Архив за етикет: случай

Помощници

Филип бе притеснен. Слушаше по радиото за поредната катастрофа, последва я опустошително бедствие, при което бяха пострадали много хора.

Майка му го посъветва:

– В такива случаи търси помощници. Винаги ще се намерят хора, които ще искат да помогнат.

Филип порасна.

Той бе свидетел на героизъм и себе отдаване.

– Странно, – каза си той, – почти не се говори за хората, които са реагирали първи или такива, които са помогнали не само с финанси, но са пожертвали времето си, за да помогнат.

Бог ни е призовал да бъдем помощници.

Ако искаме да бъдем такива, нека щедро да предлагаме всички ресурси, които Бог ни е предоставил, за да можем да посрещнете нуждите по време на бедствие, катаклизъм или просто да подкрепим някой в болката и мъката му.

Давайте, но внимавайте! Не е важно как ще ви възприемат или дали ще ви ръкопляскат.

Давайте от сърце, искрено обичащи Бога и хората.

Ако правим така, ние се отказваме от мимолетните награди на този свят, за да наследим такива в Царството, които са с неизмерима стойност.

„Когато имаш възможност“ означава „сега веднага“

Гошо неколкократно доказваше, какъв ужасен съпруг е.

Жена му Марта го помоли:

– Натовари ето тези три кутии, пълни със стари DVD-та и играчки в колата, за да мога да ги дари в местния магазин за стари вещи, щом имаш възможност.

– Разбира се, ще го направя веднага щом имам възможност, – каза Гошо, като прие буквално думите на жена си.

Не, че бе особено заангажиран, просто чатеше на телефона си.

Марта скръсти ръце и спря за момент, за да подчертае, че наистина има предвид „точно сега на секунда“, но за съжаление, Гошо не успя да разчете ясната невербална комуникация на жена си.

Вечерта, когато мина покрай трите кутии той въздъхна:

– Ако тя искаше да го направя сега, защо не ме помоли да спра това, което правя, и да го направя веднага?

Когато приятели на Гошо коментираха случая, те го питаха:

– Това е сериозно, стигнали сте до конфликти. А ти …. ?

– Добре съм, – омаловажаваше ситуацията той.

Богът на Божествените предназначения.

Румен бе на 24 години. Бе силен и не се щадеше.

Един ден той получи сериозен проблем в гръбначния стълб. Болките бяха непоносими.

Постъпи в болница.

– Животът ми, бъдещето ми всичко пропадна. Случаят изглежда мрачен, за последствията да не говорим, – въздишаше Румен притеснен.

Много го бяха уплашили с диагнозата. За това Румен не виждаше никаква надежда за бъдещето си.

Той остана в болницата само 25 дни.

Бог го докосна и проблемът му свързан с гръбначния стълб изчезна.

– А като си помисля, – усмихваше се Румен, – че щяха да ме оперират, но Господ не даде. Той е Богът на Божествените предназначения.

Непоискан съвет

Петър крачеше разпалено и ръкомахаше с ръце:

– Какви са тези психолози? Раздават съвети наляво и на дясно. Учат ни как да се справим с житейските ситуации!

– Нима ти никога не си давал непоискан съвет? – погледна го изпитателно Руско.

– Е, давал съм, – смънка поразен Петър.

– Забележи, – наклони главата си на една страна Руско, – такъв съвет е основан на собствените ти нужди.

– На моите ли? – смръщи вежди Петър.

– Разбира се, че на твоите. Човекът, на когото е даден непоискан съвет, не го взима под внимание. За него той не става. Как даваш изобщо съвети?

– Обикновено съм бърз и не се колебая много, – призна си Петър.

– Ако човек започне да се замисля сериозно за положението на другия, той ще трябва да вземе предвид много подробности, за да бъде съветът адекватни и полезен, а това ще отнеме доста време.

– Искаш да кажеш, че трябва да се познава ситуацията, какво означава за него или другият, ох …., – изпъшка Петър.

Руско се засмя:

– Освен това непоисканият съвет не винаги е подходящ, защото никой не ти го е искал.

– Да, но понякога са ми благодарили, – възпротиви се Петър.

– Учтивостта в този случай е начин не да се доближат до теб, а желание бързо да ги освободиш от присъствието си.

Останете облечени за действие

Митко обичаше да спортува. Кажеха ли му в училище:

– В събота ни предстои мач.

Той цяла седмица тренираше в задния двор на дома си.

Освен това проверяваше всяка част от униформата си.

Трябваше сам да се увери, че е изгладена и готова за работа.

Често спеше в униформата си в нощта преди мача.

– Трябва да съм сигурен, че ще се събудя и отида навреме, – казваше си той.

Каква детска наивност?!

Очакването е основен компонент и на духовната зрялост. То е свързано с най-дълбоките чувства на любов в нашите сърца.

Помислете си само, ако Митко не обичаше да спортува, щеше да остави униформата под някоя купчина мръсни дрехи. Родителите му трябваше на сила да го измъкват от леглото сутринта, за да отиде навреме за мача.

По същия начин, ако обичаме Исус, ние с радост ще се включим да служим в Неговото име.

Ако обичаме нашия Господ и най-голямото ни желание е да го почетем с благодарни сърца, ние ще „останем облечени за действие“, очаквайки нетърпеливо, търсейки начини да го почетем чрез нашите думи и дела.

Животът ни е изпълнен с безброй възможности да служим на Господ Исус. Това, което се изисква от нас, е да бъдем будни и внимателни към всеки подобен случай.

Когато сме погълнати от собствените си желания или грижи, които ни притискат в живота, тези възможности са пред очите ни, но ние не ги виждаме.

Трябва да се научим да се изпразваме от нездравословната загриженост за себе си.

Нека да открием свободата и радостта, които се намират в живота на активното, будното и внимателно служене на другите в името на Христос.