Канадски фотограф Шон ван Дел води проекта Drawing Hope.
Той взима рисунките на деца, мечтаещи да оздравеят и създава от тях вълшебни фотографии с авторите в главните роли.
Шон смята, че това ще даде на болното дете и неговото семейство малко повече сила в борбата за живот.
Снимките той продава, а паричните средства дава на своите млади герои.
Фотографа ги призовава никога да не губят надежда.
В края на краищата, всичко в този свят е възможно. И ние се съгласяваме с това твърдение.

Покорителите на Еверест в течение на много години са оставили по склоновете на най-високата планина в света много боклук и екскременти.
За да се пребори с това, в Непал са обявили, е всеки, който иска да покори смъртоносния връх, трябва да плати и за боклука, който ще остави зад себе си.
Никак не е странно, че на ледника този боклук достига най-малко 10 тона.
В Непал се опитват да  запазят чиста планината. За това е необходимо всеки алпинист да върне боклука си обратно и да изнесе още 8 килограма чужд такъв, които намери по време на спускането си.
Преди началото на пътешествието алпинистите се отправят в базовия лагер в подножието на планината, където всичко, което ще стане по-късно боклук се премерва. За тези, които не изпълняват условието, наказания не са предвидени, но министърът на Непал по туризма Бурлакоти твърди, че ще се „предприемат съдебни действия““
Официално в Непал се смята, че туристите са задължени да събират боклука си.
За съжаление Еверест е доста опасно място и грижата за запазване на околната среда там, е много трудно. Остро е поставен въпроса за оцеляването в планината и ако алпинистът с последни сили хвърли газовите бутилки в там, може ли да се вини за това? Данъка върху боклука не е първият опит на Непал да очисти Еверест.
Екип от непалци и индуси, за последните пет години, са изнесли от Еверест впечатляващите 13 тона боклук, но около 10 тона стоят още там. Достатъчни са само 2,5 тона отпадъци, за да се появи биологична опасност. Също така, на Еверест за последните 50 години са останали 240 трупа. Да се изнесат от там е почти невъзможно, защото в разреденият въздух се изразходват много повече сили.
Предполагам, че новият закон косвено ще повлияе на алпинистите и може би те ще вземат много по-малко багаж със себе си.

Защо подписването на Санстефанския мирен договор се смята за толкова важен в българската история? Защо не честваме като национален празник 6 септември 1885 – обединението на България, разкъсана след Берлинския договор или пък 22 септември 1908 г., когато княз Фердинанд обявява независимостта на България?
Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение.
Той постави началото на онази Трета България, намираща се между Европа и Азия, там където се преплитат интересите на великите сили.
Българите не са знаели, че Санстефанският договор е предварителен, временен и подлежи на ревизия. Това е строго поверително и зорко прикрито зад кулисите на дипломацията. Естествено ревизията на договора ще стане известна, но неблагоприятните последици за българите ще изглеждат и ще се възприемат от тях като резултат от намесата на западните Велики сили. Така недоволството е насочено против Англия и Австро-Унгария, а влиянието на Освободителката се утвърждава трайно.
Още от самото начало временният договор с турците  е полезна тактическа стъпка. Чрез него Русия още веднъж демонстрира добрата си воля към  българския народ, като защитник на неговите интереси. По този начин Русия запазва репутацията си на покровител. Предстоящото унищожение на Санстефанския мирен договор става под натиска на западните ни съперници, което ще увреди тяхното влияние на Балканите и  ще увеличи руския авторитет.
За нас, българите, 3 март 1878 е едно ново начало. На този ден бе направена онази първа крачка, заради която дадоха живота си хиляди верни чада на България. Този ден показа на българите, че жертвите от Априлското въстание не са били напразно, че 15 хиляди доброволци, които загинаха, сражавайки се в руско-турската освободителна война, не дадоха живота си просто така.

Колко е трудно и разочароващо да се живее в днешното общество.
Където скромността е обект на подигравки.
Религията се смята за изостаналост от живота.
А срамежливостта и стеснителността се приема за неувереност в собствените сили.

Дони стоеше пред ниската сграда, където живееше Таня. Боеше се да влезе, защото не знаеше как ще реагира и какъв обрат можеха да вземат нещата. За него Таня се беше много променила и бе станала по-смела, с голям кураж. Как можа да направи всичко това сама.

Дони мислеше да се обърне и да си тръгне, да я остави, но искаше да се срещне с нея, за да разбере, защо го бе направила. Събра сили и натисна звънеца. Последва продължително мълчание.

– Кой е? – долетя нейният глас зад вратата.

– Дони.

Отново мълчание. Усети я, че се изненада. Резето щракна и вратата се отвори. Таня изглеждаше ужасно. Беше бяла като платно, с подпухнали от плач очи.  Косата й висеше на клечки, а дрехите й бяха размъкнати и смачкани.

– Здравей, – усмихна му се тя

– Здрасти, – начумерено поздрави Дони

– Искаш ли да влезеш?

– Да, ако може, – гласа му звучеше отчаяно.

– Разбира се. Заповядай! Искаш ли кафе?

– Не, благодаря. Как се чувстваш?

– Отвратително, – наведе глава Таня.

Настъпи дълго мълчание.

– Извинявай, – каза тя и се спусна към банята.

Дони по-скоро усети, отколкото чу, че Таня повърна. След малко се върна още по-бледа.

– От упойката е, предполагам, – каза той.

– От къде знаеш? – погледна го изпитателно и недоумяващо Таня.

– Научих ……

– Да, но …… Е, помогнаха ми малко.

– Не, – изкрещя той. – Защо ми причини това? Не мислиш ли, че и аз трябва да знам за това? Това бебе не е само твое, а и мое. Защо реши, че него искам? Защо не ми каза, а сама реши какво да правиш? Твоето поведение е отвратително и ме прави изключително нещастен…

– Нещастен? – погледна го учудено Таня.

– Естествено. Обичам те. Толкова много те обичам! Как можа да ти хрумне, че няма да искам детето?

– Искаш да кажеш, че би искал да родя това дете?

– Естествено, че исках. За нищо на света не бих се съгласил да го …. изхвърлиш, просто така. Защо не ми даде възможност да избирам? ….. Не искам да слушам никакви оправдания …..

– Няма да се оправдавам, – каза спокойно и отчетливо Таня. – Всъщност, направила съм нещо по-добро.

– Не те разбирам.

– А ми ….. отказах се от аборта. Когато влязох в операционната и легнах на масата,се замислих: „Какво всъщност правя“? След това станах и си тръгнах. Така, че все още съм бременна.

Дони приближи до нея и я прегърна. Притисна я силно до гърдите си и нежно я целуна. Той беше най-щастливият човек на земята.