Нойшванщайн означава „Нов каменен лебед“.
Замъка Нойшванщайн се намира в южната част на Бавария, Германия. Негов собственик и създател е крал Людвиг. Той го направил световно известен, а самият той станал безсмъртен.
През 1886г. седем седмици след загадъчната смърт на краля, това великолепно творение било отворено за посетители. Днес Нойшванщайн е един от най-посещаваните замъци в Европа, 1,3 милиона души годишно идват, за да посетят „приказния замък на краля.“.
Крал Людвиг II е бил голям любител на природата. Неговата основна грижа била чрез строителството на замъка да не унищожи красотата на местността.
Нойшванщайн стои на висока скала и се вижда отдалече. Най-красивата гледка се открива от  моста Мери, съществувал много преди построяването на крепостта.
Мостът на ждрелото се намира на височина 92 метра, от където се вижда 42 метров водопад.
На 2 километра от замъка се намират живописните езера Alpsee и Schwansee. Архитектура и дизайн на замъка съчетава средновековни и мавритански елементи.
Това творение е прекрасно по всяко време на годината.

Валериана е растение, чийто корени се използват за медицински цели. Особено въздейства на котките.
Валерианът съдържа летливи масла с приятна миризма, които стимулират централната нервна система. В резултат на това в организма на животното произтичат определени биохимични процеси и се отделят голямо количество хормони. Котката започва да се чувства еуфорично.
Когато периода на възбуждането приключи, животните спят спокойно няколко часа. Изследвания са показали, че използването на валериана при котките може да предизвика наркотичен сън, и ако дозата е по-голяма води до смърт.
Валериана често се прилага на животни за лечебни цели. Например, може да се приложи при сърдечна недостатъчност.
Интересното е, че при кучетата валериана действа успокояващо, а при котките възбуждащо. Също така, валериана, отпуска спазмите на стомашно-чревния тракт. Има предположения, че котката има болки в стомаха и затова се опитва да достигне до корените на това растение, за да я угаси.
Това растение действа възбуждащо не само на котките, а и на пуми и лъвове.

Новата императорска градина била подготвeнa три години.
Накрая всички работи по нея били приключени. Императорът поканил всички знатни да се насладят на красотата ѝ. Всички били във възторг и изказвали само комплименти за градината. Но императорът искал да чуе какво ще каже майстор Лин-чи, който бил ненадминат специалист в това изкуство. Когато поискал мнението му се възцарила тишина.
Майсторът спокойно отговорил:
– Странно, аз не вицдам нито едно сухо листо. Може ли да съществува живот без смърт? Поради това, че в градината няма сухи листа градината е мъртва. Мисля, че тази сутрин много внимателно са я помели. Нека донесат малко сухи листа.
Донесли листата и ги разпръснали. Вятарът започнал да си играе с тях. Листата зашумели…..и градината оживяла.
Тогава майсторът казал:
– Сега всичко е наред. Вашата градина бе твърде чиста и спретната. Изкуството става величествено, когато ни се разкрие.

Когато бях малка баба ми винаги се сърдеше, когато в дома ни откриеше увехнали цветя. За нея те придаваха на дома мирис на смърт.
Но заедно с увехналите цветя трябва да изхвърлим и обидите, злобата, претенциите си спрямо другите.
Изхвърлете всичко ненужно и отживяло, като изсъхналите цвета във вазата. Оставете само радостта, мира и любовта.
Днешната действителност често ни сблъсква с някой травматичен опит, но ако се оставим на вълните на преживяното, ставаме нещастни и обидени неудачници. Така емоциите ни се приспособяват към реалността.
Увереността в собствените ни сили може да създаде друга действителност, свързваща ни с успеха и радостта в живота.
Разбира се, няма живот без абсолютно никакви проблеми. Животът не е гладък и равен път, без завои и натъртвания. Обратите и паданията не ви дават основание да отпуснете безпомощно ръце, да страдате и да вините живота, че не е достатъчно лоялен и добър към вас.
Малко усилие, увереност и правилна насока, създават условия за успех и радост в живота. Условията са прости и изпълними. Има ли смисъл да скимтите и да се оплаквате, да се самосъжалявате и да проклинате живота си.
Не забравяйте, че живот ви зависи изцяло от вас. Че вие ​​и само вие го градите, със собствените си мисли и ориентация.  Ако това наистина е така, тогава навярно разбирате, че сами сте отговорни за това, което трябва да бъде и което става в живота ви.