсебваща тревожност. Те зависят много от другите. Страхуват се да изглеждат глупави и несъобразителни, затова често хитруват. Явно от това страда процеса на обучението.
Психолозите и педагозите постоянно търсят начини, за да се формира желание за трайни знания, а не учащите да се съревновават помежду си. Известно е, че ценностната ориентация зависи от обкръжението.
Изследователи от Станфордския университет се опитали да разберат колко голямо в такива случаи е влиянието на околната среда и дали може по някакъв начин да се коригира. За това те три пъти задали въпроси на ученици от горните класове за техните ценности.
Първите въпроси били зададени преди лятната ваканция, вторите – след летни обзорни програми, през които на подрастващите се обяснявала необходимостта от желание за добиване знания, а третия път – няколко месеца след като учениците се върнали в училище. Участниците в експеримента трябвало да се съгласят или отхвърлят такива изказвания като: „За мен е важно да науча повече за най-новите научни теории“ или „Бих искал да демонстрирам своята осведоменост за това какво се случва в съвременната наука“.
Както  се очаквало, в навечерието на лятната ваканция царяла изключително съревнователна атмосфера. Всеки искал да докаже нещо на другите. През лятото по време на образователните програми, ценностите се променили. Но интересното е, че шест месеца след връщането си в училище, учениците не се съревновавали по между си , както преди, а се ориентирали към трайно усвояване на знанията, както били обучаване през летните курсове.
Вероятно това е един от начините учениците да учат заради самите знания, а не заради оценките. Но това зависи изключително от педагозите, които трябва да докажат на учениците предимството на знанията пред конкуренцията и себеизтъкването.

Това е рядко срещащ се синдром. Състояние, при което хора с отклонение при развитието си имат невероятни способности в една или няколко области на знанието.
Синдромът може да бъде вроден или придобит.  Например, в резултат на генетични аномалии, мозъчно заболяване или удар по главата.
Най-общата способност на всички притежаващи този синдром е феноменалната памет.  Те се проявяват в математиката, музиката и живописта. Въпреки това, потенциалната енциклопедичност на тези хора може и да не бъде използвана, но тогава придобива извратени и уродливи форми на изява. Това става ако такъв човек живее в слабоинтелектуална среда или се е родил през тъмните векове.
Така например, знаменития психиатър  Чезаре Ломброзо в своята книга „Гениалност и лудост“ пише за един слабоумен, който помнел всички, които били погребани в местното гробище. Той можел без да се запъне не само да назове датите на погребенията им, но професията и привичките на починалите. Но не могъл без чужда помощ да се облече и да сложи лъжица в устата си.
Ламброзо също пише за човек, който можел да възпроизведе кой да е откъс от Свещеното писание, като едновременно с това можел да каже колко думи, букви, препинателни знаци и сричкопренасяния съдържал откъса.