Един полицай спрял кола, заради превишена скорост. На волана седял божий служител.
Докато полицаят пишел акта за глобата, служителят се опитал да му обясни:
– Хм …. бързам, много съм зает. Имам толкова много проблеми и не мога да се справя с тях. …. Вече нямам сили. Спя само по четири часа на ден. …. Нервите ми са се изпънали до скъсване……
Полицаят го погледнал и му казал кротко:
– Знаете ли и аз така живеех до скоро, докато не срещнах Исус Христос, – и му подал квитанцията.

Един млад човек си имал своя заветна мечта. Той искал да се изкачи на върха на планината.
Младежът живеел в село, което било разположено в низината. Всеки ден излизайки от дома си и се възхищавал от планината. Издигал глава нагоре, за да види върха й.
– Непременно ще се изкача там, – казвал си той.
Почнал да прави план, как да се качи на върха. Старал се, отчел и най-малките подробности. Накрая планът бил готов и младежът излязъл от дома си. Насочил към планината. Но по пътя решил, че не всичко е приготвил, както трябва и се върнал.
Няколко дена подред той продължавал да усъвършенства своя план на действие, преписвайки го многократно. Все нещо не му харесвало. Когато младият човек решил, че е време вече да действа, излязъл от дома си и тръгнал към планината. Но спрял в нейното подножие, страхувайки се, че нещо е пропуснал.
И така всеки път младежът стигал до подножието на планината и се връщал. Планът му бил станал, колкото дебела енциклопедия, но той все размишлявал и го подобрявал.
За пореден път той започнал изкачването на планината, но се почувствал уморен и седнал на един камък да отдъхне. Умората не отминавала.
– Какво да правя? Защо съм така уморен? Още нищо не съм направил, върхът е толкова далече, а аз съм толкова уморен.
Обърнал се към Бога:
– Загубих всичките си сили, а направих само няколко крачки към заветната си мечта. Дай ми сили да осъществя мечтата си, моля те!
– Всеки ден ти давах сили, – казал Бог, – но ти ги пропиля напразно.
Не пропилявайте силите си напразно. Поставете си цел и напредвайте! Планът може да се променя в процеса на реализацията.
Превърнете заветната си мечта в реалност!

Много жени до толкова са свикнали да разчитат на себе си, че в суматохата пред празник могат да забравят, че има хора, които са готови да им дойдат на помощ.
Жени, никога не отказвайте предлаганата, от близки и гости, помощ. По този начин ще икономисате сили и време и гостите ви няма да скучаят чакайки.
В предновогодишното суетене, може да се забравите една съставна част от приготовленията за празника, украсата на стаите.
Ако нямате време или средства, а вероятно и дизайнерски талант, то е достатъчно да украсите елхата, да покриете борови клонки с гирлянди, да ги поставите в стъклени вази и да запалите много свещи.
Отново ви предупреждавам, не вършете всичко сама! Привлечете към тази работа децата, на тях много ще им се хареса това.
И най-важното не забравяйте за скучаещия ви съпруг, в някои случаи можете да останете изненадана от уменията му …..

Поради преждевременно раждане тигрица загубила децата си. Малко след това, тя изпаднала в депресия, влошило се здравето й.
Тъй като тигри са застрашени, в Зоопарка работници хвърлили всичките си сили, за да я спасят.
На зоолозите им дошла идея да заменят малките със други зверчета.
Те облекли прасенца в „тигрови“ костюми и ги показали на тигрицата майка.  Запознанството минало успешно.
Сега тя обича тези прасенца и се грижи за тях като родни деца. Здравето й се подобрило и тя се е възстановила.

В училище учих в математическа паралелка.
Учителката ни по математика беше истински звяр. Първоначално от нея се бояха всички, дори и по-смелите момчета.
Крещеше, ругаеше, щом я видехме на всички ни се разтреперваха краката. Грамадна, косите й ярко червени, общо казано жена танк.
Но преподаваше страхотно, всичко се запечатваше в мозъка ми. Въпреки че имах проблеми в общението с нея, любовта си към математиката дължа на нея.
Е това е само предисторията.
Сега съм първи курс в Икономическия университет.  Не можете да си представите, колко много ми се иска да има сега една джобна Знайка Крещялкова, за да „ободря“ своите тъпи колеги от курса с някоя двойка, да им изкрещи, както на мен някога, за да ги научи на ум и разум.
Нямам сили да се разправям с тези тъпанари. Благодаря ви, госпожо Крещялкова, че сега съм толкова луд, колкото бяхте и вие…..