Ако видите името на Наполеон Бонапарт върху бутилката това означава, че съдържанието ѝ е издържало от 12 до 30 години. Именно така трябва да обичаш коняка, за да нарекат на твое име такова съкровище.
Впрочем, Наполеон Бонапарт, ако вярваме на историците, въобще не е бил глупак да пие, особено отбрани спиртни напитки всеки ден имащи славата на „любимци на императора“. На първо място това се отнася за коняка „Курвуазие“.
През 1811 г. Бонапарт посетил склад на тази компания, намиращ се близо до Париж и опитал, след което от сърце похвалил местния коняк.
В резултат на това компанията „Курвуазие“ се превърнала в доставчик към императорския двор, а най-добрият от всички коняци – Курвуазие Наполеон – издържа от 15 до 20 години, без да се развали. От тогава конякът станал любима напитка на Наполеон – според слухове, прогоненият император от Франция взел със себе си на остров Елена няколко бъчвички с цената напитка.
Бил ли е това именно „Курвуазие Наполеон“ имащ ефектен вкус от подправки и букет свежи плодове, не се знае.

След “ излизане в плюс „, пожари, слухове, заплахи, загуба на активи и разкаяние за изгорели гаражи, Tesla Motors все още прави стъпка към потребителите.  Компанията обяви заменянето на зарядните устройства. Може би всичко е само за шоуто, но всеки, който се съмнява в това, може да отиде в офиса и да размени своето „зарядно“ с ново.
Обновеното устройство не се различава много от предишното. В него е добавен термален сензор, който изключва процеса на зареждане, ако има прегряване.
Между другото, през декември, компанията пусна сервизен пакет, който има нова функция, която предпазва от прегряване по програмен начин. В случай на повишаване на температурата, зарядно устройство намалява своята мощност  на 25 %.
Интересно е, че компанията все още не признава вероятностните дефекти. Експертите на организацията вярват, че всички случаи са причинени от пожар, пробиване на батерията, неправилно прилагане или не добре организиране на окабеляването в гаража.

Сътресението на мозъка не е приятно нещо. То преминава без следа или с малка загуба на памет.
За 41 – годишният Дерек Амато сътресение е съдбоносно, животът му бил разделен на „преди“ и „след това“. Мъжът изобщо не е могъл да предположи, че скок в басейна с главата надолу ще го превърне в професионален музикант.
През един обичаен октомврийски следобед Дерек и приятелите му играели футбол. Той скочил в басейна, за да вземе попадналата там топка. Мястото било плитко и той си ударил силно главата. След това често го боляла главата, забравял, влошил се слухът му.
Но това не е най-главното. След удара американецът започнал“да вижда“ музика. Преди той малко свирел на китара, не познавал нотите и изобщо не знаел как се пише музика.
Сега мъжът все още не познава нотите, но музиката се ражда във главата му като поредица от черни и бели блокове, движещи се от ляво на дясно.
Мъжът смята, че това е подарък отгоре. Преди да придобие този си талант, той е бил безработен неудачник, незнаещ какво да прави в живота си. Сега Амато е взискателен музикант, който е записал два албума.
Станалото с Дерек е  рядък пример за така наречения синдром савантизъм, феномен , при който хората с увреждания демонстрират отлични умения, например, умножаване на двуцифрени числа, запаметяването на големи количества информация или проява на други знания и умения.
Обикновено този синдром се развива в резултат на черепно мозъчна травма. В науката са известни няколко подобни случая, но Дерек е единствения у когото се е появила музикална дарба.
Неврологът, който изучавал случая на Дерек, предполага, че причина за това е сливането на два сензорни процеса, след удара, благодарение на което хората могат да „виждат“ миризма, да „чуват“ цветове или да „усещат“ вкуса на звуковете.

Това, което човек възприема с помощта на вкуса, зрението и слуха ние отдавна сме се научили да измерваме, но с обонянието доскоро  нямахме успех в тази насока.
Накрая с помощта на математически методи изследователи са успели да съставят класификация на миризмите, които се вписват в 10 основни категории: благоуханен, смолисто-дървесен, плодов – не цитрусов, химически, джоджен / мента, сладък, пуканки, лимон, остър и гниещ.
Въпросът за броя на основните видове миризми все още е отворен. Но трябва да отбележим разликата между възможностите на обонянието и вкуса, който има пет основни качества.
Учени при съставяне на своята класификация са взели за основа данните от известния „Атлас на миризмите“ на Андрю Дравнека, съставен през 1985 г. Той съдържа дълъг списък от 144 различни миризми с съответни характеристики от рода на „сладък“, „като на цвете“, „силен“ и т.н.
Използвайки статистическия метод, учените определили „ключовите“ комбинации и така са получили 10-те основни групи на миризмите.
Сега тази група от специалисти, прилагайки същите методи, иска да определи, каква миризма трябва да има определен химичен елемент. До сега никой не е бил в състояние правилно да предскаже, каква ще е миризмата като се изхожда от химическия състава на веществото.
Навярно тази разработка ще заинтересува парфюмерийните компании.

Един човек имал откровение, че Господ три пъти ще го уведоми за предстоящата му смърт. Зарадван от това, той започнал да се впуска във всякакви удоволствия, без да мисли за смъртта.
Минали много години, краката му отслабнали, изгърбил се и му се наложило да използва патерици. Малко по-късно загубил зрението си, а после и слуха. Прегърбен, сляп и глух, той продължавал да живее безгрижно и безумно, както преди.
Веднъж пред него застанал ангелът на смъртта, за да го прибере.
– О, Господи, – казал човекът, – Ти обеща, че ще предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде така внезапно.
– Как внезапно, – казал ангелът на смъртта, – нима Бог не ти показа колко съм близо до теб? Той изкриви гръбнака и отслаби краката ти, след това сложи пръста Си на очите ти и накрая се докосна до ушите ти и те лиши от възможността да чуваш. Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговите откровения, сега ме последвай!
Господ по един или друг начин предупреждава всеки за предстояща смърт, но много хора остават безразлични към тези предупреждения.
Обикновено те си казват:
– За смъртта ще мисля по-късно, сега е време да живея и да се наслаждавам на живота.
Смъртта няма да остави никого от нас, колкото повече живеем толкова тя е по-близо до нас. Тази граница е неизвестна за нас. Не знаем защо смъртта безразборно взема стари и млади, бебета и юноши, готови и не толкова приготвили се, праведни и грешни. Но от нея започва вечността. От този свят ние отиваме в място, където е вечна радост или безкраен плач.
За праведните смъртта е радост, а за грешните скръб и отчаяние.