Медузите са интересни същества. Те са красиви, необикновени и поразяват въображението ни с причудливите си форми и разцветки. Тези животни са красиви, докато не ни ужилят. Всички знаем колко боли изгореното от медуза, но някои от тях могат да причинят и смърт на човека. За това всички любители на океана, занимаващи се с плаване, гмуркане и сърф, не ги обичат.
Група от изследователи са създали система „океанска охрана“, тя прилича на такава патентована през 90-те години, но неизползвана.
Принципът е много прост. Предоставят се серия от шамандури, които излъчват ултразвикови вълни. Тези вълни спират до определени граници медузите в океана.
Това изобретение опазва здравето и живота на човека. Този безопасен за човека метод и не причиняващ вреда на медузите е помогнал за „съвместното мирно“ съществуване.

Синият опръстен охтопод е малък, с размерите на топка за голф, но е изключително отровно същество.
Обитава крайбрежните води около Австралия и на север по посока на Япония.
Този охтопод е обикновено светъл на цвят, с тъмно кафяви групи по неговите осем крака и тяло, със сини кръгове, добавени върху тъмнокафявите образования.
Когато охтоподът е уплашен или изваден от водата, той потъмнява и кръговете стават блестящи с цвят на електрик. Именно това цветово изменение дава името на това животно – син пръстен охтопод.
Неговата отрова е достатъчна, за да убие човек. Всъщност охтоподът има такова количество отрова в себе си, че с нея може да убие 26 човека в рамките на няколко минути. Срещу нея няма противоотрова.
Ако не се вземат мерки и не се започне лечение, човек започва да онемява, има трудности с говоренето, зрението, възникват проблеми с дишането. След това настъпва пълно парализиране и смърт, поради спиране на сърцето и недостиг на кислород.

Един от най-добрите полиглоти в историята, които са живели през 18-19 век е италианския кардинал Джузепе Мецофанти.
Той свободно владеел 39 езика и още толкова можел да разбира, макар че никога не е напускал пределите на Италия.
Веднъж той научил език само за една нощ, само защото на сутринта трябвало да приеме изповедта на чуждестранен престъпник, осъден на смърт.
Какво по-хубаво от това осъденият преди смъртта си да потърси прошка от Бога  на родния си език.

По рано мислех, че смъртта е единствената грешка на Създателя. Сега съм склонна да величая това негово изобретение, както и момента на раждането.
Това са два от най-тържествените събития в живота на човека. И хубавото е, че преминават без наше участие. Във всичко останало ние се налагаме, както ни дойде.
В смъртта има велика мъдрост. Колкото и важен да си на земята, ти не можеш да си купиш безсмъртие. В смъртта всички сме равни.
Някои живеят по-малко, дриги повече. Но Въпросът е: „Къде ще прекараш вечността след смъртта“?

Във Великобритания е почина последния човек, говорещ на древен шотландски диалект.
На този диалект в северо-източната част на Шотландия са говорели риболовци Кромарти. Той силно се е различавал от планинския диалект и келтски език, който се е говорил в съседните области.
Починалия Боб Хогт е говорил на този диалект, както и неговият брат, който е умрял миналата година.
Лингвистите отбелязват, че това е първият случай в съвременната история, когато древен шотландски диалект изчезва със смъртта на последния, който го е говорил.