Грубо казано, смисълът на грийнмейла или зелено писмо приблизително е следният.
Търси се компания, чийто собственик възнамерява да я реконструира или модернизира, или пък да я разшири. Но за това е необходимо съгласието на акционерите.
Намира се такава компания и се купува контролният пакет акции. Понякога не е нужно да се купува контролният пакет, а само толкова акции, колкото са необходими, за да се свика общо събрание на акционерите, 10% например.
И когато собственикът започне да модернизира или разширява компанията си, трябва по всякакъв начин да му се пречи. Ако например собственикът свиква събрание на акционерите и предлага следващата година да не се изплащат дивиденти, а спечелените пари да се вложат в развитие на компанията, трябва да се гласува „против“ и да се убеждават останалите миноритарни акционери, че развитието на компанията е безсмислена прищявка и да се твърди, че най-големият акционер ограбва дребните. А делото ще се проточи и това ще спре замислената модернизация. А ако тя вече е започнала и в нея са вложени пари, собственикът ще губи, защото парите му ще са мъртъв капитал.
Трябва да се инициират и събрания на акционерите, времето да се протака. И отново, и отново да се поставя на дневен ред въпросът за ненужността на модернизацията. Или пък в дневния ред трябва да се поставят въпроси, които нямат нищо общо с модернизацията, които да се парализира работата. И всичко това, за да се появи възможността в един прекрасен ден да се каже на собственика, че ще престана да се слагат пръти в колелата на компанията, ако закупиш 10% от акции на някой по цена, три пъти по-висока от пазарната.
Нека напомним, че собственикът вече е вложил милиони в модернизацията и се надява да спечели милиарди, изпреварвайки конкурентите. Но модернизацията е спряна и собственикът губи време и пари, като изостава от конкурентите. И наистина по-изгодно му е вече да купи тези нещастни 10% акции, пък макар и три пъти по-скъпо от истинската цена.
Когато грийнмейлът процъфтява в Съединените щати, американските законодатели го облагат с 90% данък, но не го забраняват. Конгресмените решават, че шантажистите са нещо като вълците, санитари на гората. Собственикът на атакуваната компания ще плати на шантажиста сумата само ако замислената от него модернизация наистина доведе до  по-голям ръст на компанията и увеличаване на печалбата. Но ако модернизацията е прищявка, глупав експеримент или повод да не се плащат дивиденти на акционерите, собственикът, срещайки се с шантажиста, ще се откаже от модернизацията и няма да влага нищо в ненужното развитие, а скромните акционери ще получат своя дял.
Но ако модернизацията наистина донесе печалба на компанията и собственикът си е направил сметката и сумата се е оказала толкова голяма, че заради нея има смисъл да се плати на шантажиста, значи след няколко години печалбата ще се върне стократно на акционерите, шантажистът ще си получи своя дял, а от него пък държавата ще си получи своите 90%.

Безплатен безжичен интернет на обществени места, това е обща световна практика. Но в парк на Мексико са се появили точки на достъп до Интернет, където може да се плати със събрани кучешки изпражнения.
Да почиства изпражненията на своя домашен любимец е задължително на всеки собственик на куче. За това съществуват безбройно много приспособления за извършване на тази дейност. Но реално, много хора игнорират този процес, непочиствайки „оставено“ от питомците им.
За да приучи хората да бъдат отговорни за своите любимци мексиканския Интернет-провайдер Terra  е поставил в някои паркове на Мексико специални устройства за събиране на кучешки изпражнения. В замяна на това, се осигурява безжичен достъп в глобалната информационна мрежа.
Достатъчно е,  да се вземе пакет с такива изпражнения и да  се пусне в специален приемник, след което на екран се изписва безплатното време, за което може да се използва Интернета. Колкото е по-тежък пакета, толкова по-дълго ще сърфирате из мрежата.
Освен това не е нужно да се изчаква да свърши поредната порция време, за да се прибави нов кучешки боклук. Новите минути се прибавят към вече отброените.
Използването на такъв достъп до Интернет, не е само за собствениците на кучета, на и за всеки друг, който е наблизо. Пускането на кучешки изпражнения в устройството може да направи всеки.
По този начин компанията Terra иска да научи хората да се грижи за чистотата на обществените места. Тук няма значение дали сте собственик на куче или не.
На шега, провайдера Terra е направил точката за достъп до Интернет във формата на кост, любимо лакомство за кучета.

Инсбрук е вълшебен град сред тиролските планини. На една малка улица  на херцог Фридрих има много архитектурни паметници, в които всяка тухла може да разкаже интересна история.
Особено интересна е сградата Helblinghaus. Името и идва от Себастиян Хелблинг – собственик на малко кафене., намиращо се на първия етаж на този удивителен дом от 19 век.
Сега в сградата има множество апартаменти. Представете си колко ще струва там един квадратен метър! На първият етаж се продават луксозни бутици.
Външно сградата е украсена с ангели, листа, цветя и интересни корнизи.

Австралийският фермер Уил Джелбарт е открил в стомаха на крава, изпратена за клане, брачна халка, която е била загубена още през 2009г.

Бижуто принадлежало на турист, дошъл преди 3 години във фермата на Джелбарт на екскурзия.

Фермера разказал, че през 2009г. посетител на фермата му се оплакал, че едно теле е погълнало сватбеният му пръстен. Едва сега се разбрало, че кравата на име Йоги е носел в стомаха си, през всичките тези години, пръстена.

Халката Джелбарт намерил, когато оглеждал изхвърлените вътрешности на закланата крава. Трупът на кравата стопанинът разделил със местния касапин.

Австралийците твърдят, че пръстенът е в добро състояние и в стомаха на крава нищо не му се е случило. На него е гравирана датата на сватбата. Сега фермерът се надява да намери неговия истински собственик.

Джордан Корея е решил да създаде робот за кучето си, за да не се чувства самотно, когато собственикът му е на работа.
Дистанционно управляемият робот може да прави видеовръзка с кучето. Освен това, роботът може да подхвърля топка на животното.
Това устройство има ръка, с помощта на която взима топката и я хвърля. Роботът наречен DarwinBot е създаден на базата на мобилната платформа Parallax EDDIE и се управлява с помощта на Microsoft Robotics Developer Studio 4.