В района на Находка сътрудници от опазване на дивата природа освободили хималайско мече, заклещило главата си в кутия за боя.
Местни жители забелязали мече с кутия на главата на горския път. Те се обадили на Министерството за извънредни ситуации, след което са извикали спасителни работници от защита на дивата природа.
За да освободят мечето вързали към кутията въже. Изглежда кутията не обхващала плътно главата на жертвата си, но мечето не могло да се справи с нея. Пречели му заседналите уши.
Когато спасителите пристигнали мечето вече било изчерпало всичките си силите.
Като предпазна мярка на животното е дадено приспивателно. То заспало дълбок сън, след което успели да премахнат злополучната кутия от главата му.
Когато мечето се събудило, веднага избягало в гората.

В голям аквариум поставили щука. В началото тя плувала из целия аквариум, но после оградили една част от него с дебело прозрачно стъкло.
Щуката не виждала преградата, но всеки път, когато искала да премине в другата част на аквариума се натъквала на препятствие. Дълго време тя се борела с невидимата преграда, опитвала да я пробие, но резултат нямало. Когато останала съвсем без сили, щуката отстъпила.
Преградата премахнали, но животното повече не възобновило опитите си да премине в другата част на аквариума. То продължавало да плава в малкото пространство, без да се интересува за открилата му се възможност.
Поучителен експеримент, нали?
Това не ви ли кара да се замислите? В нашия живот отдавна може да са паднали някои прегради, но миналият ни опит, здраво заседнал в главата ни, не ни дава възможност да се движим напред и да се развиваме.
Колко пъти сме си казвали: „Това не мога? Не е възможно такова нещо!“ Невероятните неща ни спохождат, когато не се отказваме.
Попитали Айнщайн, как е успял да види и открие толкова много неща, а той казал: „Не знаех, че това не може и го направих“.
Може би трябва да направим само една крачка….

Един човек донесъл от пазара птица. Изведнъж птицата заговорила:

– Не се притеснявай, – казала тя, – аз съм много образована птица. Ако ти кажа три мъдрости ще ме пуснеш ли?

Човекът помислил малко и се съгласил. Тогава птицата започнала:

– Първо, не вярвай на всичко, което чуеш. Може да ти се иска да повярваш, но ако здравия ти разум казва, че това не може да бъде, не се подавай на изкушението. Второ, преценявай трезво своите сили. Никога не прави това, в което шансовете ти за успех са малки.

Трето, никога не съжалявай за стореното добро.

Човекът се вслушал в мъдрите думи и пуснал птицата. Тя кацнала на клон далеч от човека и му казала:

– Аз бях глътнала елмаз. Ако беше ме разпорил щеше да станеш богат човек. С печалбата от продажбата му, можеше да храниш семейството си цял живот. Ти би…

Човекът се обидил, покачил се на дървото, но поради старостта си не могъл да се задържи добре и паднал. Птицата го приближила и му казала:

– Ти чу моите съвети, оцени ги, но още на първия изпит се провали. Помисли, каква е вероятността птица да глътне елмаз? При твоята почтена възраст нима не се досети, че няма да можеш да се изкачиш на дървото?! А за великодушието ти забрави веднага, щом предизвиках твоята алчност.

А след това излетяла.

Източниците на съблазнителни идеи са много. И на теб ти се иска да вярваш в чудеса. Чудеса също има много край нас….Но те трябва добре да се проучат.

Един стар котарак срещнал малко котенце, което се въртяло в кръг и се опитвало да си хване опашката. Котаракът стоял и гледал как малкото се въртяло и падало. След това как отново ставало и продължавало да гони опашката си.

– Защо си гониш опашката? – попитал старият котарак?

– Казаха ми, – казало котенцето, – че опашката ми е моето щастие и аз се опитвам да го хвана.

Котаракът се засмял и казал:

– Когато бях малък и на мен ми казаха, че моята опашка е моето щастие. Много дни бягах след нея и се опитвах да я хвана. Падах останал без сили, след това отново ставах и хуквах да я гоня. Веднъж се отчаях и тръгнах на където очите ми видят. И знаеш ли какво забелязах?

– Какво? – с интерес попитало котенцето.

– Забелязах, че където и да ида, опашката ме следва.

Когато украсяваме дома си с растения, обикновено мислим само за комфорт и красота, а не за здравето на семейството си. За щастие, по-голяма част от декоративните растения не само украсяват интериора, но и положително въздействат на микроклимата, очистват въздуха от прах и токсините, унищожават вредните бактерии и вируси, успокояват нервите, повишават тонуса, подобряват настроението и дори засилват имунитета.

Лимоните се отглеждат не само заради плодовете си. Листата му отделят летливи съединения, които благоприятно влияят върху самочувствието. Микроби в такава среда не могат да се размножават.

Ако в стаята на масата им разрязан лимон уморен човек ще почувства прилив на сили. Тези, които са опитвали домашни лимони, знаят, че те изобщо не могат да се сравняват с купените. Те имат ярко изразен вкус и мирис.

Японските медицински експерти казват, че лимоновия аромат изостря зрението, така, че не е лошо да се отглеждат лимони там, където хора работят на компютри.