Много вярващи се опасяват, доколко се молят според Божията воля. Те прекрасно знаят, че Бог не може да направи нещо, което е извън рамките на Неговата воля. И това е напълно вярно.

Но те не трябва да си губят времето, седейки в недоумение. Просто трябва да отворят Библията и да разберат Божията воля.

Бог е обещал да извърши конкретни неща в Словото Си. Неговата воля не се състои в това, да ви се изпълнят вашите желания. В действителност, тези обещания са гарантирани от договора, който бе подписан с кръвта на Исус.

Библията е последната воля и завещанието с Исус Христос. Тя говори за вашето наследство. В тази книга  е отчетено всичко, което ви принадлежи. Най-доброто, което можете да направите е да узнаете, какво е написано в нея.

Не оставяйте Библията просто да лежи на масичката за кафе, докато биете главата си на пода, викайки: „О, Господи, аз търся истината“.

Вземете Библия си и разберете как трябва да се промените, за да живеят в съответствие с Божията воля.

Повечето хора не го правят. Вместо да изменят себе си, те се опитват да променят Бога и непрекъснато се опитва да Го убедят в това, как ги боли или колко са бедни. Те се молят, умоляват и просят Бог да се държи така, сякаш Той трябва да се промени мнението Си относно дадена ситуация. Такива хора са обречени на дълго очакване.

Бог никога няма да се промени. В Библията се казва, че Той е вчера, днес и завинаги един и същ, Неговата воля също.

Така че, не си губете времето напразно, потънал в догадки за това, дали вашите молитви са в хармония с Божията воля. Отворете Библиите си и въз основа на тях изграждайте молитвите си и тогава ще имате увереност, че вашият отговор е вече на път.

Нашите деца са много забавни в една или друга ситуация. Дори, когато правят бели, могат да изглеждат съвсем „невинни и добри“.

Бащата се прибра от работа. Той извика сина си и дъщеря си и ги попита:

– Какво направихте днес, за да помогнете на майка си?

– Измих съдовете, – каза момчето и бързо наведе глава.

– Браво! – бащата похвали сина си. – А ти? – обърна се към дъщеря си.

– Помагах му да обере парчетата от счупените съдове, – засмя се малката хитруша.

Често за да разрешим даден проблем, ние съсредоточаваме цялото си внимание върху него. Изучаваме го. Размишляваме върху него. Изследваме го от различни страни.

Но в случая трябва да обърнем вниманието си към записаното в Божието Слово. И това трябва да правим дотогава, докато не ни осени светлината на откровението.

В ежедневието ние непрекъснато използваме изразът „хвърли светлина“. Все едно казваме: „В какво се състои работата?“

Божието Слово ни донася светлина в сърца ни. То ни носи това разбиране, от което се нуждаем.

Пробвали ли сте в тъмна стая да намерите изход? Изгубвали ли сте през нощта? Какво е първото нещо, което търсите в тази ситуация? Светлина!

Тя може да проникне под вратата или да сияе в прозореца на някой дом, който е далече от нас, но и в двата случая ние отивате право към нея. Не си губим времето, да изучаваме тъмнината. Стремим се към светлината, защото знаем, че тя ще разпръсне мрака около нас, а това ще ни помогне да се ориентираме.

Ако имате нужда от разбиране на даден проблема или ситуацията, фокусирайте се върху Божието Слово. Стремете се към Светлината, и желания отговор ще ви осени.

Ако ние, като вярващи, искаме да бъдем верни слуги в Божието царство, трябва да се научим да мълчим. Много малко от нас всъщност знаят как да го правят.

Когато имаме свое собствено становище по някакъв проблем, ние смятаме, че всеки трябва да знае за това. „Аз ще им кажа какво мисля по този въпрос“, – си казваме.

Не правете подобни грешки. Вашето мнение на никого не е нужно и ако все пак го изкажете, то само ще отблъснете хората от вас и ще навредите на себе си. Вместо това се научете да мълчите.

Това се отнася особено за сферата на духовното разбиране. Когато Светият Дух разкрие пред вас нещо във връзка с дадена ситуация, не тръбете за това из целия град. В противен случай Господ не би ви доверил откровение или разбиране за неща или ситуации.

