Иван Маджаров се връщаше от риболов. До него вървеше вярното му куче.

Изведнъж Иван забеляза движение в леда и си помисли: „Вероятно е паднал някой рибар“.

Той хукна със всичка сила, за да се притече на помощ на нещастника. Преминавайки половината път до потъващия, Иван разбра, че в капана на леда е попаднал не човек, а лос. Животното бе пропаднало в дупка, образувала се в леда. Вероятно се бе борило и ритало, но явно бе замръзнало.

Иван бързо звънна на жена си,

– Обади в спасителната служба, тук се бори за живота си, пропаднал в леда лос.

След това се обади и на баща:

– Донеси ми здрава връв и брадва. Лост се е заклещил в леда и не може да се измъкне.
Сътрудниците по спешни случаи се отказаха да спасят животното. Тогава Иван си направи ласо. Едва на третия път успя да го нахлузи на врата на животното.
Започна да го тегли. Животното се обърна по гръб и предните му копита се оказаха на здравия лед. Така мъжът успяха да го издърпа на около двадесет метра от дупката в леда. Близо до брега леда под животното се пропука отново, но този път не толкова опасно, че да потъне.

След като го извлече лосът, животното  легна спокойно. Очевидно бе малко зашеметено.

Животното бе много измръзнало и силно се тресеше. Иван започна да го разтрива, за да го стопли.

Стана забавно, когато мъжът седна, а животното положи глава на коляното и започна да пръхти. Явно всичко разбираше.

Скоро лосът окончателно дойде на себе си и се изправи на крака. Иван сряза връвта, с която го бе теглил. Лосът тръгна към вътрешността на острова, а кучето на Иван го съпроводи около 50 метра, след което се върна при стопанина си.

Двамата човекът и кучете бяха доволни, те бяха спасили един давещ се в ледената вода.

Бог можеше да изтрие египтяните от земята с един замах, но Той не го направи.

Неговата цел бе много по-голяма. Той искаше да им покаже Своята сила и Неговото име да бъде прогласено по цялата земя.

По такъв начин Бог иска да осъществи Своето намерение относно световната мисия.

Ужасната демонстрация на Божията сила изплаши фараона, така че той осъзна греха си и помоли за помощ. Но след като получи облекчение, отново съгреши и не изпълни обещанието си.

Божието име се възвестява навред. За това ако бъдеш изобличен за греха си, по-добре се покай.

Ако ти имаш контрол на гнява в живота си, това се основава на самоличността ви в Исус. Защото разбирате, че той ви обича безусловно, че сте цени за Него, и че има цел и план за вашия живот.

Ако изградите идентичност си върху нещо друго, ще се борите с несигурността през целия си целия живот. Можете да изгради своя идентичност опирайки се на вашата работа, но вие можете да я загубите. Можете да се изгради идентичност на това как добре изглеждате, но може да загубите добрия си външен вид.

Ако изградите идентичност си на нещо, което може да се отнеме от вас, започвате да бъдете несигурни и се гневите. Докато хората не започнат да се чувстват сигурни в себе си, те ще се бъдат лесно манипулирани. Когато те знаят кои са,  не могат да бъдат неправилно управлявани. Гняв и несигурност вървят заедно. Колкото по-несигурни се чувствате, толкова повече се ядосвате.

Когато се ядосате, устата ви сами разкриват какво е в сърцето ви. Грубият език разкрива ядосано сърце. Отрицателният език разкрива уплашено сърце. А може да разкрива и несигурно сърце.  Критичният език разкрива огорчено сърце. А мръсният език разкрива нечисто сърце.

От друга страна, окуражаващ език разкрива щастливо сърце,  сърце, лекият език разкрива любящо сърце, а контролираният език разкрива миролюбиво сърце.

Вие знаете ли, как да се отървете от вашия гняв? Имате нужда от промяна на състоянието на сърце си. За щастие, Бог се е специализирал в сърдечните промени. Това се нарича спасение! Бог дава чисто ново сърце и нова идентичност. Вие сте това, което Бог казва за вас.

Исус може да лекува трите неща, които предизвикват гнева: болката, разочарованието и страха. Той заменя болката в сърцето ви с любовта Си, разочарованието с Неговия мир, несигурността със сърце изпълнено с Неговата сила и любов.

Направете Исус Господар на живота си и няма да се гневите.

За съжаление някои бащи се отказват от бащинството си и се превръщат нещо тайнствено и неосезаемо за дъщерите си.

Тогава мама поема всичко на раменете си. Празното място, което трябва да заеме бащата, малкото момиченце дорисува само.

На невидимият татко се добавят приказни черти, а мама се превръща в стабилна, здрава и непоклатима скала, в състояние да се справят с всякакви ежедневни проблеми.

Ролята на бащата за вече порасналата дъщеря така си остава неясна, а жената се превръща в сила, която гарантира сигурността, доставянето на необходимото и благополучието в семейството.

Така порасналата девойка приема подобно поведение. Продължава да чака приказния принц, но така си и остава сама, защото за обикновените мъже в нейния живот няма място.

Полусянката попитала сянката:

– Защо преди гледаше надолу, а сега нагоре, по-рано връзваше косата си, а сега си ги разпуснала. Преди седеше, а сега стоиш. По-рано се движеше, а сега си почиваш.

Сянката отговорила:

– Защо ме питаш  за такива дреболии? Аз се движа и това е всичко. Така съм устроена, а защо не знам. Може би съм подобна на кожата на змия или люспите на цикада. А може и по нищо да не си приличаме. Когато е тъмно и през нощта аз изчезвам, а през деня и когато има светлина се появявам. Не завися ли от тях? А те от какво зависят? Те идват и аз също. Те си отиват и аз с тях. Когато доминира сила, аз се уподобявам на нея. Тъй като ние произхождаме от сили, защо сте се хванали да ме разпитвате?