Данаил бе малко момче, но се въртеше постоянно около възрастните, слушаше внимателно какво си говорят и се опитваше да разбере чутото. Доста често възприемаше буквално казаното за това, когато цитираше някой, чиято фраза му бе харесала, се получаваха доста комични, възбуждащи смях ситуации.
Един ден Данаил отиде при баща си и му се оплака:
– Татко, боли ме стомаха.
Баща му се засмя, погали го по главата и каза:
– Това е, защото той е празен. Май трябва да сложиш нещо в него ….
Този отговор задоволи малчугана и той отиде да яде. Резултата бе очевиден. След като се нахрани добре, болката изчезна.
Един ден у тях дойде чичо Михаил. Той бе много добър приятел на баща му.
Двамата разговаряха за какво ли не. Накрая Михаил сподели страданието си:
– В последно време много ме боли главата ….
Данаил наостри уши. Скочи пред приятеля на баща си и възторжено, леко намигайки му, каза:
– Аз знам причината за твоята болка.
– Така ли? – учудено завъртя глава чичото.
– Това е така, – Данаил погледна баща си тържествуващо и продължи, – защото тя е празна. Трябва да сложите нещо в нея…
Двамата мъже избухнаха в смях, а Данаил се смути и раздразнен от реакцията им, възмутено добави:
– Татко така ме посъветва, когато му казах, че ме боли корема …. и след като го напълних ми олекна.
Този път по лицата на мъжете пробягна само лека усмивка, а чичо Михаил леко докосна с ръка рамото на момчето и уточни:
– Това е бил добър съвет за твоя случай, но не и отговор на сходно изглеждащи като него.
Данаил засрамено наведе глава и се прибра в стаята си.