Сблъсквала съм се с подобно нещо не веднъж. Има ходатаи, които са получили откровение за нечии слабости или нужда. На тях е бил открит проблем в живота на някого, за да се молят за този човек. Но вместо да запазят тази информация между себе си и Бога в молитва, те я разказват на други хора.

В резултат на това, те престават да бъдат ефективни като ходатаи.

Не позволявайте подобно нещо да се случи. Развивайте у себе си умението да мълчите и на дявола ще му бъде все по-трудно да навреди на молитвения живот и служението на други хора.

Виктор, Жоро и Владо бяха млади мъже, но вече имаха семейства и по едно дете. Бяха приятели от деца. Ожениха се, но дружбата им не се разпадна.

Те често се срещаха след работа в близкото заведение. Споделяха проблемите си и се опитваха в тежките ситуации, да се окуражават взаимно.

Днес разговорът им основно се въртеше около възпитанието на децата.

– Ролята на бащата в живота на детето е не по-малка от тази на майката, – каза Жоро. – Това не бива да се забравя.

– Ако участваш във възпитанието на детето си, – допълни мисълта на приятеля си Владо, – то това ще повлияе на характера му в бъдеще. Доказано е, че деца, в чийто живот активно участва бащата, растат по-спокойни и уверени.

– Добре де, – намръщи си се Виктор, – жена ми сега излезе в отпуска  по майчинство заради малкия. Трябва да се издържа семейството, а и разходите се увеличиха. Какво друго ми остава освен да работя повече, за да печеля пари? Вечер се връщам уморен и съвсем не ми е до това, да се занимавам с детето.

– Помисли добре, – погледна го остро Владо, – ако не разполагате с достатъчно пари, опитайте да съкратите някои от разходите си. Ако не се уморяваш от прекомерно много работа, ще имаш достатъчно сили да обърнеш внимание на детето си

– Да съкращавам разходи? – Виктор подскочи. – Жена ми такъв скандал ще вдигне …

– Е, щом толкова се налага много да работиш, поне в почивните дни прекарай време с детето си, – опита се да го насърчи Владо.

Виктор махна с ръка, той самият не виждаше как може да стане това.

– Вие знаете, че скоро ми се роди момче, – започна неуверено Жоро, – много се радвам, че е здраво и жизнено дете, но аз нищо не знам за децата. Искам да помогна на жена си, но се страхувам, че ще направя нещо, както не трябва. И така се гмурвам още по-дълбоко в работата си, поне да изкарам необходимите средства за семейството.

– Не трябва да изпускаш момента, – обади се Владо, – щом си решил да се грижиш за детето си, не трябва да се страхуващ от нищо. Ако си толкова несигурен, прочети нещо за това или наблюдавай какво прави жена ти. Остави съмненията, важното е желанието.

– Лесно е да се каже, – въздъхна тежко Жоро.

– За моя малкия съм измислил много игри, – весело започна Владо, – Чета му приказки, казвам му стихотворения, които си спомням от моето детство. Каквото и да правим двамата, винаги ни е интересно. Най-напред мислех, да изчакам малкия да порасне, а след това да се занимавам с него, но като се върна от работа виждам, че жена ми е много изморена. Трябва да я отменя, та малко да си почине. И тогава се заех сериозно, започнах да измислям занимания за нашия малчо и се получи, дори е много забавно. Сега ще тръгвам, защото той ме чака с нетърпение.

И Владо бързо се отправи към вратата.

– Ще опитам и аз като него, – въодушевено каза Жоро и се надигна да си върви.

– Игри, забавления, – засмя се Виктор, – за тях да мисли майка му. Аз ще им доставям пари, пък двамата с майка си каквото искат това да правят ….

– Я се стегни, – скастри го Жоро. – После да не се чудиш защо синът ти прави така, а не както трябва.

Виктор махна небрежно ръка и си помисли: „Не всички могат да бъдат идеални бащи. Но Жоро е прав, трябва да внимавам, после да не си късам главата …“