Синът погледнал баща си и каза:
– Татко каква е разликата между ум и хитрост?
– Умът позволява да се решават сложни проблеми, – казал бащата, – а хитростта помага да ги заобиколим.
– И кое е по-полезно? – попитал синът.
– Полезен е преди всичко интелектът. Той избира кое е най-доброто. Дали да се заобиколи или да си вършим работата.
Двегодишният Алфи Джонс страда от рядко генетично заболяване, което лекарите наричат „небалансирано хромозомно пренареждане“.
Алфи е единственият човек в света, у когото лекарите са намерили такава рядка болест, която до сега не е имала дори име. Момчето е роден с различни здравословни проблеми, включително отвор в сърцето, глухота и частична слепота. Освен това, той не може да ходи. Лекарите са установили, че заболяването влияе на 11-ата и 15-та хромозома.
Най-вероятно, момчето никога няма да може да ходя, заради вродената дислокация на тазобедрената става. Но майката на малък британец, 37-годишната Мери Джоунс, който има шест други деца, не се отчайвайте и нарича сина си „слънчев лъч“.
– Въпреки всичко, което се е случило с Алфи, той е много щастлив. Всеки, който го срещне веднага се влюби в това малко човече. Вече сме достигнали до такъв етап на възприемане, че когато погледнем към него, го виждам като наш син. – казва Мери. – Аз го обичам много Имахме някои проблеми в семейството преди раждането на Алфи, но той ни накара да спрем и да помислим за това, което е важно Той стана спойката, на нашето семейство.
Баща на Алфи, 42-годишният Кент Джоунс заяви:
– Не знам колко още ще живее синът ми. Лекарите твърдят, че за първи път се сблъскват с такъв случай. Дори не знаем какво го очаква в бъдеще.
Сега родителите на момчето се опитва да съберат 30 милиона долара, необходими за оборудването на специална сензорна стая и придобиване на оборудване, които са жизнено важни за детето.
– Надявам се, че ако можем да събере пари, за да купим всичко, което трябва, Алфи ще живее дълго и щастливо, – казва майката на детето.
Мъж и жена много искали да възпитат сина си правилно. Преди да го набият му казвали:
– Сине, ние те обичаме и за това те наказваме.
Когато момчето пораснало,се родило момиченце. Естествено, родителите отделяли повече време на бебето. За да не се чувства синът отхвърлен и ненужен, майката един ден му казала:
– Сине, нали знаеш, че много те обичаме?
Синът спокойно казал:
– Да, знам.
Майката неудовлетворена от въпроса и чувствайки, че нещо не е наред попитала:
– А ти знаеш ли какво е любов?
Синът се почесал по главата и уверено отговорил:
– Това е, когато ме наказвате…… На мен не ми харесва, когато така ме обичате!
Петърчо пита майка си:
– Мамо, вярно ли е, че Бог ни храни?
– Може и така да се каже, – мърмори майката под носа си.
Момчето се върти неспокойно и задава следващия си провокиращ въпрос:
– И бебетата щъркелите ги донасят?
– Разбира се, – отговаря майката, искайки да се отърве от неудобните въпроси на сина си. Но малчуганът изглежда още нещо го измъчва:
– Подаръците ги носи Дядо Мраз?
Майката отекчено:
– Както винаги.
Очите на детето заблестяват и то задава последният въпрос, който го е измъчвал до сега:
– Тогава за какво държим татко?
Малчуганът приближи до майка си и попита:
– Мамо, Бог дал ли ти е подарък?
Жената се замисли. В мислите й веднага се появи списък от желания. И тя започна бавно да преглежда списъка пункт по пункт, с идеята, че може да намери нещо подходящо, за да отговори на сина си. Момчето забеляза, че тя мълчи, То съвсем не се досещаше, каква активна дейност се развиваше в мозъка й. Леко изненадан синът удивено каза:
– Е, Той ти е подарил мен. Аз съм Неговият подарък нали? Погледни какъв красив и добър подарък от Бога съм!
Вечерта малчугана реши да се разрови във въпроса още по-дълбоко.
– Мамо, а какво е това бременна жена?
Жената отново изпадна в неловко положение. Но мъжът й бързо каза:
– Това е жена, която в корема си носи дете.
Детето почеса главата си и мъдро заключи:
– Значи ти си била бременна, баба е била бременна, леля е била бременна и другата ми баба е била бременна. Така че всяка е имала подарък от Бога?!
