Към пастир Симеон Петров приближи елегантно облечен мъж, който се усмихна и подигравателно каза:
– Пастирю, прекалено много раздухвате въпроса за греха.
Симеон го погледна и разбра, че този човек не познава Бога. Той бе готов да му обясни, но мъжът предизвикателно продължи:
– Вижте, аз бях офицер и ако някой се издънеше, само го смъмрях и всичко приключваше до тук. Нужно ли е вашият Бог да е толкова строг?
– Изглежда сте съдили доста провинили се войници? – Симеон погледна изпитателно мъжът.
Господинът кимна с глава в знак на съгласие.
– И всички просто сте ги смъмряли и сте ги пускали.
Мъжът се смути:
– Е, ако някой е нарушил закона, той е бил строго наказван.
– Как така? – попита Симеон.
– Ами тъй като има право и който го наруши бива осъден и наказван.
– Виж ти, – поклати глава Симеон. – Понеже имало право. И при Бога е така, ако някой наруши една от 10-те Божи заповеди, дори това да е само веднъж, бива осъден, защото Бог е справедлив. Всъщност и вие сте на път да бъдете осъден.
Мъжът веднага попита:
– Ами вие?
– Моята присъда вече мина.
Мъжът го погледна объркано.
– Вие вече сте били съдени? И сте признат за невинен?
– Не бях осъден на смърт, – каза съвсем спокойно Симеон. – Аз признах и приех присъдата. Но имаше Един, Който се застъпи за мен и понесе смъртното ми наказание.
– И кой е бил този човек?
– Исус Христос, – бавно и тържествено произнесе Симеон. – Така и вие трябва да признаете, че сте виновен пред Бога и позовавайки се на Христос ще се спасите. В противен случай ….. никак не бих искал да бъда на ваше място.
