Мъж отивал до банката да вземе заем. Магазинът му фалирал и трябвало да го затвори.
Той нямал достатъчно сили да се бори, не вярвал, че ще успее.

Изведнъж той видял човек, който нямал крака. Инвалидът седял на дървена платформа, на която били монтирани колелета от ролкови кънки. Той се придвижвал, като се оттласквал с две парчета дърво.

Мъжът го срещнал, когато инвалидът пресякъл улицата и се опитвал да се качи на тротоара.

Очите им се срещнали. Неочаквано на лицето на инвалида се появила широка усмивка:

– Добро утро, господине. Прекрасно утро, нали?

64 годишен пенсионер се разхождал в гората и изчезнал. За случилото се обадила жена му. След това хората си спомнили, че зад изчезналия пенсионер е вървяло куче.

В края на третия ден от търсенето кучето се появило в двора. То грабнало парче хляб от ръката на жената на пенсионера и побегнало към гората.

Хората веднага се втурнали да догонят бягащия мелез. Кучето проявило удивителна съобразителност. Спирало, за да дочака следващите го хора и след това отново тръгвало напред.

Най-накрая кучето ги завело на място,където лежал изгубилия се пенсионер. Той бил с изчерпани сили, нахапан от комари и мравки, но за радост на всички жив.

След няколко дни той дошъл на себе си и постоянно повтарял:

– Ако не беше моето куче …. само на него дължа живота си …

Кучетата са много умни животни. Често ги използват за търсене и спасяване на хора.

За тези четириноги приятели можем да кажем следното:

Главното е, че кучето е приятелски настроено към хората и ги обича, а търсенето на любими хора за тях е щастие.

Невъзможно е да се говори за Святия Дух, без да се спомене Църквата. Ентусиазираното сегашно поколение с относително нови форми на духовен опит, не трябва да ни подвеждат.

Бог е изпратил Святия Си Дух, не за да преживеем едно духовно пътуване в Дисниленд.

Разбира се, когато сме депресирани и подтиснати, свежият вятър на Божия Дух често ни дарява с нова перспектива за нещата. По-важното е, че усещаме Божието присъствие, Божията любов и утешение, и не на последно място радост.

Божият Дух се дава на учениците на Исус, за да занесат новата вест за това, че Той е Господ, че е триумфирал над силите на злото и сега се ражда нов свят за нас, но ние трябва да допринесем за нарастването му.

Невъзможно е да мислим за задачата на Църквата, забравяйки за Божия Дух. Ние не можем да продължим делата на Исус със собствени сили. Ако някой мисли, че може, то в него има прекалено много гордост.

Без Божият Дух ние не можем да свършим нещо, което да има тежест в Божието царство.

Без Святия Дух Църквата не може да бъде Църква.

Може да настъпи охлаждане във вярата, след това настъпва формалното отношение към църквата и всичко свързано с Бога, а после идва „горенето“.

Понякога изглежда, като че ли човек е преодолял охлаждането, коригирал се е , но той чувства застой в духовния си живот.

Животът може да се сравни с изкачване по пирамида. Катериш се, изкачваш се и достигаш равно място и като че ли няма никакви промени. Но човек продължава да се движи, достига до друг хълм и отново започва да се изкачва.

Така и трябва да бъде. Важното е да не се отказвате, да не се обезкуражавате и не се примирявайте с греха.

Ако не ти достигат сили, искай от Господа, който дарява на всеки нужното.

Моли се: „Господи, помогни ми да осъзная греховете си и да се боря с тях, докато ги победя“.

Тиха лятна вечер се спускаше над селището. Баща и син се връщаха доволни след успешен риболовен ден.

– Татко, всичко беше толкова интересно за мен, – каза Мартин. – Как потъваше плувката … и аз веднага дърпах … а тя се мяташе на кукичката.

Хванатите рибки, които лежаха в чантата, бяха най-голямото богатство за това малко момче. То бързаше за дома си, да разкаже на майка си за своя удачен риболов.

– Колко е хубаво, че те имам, татко, – каза Мартин и хвана баща си за ръката, като се притисна силно към него.

Думите на синът предизвикаха сълзи в очите на бащата. Момчето затича напред, а баща му се върна няколко години назад.

Той бе млад човек лудо влюбен в прекрасна девойка. И двамата бяха студенти в престижно учебно заведение. Градяха планове за бъдещето си. Родителите им осигуряваха всичко през тези години. Това бе един весел и безгрижен живот.

Но веднъж това безоблачно щастие бе разрушено само за миг. Милена бе забременяла.

– Какво да правя, – питаше се Георги. – Не мога да оставя Милена в такъв момент. Но това означава край на кариерата ми.

Приятелите му го съветваха:

– Да направи аборт и след това забравете за случилото се.

Родителите му настояваха:

– Сега не ви трябва дете. Махнете го.

Георги се измъчваше:

– Да оставя детето и да забравя кариерата си или Милена да направи аборт и да продължим да живеем все едно нищо не се е случило?!

Той видя в очите на любимата си объркване и страх пред бъдещето. Нужно бе да се вземе решение и това решение трябваше да го вземе той.

Накрая събра сили и заяви категорично:

– Никакъв аборт?

– Не очаквай, че ще подкрепим твоето решение, – заявиха родителите му. – Сам се оправяй.

Приятелите им се отдръпнаха и скоро съвсем изчезнаха. Останаха само Георги, Милена и бъдещето им дете.

Трябваше и двамата да напуснат университета, тъй като работата, с която изкарваха прехраната си заемаше почти всичкото им време.

Събраха малко пари и си купиха малък дом в покрайнините. Роди се и малкото им момченце, което им донесе много радост. Заживяха щастливо, оставяйки назад всички трудности и неприятности. След време Георги си намери и по-добре платена работа.

– Татко, виж, мама ни чака, – завика радостно Мартин.

Когато седнаха на масата, Мартин въодушевено разказваше на майка си, как баща му го е учил правилно да сложи стръвта, да метне въдицата …. как рибата се мятала на кукичката ….

Мартин бързо заспа. Милена също се бе сгушила и затворила вече очи. Георги ги гледаше и си мислеше: „Взех правилно решение тогава и никога няма да съжалявам за това“.