Архив за етикет: спалня

Молитвата променя мен

Семейството на Петрана имаше сериозни трудности. Тя бе забелязала, че баща ѝ се моли за помощ от Бога.

В спалнята на родителите ѝ имаше надпис:

„Молитвата променя нещата“.

Петрана гледаше как баща ѝ се моли с нарастваща интензивност и се зачуди:

– Наистина ли молитвата променя нещата?

Проблемът, с който се бе сблъскало това семейство, се превърнало в криза.

Бащата продължавал да се моли, но надписът в спалнята бе сменен:

„Молитвата променя мен“.

Молитвата не е просто да изсипеш всичко, което искаш, на Исус. Те е предназначена да ни промени. Чрез нея общуваме с Господа, за да може Той да остави Божествения Си отпечатък върху нас.

Чрез молитва Бог може да изпълни сърцата ни, които са закоравели от непростителност или болка, с преливаща обич и желание. Той вдъхва лечебен живот в нас, ограничаващите стените падат и твърдостта се топи, давайки ни благодатта да преминем през трудни времена заедно с Него.

Исус е царя, Който взема остатъците от всичко, което Му донесем.

Не се присмивайте на това, което Му предлагате. Просто донесете всичко и ще бъдеш изумени.

Няма друг Бог като Него.

Той наистина приема приносите на счупените ни неща и ги превръща в нещо красиво.

Разбира се, Той е достоен за нещо повече от нашите счупени парчета, но никога няма да ни отблъсне.

Не с думи, а с действие

Телефонът иззвъня. Пръв до слушалката достигна Петърчо. Той я вдигна и я долепи до ухото си.

Детският му глас прозвуча силно:

– Да

От отсрещната страна разбраха, че дете е вдигнало телефона, за това попитаха:

– Татко в къщи ли е?

Петърчо както бе научен, учтиво отговори:

– Един момент моля …

Остави слушалката, отиде до спалнята на баща си, открехна леко вратата и тихо каза:

– Татко, търсят те по телефона.

– Кажи им, че съм излязъл, а сега ме остави малко да поспя.

Петърчо свъси вежди , разтърси глава, но после бързо изтича до телефона и предаде:

– Няма го.

Поведението на този баща противоречеше на това, което бе учил малкия си син.

– Не лъжи!

Понякога дори родителят да не казва нищо, той учи децата си на дадено поведение.

Проблемът не е дали казваме или мълчим, а на какво учим със тези си действия децата си.

Бог ни призовава да споделяме Неговата истина с останалите, но понякога действията и поведението ни противоречат на думите, които излизат от устата ни.

Внимавайте, всеки ден всички ние предаваме нещо на някого.

Изпращаме съобщения чрез това, което казваме или премълчаваме това, което вършим или се въздържаме да извършим.

Не ви съветвам, така да се разбирате

Мартин и Ели попаднаха в капан на един безкраен цикъл.

И ето как стана това.

Всичко започна от там, че Мартин се намираше в главната спалня, а Ели в кухнята.

Той се приготвяше за работа и извика на жена си:

– Ели, не мога да си намеря чорапите. …… Къде са ми чорапите?

Ели почистваше в кухнята и поради вдигащият се шум там, тя не го разбра. За това от нея последва едно кратко:

– Какво?

И започна безкрайният цикъл:

– Какво?

– Какво?

– Какво?

……….

Мартин закъсняваше за работа.

Шефът му се свърза с него по телефона.

– Какво става, Мартине? Защо не се явяваш на работа?

Мартин му обясни как е попаднал в капана на един безкраен цикъл.

Шефът му въздъхна дълбоко и се опита, въпреки напиращият гняв, спокойно да го посъветва:

– Просто, иди при жена си и говори с нея….

– Да ида при Ели, само за да говоря нея?! Не, аз съм зает човек. Не мога да се разкарвам в къщи през цялото време.

За съжаление никоя от страните не се поддаде на идеята, да мине през къщата и да чуе какво се опитва да каже другата.

Може би ако внимателно се вслушвате, все още можете да ги чуете да викат „КАКВО?“ дори и до днес.

Впечатлени от Него

Това бе необикновен ден. Станало бе чудо.

Никакви думи не можеха да опишат какво се случи в онази малка спалня на горния етаж.

Трупът се раздвижи и животът се върна в тялото.

Петър възкликна:

– Уха, това бе невероятно …

Добре, че бързо затвори устата си, защото бе готов да каже: „Вижте какво направих!“

За разлика от него Станка бе жена на молитвата. Тя се молеше непрекъснато за всяка нужда, която чуеше.

А когато до нея достигаше отговор на някоя от молитвите ѝ, тя просто казваше:

– Само Бог може така! Той е прекрасен!

Вместо да бъде изненадана Станка бе смирено утвърждаваща и благодарна.

Нейният Бог никога не я бе разочаровал. Неговите чудотворни сили укрепяваха вярата ѝ.

За това нека гледаме какво е направил Бог и да бъдем впечатлени от Него, а не от слугата Му.

Как да ги победим

Вечерта преваляше, но групата от младежи съвсем не искаха да се разделят.

За какво ли не говориха. Повечето споделиха проблемите си и се молиха едни за други.

Внезапно Дечко извика:

– Това е нетърпимо! Човек спокойно не може да поговори с някой, цяла напаст са!

– Какво ти става? Срещу кого се бунтуваш толкова? – попита дребничката Мая.

– Това са чудовища и ако не ги спрем …., – продължи да се възмущава Дечко.

– Но за какво говориш? – прекъсна го Краси.

– Те са във всеки дом, дори са по няколко, – размаха ръце Дечко. – в хола, спалнята, мазетата, дори на любимите ни места.

Всички го гледаха изумени, но никой не се досещаше за какво всъщност им говори.

А Дечко продължи още по-разпалено:

– Те са убедителни и нагли, удобни и добре информирани. Нима не се досещате кои са? Познахте ли ги?

Малцина мълчаха, но повечето поклатиха отрицателно глава.

– Говоря за нашите екрани: телевизори, компютри, телефони, таблети, смартфони и т.н.

– Та какви чудовища са те? – повдигна рамене Радко.

– Като много неща в живота, екраните не са лоши, – съгласи се донякъде Дечко. – Образоват ни и ни забавляват, но проблема е, че екранът е прекрачил всички граници в домовете и живота ни.

– Какви граници? Какви ги говориш? – изказа несъгласието си Виктор.

Дечко се напери и продължи настървено да защитава тезата си:

– Нашите разговори, храната ни, времето ни за учене, продължително отнемане на вниманието ни, сънят ни, дори сексуалният ни живот във всичко се намесват и го контролират.

– Не е нужно да изхвърляме бебето заедно с водата, в която сме го къпали, – усмихна се примирително Камен.

– Да, но трябва да поставим някакви граници за използването на екрана, – натърти Дечко.

– Срещай се по-често с приятели, колеги, дори непознати и така нареченото „чудовище“ от Дечко ще се укроти, – предложи Пламен.

Марко накрая мъдро заключи породилата се изневиделица дискусия:

– Хората, които седят по цял ден и с часове гледат светлината излъчваща се тези екрани, да внимават да не бъдат погълнати от нея.